Решение № 4535 от 17.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4535 гр. Пловдив, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330104828 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от С. Ф. Е. против Ш. А. се твърди, че на 25.05.2021г. ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 8000 лв., на ръка, с договорен падеж 31.12.2022г. На 19.05.2022г. му предоставил в заем сумата от 4000 лв., преведена от банковата сметка на ищеца в банковата сметка на ответника в ***, с договорен падеж 31.12.2022г. На 16.06.2022г. предоставил в заем на ответника сумата от 4500 щатски долара, на ръка, с договорен падеж 31.12.2022г. На 23.08.2022г. предоставил на ответника в заем сумата от 2500 щатски долара, на ръка, с договорен падеж 31.12.2022г. На 16.09.2022г. ответникът помолил ищеца да му преведе по негова банкова сметка в банка в Обединени арабски емирства сумата от 4000 щатски долара, което ищецът направил, с договорен падеж 31.12.2022г. До момента ответникът не бил върнал цитираните суми и никаква част от тях, поради което е направено искане за осъждането му за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата. Претендирана е и сума за обезщетение за забава върху всяка от посочените главници, с посочване на начален и краен период. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Ш. А., с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Ответникът никога не бил получавал от ищеца парични заеми нито по банков път, нито в брой. Ищецът от дълги години бил работник във фирмите на ответника, получавал значителни възнаграждения, които му били изплащани навреме, предвид което абсурдно 1 било да се приеме, че работникът ще дава на шефа си такива значителни суми назаем. Освен това от писмените доказателства било видно, че платежните документи за сумата от 4000 лв. и 4500 щатски долара били за захранване, но не и за заем. Представеното с исковата молба споразумение – рекапитулация от 19.09.2022г. не било подписано от ответника в полето „заемател“. Освен това документът бил на български език, а ответникът не владеел нито говоримо, нито писмено български език, поради което документът бил нищожен поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

С определение от открито заседание на дата 14.09.2023г. бе допуснато изменение в размера на предявените осъдителни искове за обезщетение за забава по пунктове от 1 до 5 от петитума на исковата молба, както следва – от 208.89 лв. – на ***.55 лв., от 104.44 лв. –на 119.28 лв., от 211.32 лв. – на 240.74 лв., от 117.40 лв. – на 133.75 лв., от 187.84 лв.- на 214 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено споразумение-рекапитулация от 19.09.2022г., според което С. Ф. Е., в качеството си на заемодател е предоставил на Ш. А., в качеството му на заемател, следните суми – на дата 16.09.2022г. – извършен банков превод на 4000 щатски долара; на 23.08.2022г. – предадени на ръка в брой 2500 щатски долара; на 16.06.2022г. – предадени на ръка в брой 4500 щатски долара; на 19.05.2022г. – извършен банков превод на 4000 лв.; на 25.05.2021г. – предадени на ръка в брой 8 000 лв.

Представено е преводно нареждане от 19.05.2022г. за сумата от 4000 лв., с наредител С. Е. и получател Ш. А., с отразено основание за превод – захранване на сметка.

Според данни за кредитен превод от 20.09.2022г. извършен е банков превод на сумата от 4000 щатски долара между посочените в документа банкови сметки.

Според удостоверение, изх.№ *** от 08.07.2019г. на Министерство на образованието и науката Ш. А. владее български език. Изискани и постъпили са по делото от МОН, Център за оценяване в предучилищното и училищното образование документите по преписка, въз основа на които е издаденото посоченото удостоверение – заявление от 23.04.2019г., копие на документ за пребиваване, паспорт, свидетелство за езикова квалификация по български език, издадено от ***. Според писмо от *** на лицето Ш. А. е издадено свидетелство за езикова квалификация по български език с рег.№ *** от 2019г., езиково нИ. А2, общ успех от изпит – Среден 3, като оригиналното свидетелство е посочено да е получено от лицето срещу подпис в книгата за регистрация на дипломи на 25.04.2019г. Представено е писмо от Министерство на правосъдието до ОС Пловдив, ведно със заверено копие от попълнен въпросник от проведено интервю по чл.29, ал.3 от Закона за българското гражданство от дата 21.10.2019г. От *** са изискани и постъпили фактура от 17.04.2019г., протокол № ***, декларация по Закона за защита на личните данни, копие от Книга за регистрация на дипломи.

По делото са представени нотариално заверено съгласие с образец от подпис на управител 2 на „Новатек Европа“ ЕООД, декларация по чл.63, ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от 03.05.2019г., нотариално заверено съгласие с образец от подпис на управител на „Агро Еко Системс“ ООД.

Според удостоверение от 11.10.2023г. от „Юробанк България“ АД С. Е. е извършил изходящ превод на 19.05.2022г. за сумата от 4000 лв. по банкова сметка в банка *** с посочен получател Ш. А. и посочено основание – захранване на сметка.

Според удостоверение от *** на дата 19.05.2022г. по банкова сметка на Ш. А. е постъпил превод в размер на 4000 лв. с основание – захранване на сметка от С. Е. от банкова сметка в „Юробанк България“ АД.

Постъпила е по делото справка за пътуванията на Ш. А. за периода от 01.08.2022г. до 01.11.2022г.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на мораторната лихва за периода от 01.01.2023г. до 04.04.2023г. върху всяка от претендираните с исковата молба главници е, както следва – върху сумата от 8000 лв. – ***.55 лв., върху сумата от 4000 лв. – 119.28 лв., върху сумата от 4500 щатски долара – 134.18 щ.д. или 134.18 лв.; върху сумата от 2500 щатски долара – 74.55 щ.д. или 133.75 лв.; върху сумата от 2000 щатски долара – 59.64 щ.д. или 107 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Б., Р., Р., както и обяснения на страните по реда на чл.176 ГПК. По делото бе проведена очна ставка между св.Р. и ответника.

Прието е заключение за извършената графическа експертиза от 30.10.2023г., според което подписът за „Заемател“ от името на Ш. А. в споразумение-рекапитулация от 19.09.2022г. е изпълнен от Ш. А..

Прието е заключение за извършената графическа експертиза от 30.01.2024г., според което подписът за „Заемател“ под споразумението-рекапитулация не е положен от Ш. А., а от друго лице с предварителна подготовка. Посочено е, че при предварителното изследване вкл. и микроскопско на подписа обект, са установени диагностични признаци на имитация на подписа.

По делото е прието заключение и на изготвената тройна съдебно-почеркова експертиза, според което подписът обект, положен срещу реквизит „Заемател“ и над печатното име Ш.

А. в оригинала на споразумението от 19.09.2022г. е изпълнен от лицето.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валидни заемни правоотношения с ответника по цитираните в исковата молба договори за заем, респективно, че е бил изправна страна по тези правоотношения, като е изпълнил задължението си да предаде заемните суми на ответника, както и че са уговорени срокове за изпълнение на паричните задължения, за връщане на заемите, които са изтекли. В тежест на ответника е възложено да проведе 3 насрещно доказване.

По отношение на твърдения заем от 19.05.2022г. по делото е представено преводно нареждане за сумата от 4000 лв., с отразено основание зареждане на сметка от „Юробанк България“ АД с наредител ищецът и получател ответникът. Видно от удостоверение от „***“ от 31.10.2023г. на дата 19.05.2022г. по банковата сметка на Ш. А. открита в „***“клон София КЧТ е постъпил превод на 4000 лв. с основание захранване на сметка от С. Е..

Според удостоверение от „Юробанк България“ АД от 11.10.2023г. С. Е. е извършил изходящ превод от банковата си сметка *** за сума от 4000 лв. по банкова сметка в *** с посочен получател Ш. А. и посочено основание – захранване на сметка.

По отношение на твърдения заем от 16.09.2022г. са представени данни за кредитен превод от същата банкова сметка в „Юробанк България“ АД с титуляр С. Е. към банкова сметка към ОАЕ, за сумата от 4000 щатски долара. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК ищецът разясни, че при посещението на г-н А. в АОЕ целта е била да се регистрира дружество, като се оказало, че парите за това не му достигат, поради което и се обадил на ищеца да преведе необходимите средства. Ищецът казал, че дружеството няма такава възможност – към онзи момент нямали задължения, но нямали излишък от пари, поради което ответникът го помолил ако самият той има средства, да преведе, тъй като ответникът имал срок. Ищецът превел сумата, като г-н А. му изпратил данните, необходими за превода. Това била причината средствата да са от личната сметка на ищеца, по изрично искане на ответника да му предостави заем. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК ответникът признава, че той е помолил ищеца да изпрати съответната сума, за да може да регистрира фирмата, но заявява, че това е превод, изпълнен с пари и средства на дружеството „Техно А.“, на основание правата на ищеца да извършва такъв превод.

По отношение на останалите три твърдени заемни правоотношения – от дати 25.05.2021г. за сумата от 8 000 лв., 16.06.2022г. – за сумата от 4500 щатски долара и 23.08.2022г. – за сумата от 2500 щатски долара ищецът даде обяснения, че сумите са предавани на ръка на ответника, по негово желание, когато е бил в *** и се е налагало да пресече границата.

В представеното преводно нареждане за извършения паричен превод на дата 19.05.2022г. посоченото основание е захранване на сметка, но съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал налага извод, че сумата е дадена в заем от ищеца на ответника. Тази сума, както и преведената на дата 16.09.2022г. са преведени от личната банкова сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД съответно по личната банкова сметка на ответника в „***“ – клон София, а за втория превод – по посочената от ответника банкова сметка в ОАЕ. Обясненията на ответника по отношение на втория превод, че преводът е изпълнен със средства на дружеството „Техно А.“ – не се подкрепят от събраните по делото доказателства, напротив установи се, че сумата е наредена от банковата сметка на ищеца.

По отношение на тези два превода, както и по отношение на останалите предавани на ръка парични средства, е представено Споразумение-рекапитулация от 19.09.2022г., в което изрично е посочено, че същото се подписва между С. Е., в качеството му на заемодател и Ш.

А., в качеството му на заемател, за предоставени в заем суми, посочени като дата на превод 4 или предаване в брой на ръка, размер на съответната сума, падеж на задължението. С отговора на исковата молба от страна на ответника са наведени две основни възражения – че този документ не е подписан от ответника, съответно, че ответникът не владее нито писмено, нито говоримо български език, поради което документът е нищожен, на основание чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД – поради липса на съгласие.

При събрания по делото доказателствен материал съдът намира и двете възражения за неоснователни. На първо място, по делото бяха изслушани две единични заключения на допуснатите първоначална и повторна графически експертизи, вещите лица по които дадоха протИ.положни заключения. Според заключението от 30.10.2023г. подписът на „Заемател“ от името на Ш. А. в Споразумението-рекапитулация от 19.09.2022г. е изпълнен от лицето, като при изслушването си в съдебно заседание на 27.11.2023г. вещото лице разясни, че за изготвяне на заключението е използвал документи от сектор „Миграция“, тъй като ответникът е чужд гражданин, за периода от 2010г. до 2018г., в оригинал. Разясни, че подписът на лицето е много малко вариационен, тоест няма почти никакво изменение във времето. Посредством лупа и микроскоп вещото лице заяви, че е направило извод за липса на признаци за подправяне на подписа, като според него подписът е абсолютно устойчив във времето – и в по-старите, и в по-новите документи.