Решение № 418 от 29.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20221100501045 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20198992/30.06.2021 г., постановено по гр.д. №22439/2015 г. по описа на СРС, 68 състав първоинстанционният съд е признал за установено по искове, предявени от „ВИП С.“ ЕООД срещу „Н.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2303,70 лева, преставляващи сбор от неизплатени месечни такси за осъществена от праводателя на ищеца „3С СОТ“ АД охрана със СОТ по договор №0850/01.07.2008 г., удостоверени в издадените фактури №3700018228/01.08.2013г., №3700018592/04.09.2013г. и №3700018920/01.10.2013г., сумата от 888,51 лв. (осемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляващи неустойка по чл. 32 от Договор № 0850/01.07.2008г.; сумата от 2663,70 лв (две хиляди шестстотин шестдесет и три лева и седемдесет стотинки), представляващи сбор от неизплатени месечни такси за осъществена от праводателя на ищеца „ЗС СОТ”АД физическа охрана по Договор №019/01.07.2008г., удостоверени в издадените фактури №3700018228/01.08.2013г., №3700018592/04.09.2013г., №3700018920/01.10.201Зг., и сумата от 1027,36 лв (хиляда двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки), представляващи неустойка по чл. 18 от Договор № 019/01.07.2008г., заедно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 20.11.2014г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

1

№63761/2014г. по описа на СРС, 68 състав, като е отхвърлил исковете, както следва: 1) за признаване за установено, че ответникът му дължи суми за извършена охранителна дейност със СОТ по договор №0850/01.07.2008 г. до пълния претендиран размер от 6820,80 лева за месечните възнаграждения по фактурите № **********/01.11.2013г. и кредитно известие към нея №3700019411/08.11.2013г., №**********/24.01.2014г., № 3700500048/01.01.2014г., №

1302014165/01.05.2014г., №3700500421/02.02.2014г.,

№3700501747/01.06.2014г., №3700501380/01.05.2014г., №1302014620/02.06.2014г., №3700501930/01.07.2014г. и № 1302015233/01.07.2014г.; 2) за признаване за установено, че ответникът му дължи суми за осъществената физическа охрана по договор №019/01.07.2014 г. до пълния претендиран размер от 6748,20 лева по фактурите

**********/01.11.2013г. и кредитно известие към нея

№3700019411/08.11.2013г., №**********/24.01.2014г., № 3700500048/01.01.2014 г., №1302014165/01.05.2014г., №3700500421/02.02.2014г., №3700501747/01.06.2014г., №3700501380/01.05.2014г., №1302014620/ 02.06.2014г., №3700501930/01.07.2014г. и № 1302015233/01.07.2014г.; 3) за признаване за установено, че ответникът му дължи неустойка по чл. 32 от Договор № 0850/01.07.2008г. до пълния претендиран размер от 2065,64 лева; 4) за признаване за установено, че ответникът му дължи неустойка по чл.18 от Договор № 019/01.07.2008г. до пълния претендиран размер от 1762,99 лева. С решението съдът е разпределил отговорността за разноски съобразно правилата на чл.

78 ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „Н.С.“ ЕАД срещу решението на първата инстанция в осъдителната му част. Поддържа се неправилност на атакуваното решение поради неправилна преценка на представените по делото доказателства. Поддържа се възражението за липса на облигационно правоотношение по договор за охрана със СОТ поради липсата на приемо-предавателен протокол за приемане на алармена система, както и възражението за лошо изпълнение на договора за физическа охрана поради непредставяне на изискуемия по чл. 12 от договора план за охрана на обекта. Навежда твърдения за нищожност на уговорената в договорите неустойка поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли съда да отмени първоинстанционното решение в осъдителните части и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ВИП С.“ ЕООД, в която се излагат аргументи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части.

С отговора на въззивната жалба дружеството е подало и насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителните части на решението. Поддържа, че от представените доказателство се установявало, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за охрана. Липсата на спомени у разпитания свидетел за изпълнението на договорите за 2 конкретни месеци се дължало на изминалия дълъг период от подаване на исковата молба до изслушването на свидетеля. Първоинстанционният съд не бил съобразил в решението, че със сумата от 5316 лева, съгласно правилата за погасяване на задълженията, ищецът е погасил по-стари задължения на ответника, поради което счетоводното отразяване при ответника относно погасените чрез плащането от 18.07.2014 г. фактури не следвало да се взима предвид. Не било съобразено и обстоятелството, че видно от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ответника по сметка 401 „Доставчици“ се водело задължение на ответника към „3С СОТ“ ЕАД (праводател на ищеца) в размер на 10253,40 лева, като съдът е следвало да уважи иска поне до този размер.

Неосчетоводените фактури в размер на 3285,60 лева също били дължими, доколкото възложителят бил поел задължение да заплаща дължимите суми по договорите ежемесечно до 10-то число на текущия месец. Ето защо моли съда да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителните части и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да докаже следните правопораждащи вземането му факти: 1) наличието на облигационно правоотношение по договорите за охрана между него и ответника; 2) изпълнение на задълженията си за осъществяване на физическа охрана на обекта на възложителя, респ. за охрана със сигнално-охранителна техника.

Като доказателство по делото е представен Договор № 0850/01.07.2008 г. между ответното дружество „Н.С.“ ЕАД, в качеството му на възложител, и „3С СОТ“ АД (праводател на ищеца), в качеството му на изпълнител, за охрана със сигналноохранителна техника на имуществото на възложителя, съхранявано в обекти на възложителя, съгласно приложенията към договора, срещу задължението на изпълнителя да заплаща месечна сума за предоставената услуга. Уговорено е плащането да се извършва до 10-то число на месеца, за който се отнася вноската. В чл.

3

10 от договора е уговорено задължение за възложителя да оборудва охраняваните помещения с алармена система, отговаряща на изискванията на изпълнителя, а съгласно чл. 11 от договора приемането на алармената система от изпълнителя става с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни, който ставал неразделна част от договора и условие за неговата валидност.

Представен е и договор №019/01.07.2008 г. между ответното дружество „Н.С.“ ЕАД, в качеството му на възложител, и „3С СОТ“ АД (праводател на ищеца), в качеството му на изпълнител, с предмет: физическа охрана на „Централна ремонтна база и автотранспорт“ през тъмната част на денонощието и целодневна охрана през почивните дни. Предвидено е охраната да се осъществява чрез един охранителен пост, разположен в обекта, както и задължение на изпълнителя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи на възложителя план за охрана на обекта.

Възложителят се е задължил да заплаща месечна цена за предоставената услуга в размер на четири минимални работни заплати.

Представените договори са подписани за възложител и изпълнител, като положените подписи не са оспорени в настоящото производство, поради което съдът приема, че с подписването на процесните договори между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по процесните два договора за охрана със сигнало-охранителна техника и за физическа охрана със съответните права и задължения на страните, посочени в договорите.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно осчетоводяването на процесните фактури от двете дружества, включването им в дневниците за доставки и ползването на данъчен кредит. Според заключението на вещото лице, което следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, само четири от процесните фактури не са осчетоводени от ответника-възложител по договорите за охрана, а именно: фактура № **********/01.11.2013 г. за сумата от 2124 лева и кредитно известие към нея № 3700019411/08.11.2013 г. за сторниране на сумата от 1628,40 лева, фактура № 3700501380/01.05.2014 г. за сумата от 930 лева, фактура № 3700501747/01.06.2014 г. за сумата от 930 лева и фактура № 370050930/01.07.2014 г. за сумата от 930 лева. Останалите фактури са осчетоводени от ответника „Н.С.“ ЕАД, включени са в дневниците за покупки и в справката-декларация по ДДС, като за тях ответникът е ползвал данъчен кредит. Всички фактури са осчетоводени от ищеца „3С СОТ“ ЕАД по сметка 411 „Клиенти“, контрагент „Н.С.“ ЕАД – клон Видин и клон Мизия.

По делото е изслущана и приета и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която на основание чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. Според заключението на вещото лице, на 18.07.2014 г. е извършен превод от ответника по банковата сметка на ищеца в Корпоративна търговска банка на сумата от 9405 лева въз основа на 4

Нотариална покана с вх. № ПД-53-472-1/01.07.2014 г. чрез нотариус Ивайло Иванов, изпратена от „3С СОТ“ ЕАД до „Н.С.“ ЕАД, в която било отбелязано, че към датата на представянето й, ответникът има задължения към ищеца в размер на 18810 лева по фактури, изрично посочени в поканата. Съгласно заключението, въз основа на банковия превод длъжникът „Н.С.“ ЕАД е закрил счетоводно като платени следните фактури: фактура № 3700017570/03.06.2013 г. за сумата от 2124 лева, фактура № 3700017894/01.07.2013 г. за сумата от 1965 лева, като е останал дължим остатък от 159 лева, фактура №3700500048/01.01.2014 г. за сумата от 900 лева, фактура №**********/24.01.2014 г. за сумата от 30 лева, фактура № 3700500421/02.02.2014 г. за сумата от 930 лева, фактура № 1302014165/01.05.2014 г. за сумата от 1152 лева, фактура № 1302014620/02.06.2014 г. за сумата от 1152 лева, фактура № 1302015233/01.07.2014 г. за сумата от 1152 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника „Н.С.“ ЕАД, поддържано и пред въззивната инстанция, за невъзникване на правоотношението по договора за охрана със СОТ поради липсата на приемо-предавателен протокол за приемане на алармена система за обектите. Действително такъв по делото не е представен, но от представеното писмо с изх. №974/03.08.11 г., изпратено от възложителя до изпълнителя, с молба да демонтира охранителната техника и съоръженията си от обекта ПС „Ясен“ – кантона в ХТР, се установява, че в охраняваните обекти необходимата техника все пак е била монтирана.

Обстоятелството, че страните са включили като условие за валидност на договора подписването на такъв приемо-предавателен протокол не може да бъде разгледано като основание за недействителност на договора, доколкото нормите уреждащи недействителността на правните сделки са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. Действителността на договора се обуславя от обстоятелства, които са налични към момента на сключване на договора, а не както в случая е уговорено – от последващи договора обстоятелства.