Решение № 560 от 02.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Бургас, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500610 по описа за 2023 година Производството по делото е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С****, подадена чрез юрисконсулт В.Й. против постановление от 01.12.22г., отказващо намаляване на разноски, постановено по изпълнително дело №2022830401362 по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие БОС, по което жалбоподателят е длъжник.

Жалбата съдържа възражение срещу приетите от ЧСИ по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело в размер на 2200 лв., с твърдението, че сумата е прекомерна и следва да бъде намалена до минималния, предвиден в НМРАВ от 09.07.2004 година размер от 200 лв.,съобразно разпоредбата на чл.10 т. 1 от същата Наредба, тъй като реално извършените от представителя на страната процесуални действия се изчерпват с депозиране на молба за образуване на изпълнителното производство.

На първо място страната счита, че приетият за събиране в полза на взискателя хонорар от 2200лв. не е дължим, защото в производството няма представено доказателство, че той действително е заплатен от взискателя на 1 адвоката.

На следващо място възнаграждението се сочи за прекомерно завишено, тъй като е противно на принципа на определянето му, залегнал в чл.36 от Закона за адвокатурата(ЗА), свързан с изискването за справедливост и обоснованост, а именно адвокатът да получи възнаграждение, адекватно и еквивалентно на извършената работа.

Страната поддържа, че изпълнителното производство в случая не е от висока фактическа и правна сложност, а извършените от адвоката на взискателя действия се изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.Освен това последното е образувано против застрахователно дружество, което спада към така наречените „сигурни платци“.

Акцентира се и върху това , че на длъжника не е дадена възможност за доброволно изпълнение, поради извършено ненужно запориране на банковите му сметки, от които вземането е принудително удовлетворено, без да са извършвани абсолютно никакви други процесуални действия, обуславящи последвалото плащане. При това процесуалният представител на взискателя, в чиято полза е присъденото възнаграждение в размер на 2200 лв., категорично е отказал да предостави банкова сметка на своите клиенти, по която застрахователното дружество да плати присъдените суми, така че според страната причина за този отказ е именно интересът на адвоката, присъденото да не бъде доброволно изпълнено.

Длъжникът счита също така, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, т.к. принципно плаща своевременно в рамките на сроковете за доброволно изпълнение, не се укрива, не възпрепятства и не затруднява събирането на вземанията срещу него, така че не се изискват каквито и да е усилия, специална юридическа квалификация или познания, за да бъдат събрани подлежащите на изпълнение суми.

Моли се за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер от 200лв., съобразно реално извършената от адвоката на другата страна работа, а именно-подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

Дирят се разноски за производството пред БОС и се моли ЧСИ да възстанови на длъжника платеното в повече като хонорар на адвоката на другата страна.

2

В отговора на жалбата, подаден от взискателя ответник Ф. Ц. С.- чрез адв.П.В., на първо място се оспорва допустимостта й, т.к. в нея не било посочено точно кой акт на ЧСИ по разноските е подложен на обжалване от длъжника по делото. На следващо място се поддържа становище за нейната неоснователност, като се оспорват всички въведени оплаквания.

Ответникът по жалбата бил уговорил възнаграждението и то му било платено, видно от представения договор, сключен за представителството на страната от адвокат в изпълнителното производство. Освен това и размерът му бил уговорен на минимума според НМРАВ, под който няма нормативно основание за намаляване. Поддържа се, че в срока за доброволно изпълнение, застрахователното дружество не е извършило плащане. Затова на 29.11.22г. е депозирана от взискателя молба за запор на банковите сметки на длъжника.

Запорните съобщения са изпратени до банковите институции и са наложени от тях на 05.12.22г., а плащането е било извършено на 06.12.22г. Т.е. изпълнителните действия са предприети едва след като длъжникът е отказал да извърши доброволно плащане.

Сложността на делото в този случай не следвала да бъде критерий за преценка на размера на възнаграждението, именно защото е вече съобразена от законодателя чрез определения в НМРАВ минимум и не подлежи на допълнително намаляване(според чл.78, ал.5 от ГПК).

Завява, че е посочил банкова сметка в съдебното производство, развило се на две инстанции, по която да се осъществи плащането.

Възразява срещу искането за присъждане на разноски в полза на въззивника, т.к. не намира да е дал основание за провеждането на настоящото производство, то било образувано срещу акт на СИ по възражение на длъжника. Поддържа, че нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая.

Дири разноски за производството.Не ангажира нови доказателства.

Към жалбата са представени мотиви на ЧСИ, на основание чл.436, ал.3 от ГПК, със становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, без излагане на конкретни съображения.

Бургаски окръжен съд намира жалбата по делото за допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да я разгледа съд.

3

По същество тя е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по изп.д.№20228030401362 по описа на ЧСИ Т.М. е образувано по молбата на взискател Ф. Ц. С., чрез процесуален представител адв. П.В., подадена на 10.11.22г., с искане за извършване на справка за имуществото на длъжника и да бъде приет като разноски адвокатски хонорар.

В нея не е посочен способ за изпълнение, нито банкова сметка на взискателя за превод на събраните суми. На основание чл.18 от ЗЧСИ, на конкретния ЧСИ са възложени всички правомощия на взискателя, включително и за определяне начина на изпълнение.

Към молбата са приложени изпълнителен лист и пълномощно.

Изпълнителният лист е от 09.11.22г. и е за сумата от 20 000лв.допълнително присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядото на С.- К.М., в резултат от деликт на М.Х. на 27.09.20г.Присъдена в нейна полза е и законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.01.21г. до окончателното изплащане.

Приложеното към молбата до ЧСИ пълномощно е от адвокатско дружество, представлявано заедно и поотделно от адв. Пл.Н. и адв. П.В., което е упълномощило на свой ред адв. П.В. да представлява Ф. С. по изп.д.

№1362/22г. до окончателното му приключване, във връзка с което пълномощникът има правото да получава съдебни книжа, всякакви документи, удостоверения, преписи, да извършва справки при всички държавни и общински институции, без ограничение в представителната власт, както и да преупълномощава др. адвокати с правата на настоящото пълномощно.То е от дата 10.11.22г.

С представения в изпълнителното производство договор от 10.11.22г. е уговорено общо възнаграждение на адв. В. за завеждане на производството по изпълнението и процесуалното представителство на страната по делото, изчислено в размер от 2200лв., съобразно правилото на чл.10,т.2 вр. чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ, на база допълнително присъдената на взискателя с решението на БАС главница от 20 000лв. -неимуществено обезщетение.

Сумата е платена, т.к. видно от същия договор е, че служи като разписка за плащането й в брой при сключването на договора.

ЧСЕ е образувал изпълнителното дело с постановление без дата, като е 4 разпоредил извършването на справка по чл. 191 от ДОПК, както и извършването на справка относно имущественото състояние на длъжника и да се връчи покана за доброволно изпълнение(ПДИ) на длъжника. Приети са и направените от взискателя разноски по изпълнителното производство.

ПДИ,в която е вписана сумата 2200лв. като разноски по изпълнителното дело, е била връчена на длъжника на 15.11.22г., следователно срокът за доброволно изпълнение изтича на 29.11.22г. На втората дата е подадена и молба от взискателя за установяване на банковите сметки на длъжника и за налагане на запор.

На 23.11.22г. обаче е изпратено възражение на длъжника до ЧСИ, касателно приетото възнаграждение на адвоката на взискателя от 2200лв., което се сочи за недължимо и прекомерно.

Произнасянето по това възражение, предмет на настоящото обжалване е извършено едва на 01.12.22г., т.е. след изтичането на срока за доброволно изпълнение и е сведено до знанието на длъжника на 05.12.22г., когато вземането на взискателя е било вече принудително удовлетворено след наложен на 02.12.22г. запор на сметка на застрахователя в ***** АД София(вж. л.32 – изп.дело), чрез банков превод по сметка на ЧСИ М..

При тези данни, съдът прави следните правни изводи:

Разноските по принудителното изпълнение, съгласно правилото на чл.79 от ГПК, са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК. Съобразно тази уредба, когато изпълнителното производство е образувано пред частен съдебен изпълнител и са предприети изпълнителни действия по него, длъжникът дължи всички такси–както платените от взискателя авансови такси, така и разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, а също разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ , дори когато се изпълни пряко на взискателя и в срока за доброволно изпълнение .

Според чл.10, т.1 НМРАВ, минималното възнаграждение за образуването на изпълнителното дело е 200лв., а това за представителство, се съобразява с минимума по чл.10,т.2 и възлиза на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.

5

Установената в рамките на настоящия казус фактическа обстановка обосновава възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за образуването на принудителното изпълнение в размер от 200лв., т.к. към датата на подаването на молбата до ЧСИ няма данни за извършено доброволно плащане на дълга(главница и лихви), а падежът на задължението е от постановяването на въззивното съдебно решение.

Според този съд обаче, в разноските на взискателя не следва да се включва адвокатско възнаграждение за представителство по делото, т.к. такова не е действително осъществено, а извършеното след образуването на принудителното изпълнение процесуално действие е шиканьозно. То не следва да бъде възприето за същинско и изискващо насрещно заплащане на правна услуга.

Анализът на данните по изпълнението сочи, че единственото извършено след подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело процесуално действие от адв. П.В., е необоснованото от обстоятелствата в случая подаване на молба до ЧСИ за предприемането на изпълнителното действие- издирване на банкови сметки на длъжника и запор на същите.

За да достигне горния извод съдът съобразява, че в молбата за образуване на делото вече е било направено искане за изследване на имущественото състояние на длъжника(т.е. ново такова след 14 дни не е нужно), но в противоречие с императивното изискване на чл.426, ал.2 от ГПК, взискателят изначално не е посочил способ(начин) за изпълнение. Тази непълнота на молбата подлежи на проверка по реда на чл.129 от ГПК, а установяването й е основание за оставянето й без движение, което обаче в случая не е било сторено от съдебния изпълнител.Ако изискването на закона бе изпълнено, въззивникът нямаше да има основание за подаването на молбата от 29.11.22г.

На следващо място ЧСИ М. не се е произнесла по заявената от длъжника молба от 23.11.22г., видно от съдържанието на която е било, че длъжникът няма никакви възражения да изпълни присъденото му със съдебното решение обезщетение, но спори само за размера на адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя в изпълнителното дело, поддържайки, че такова не е дължимо над сумата от 200лв., следваща се за образуването на делото.