Определение № 1174 от 30.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. Бургас, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100601343 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е образувано по повод протест на прокурор от РП-Бургас, ТОНесебър, срещу Определение № 239/26.08.2024 г. по НЧД № 296/2024 г. на РС-Несебър, с което е било отменено постановление на Бургаска районна прокуратура, ТО-Несебър от 10.05.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е било прекратено частично наказателното производство по ДП 304 ЗМ - 2104/2018 г. по описа на РУ на МВР – Несебър, пр. вх. № 3350/2018 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Несебър, водено за извършено престъпление по чл. 216, ал. 2 НК, по отношение на обвиняемия Г. Т. Д. с ЕГН:

**********.

С протеста се посочва, че вече е бил осъществен съдебен контрол по отношение на процесуалното развитие на досъдебното производство, като с Определение от 18.07.2024 г.

РС-Несебър е потвърдил постановлението на прокуратурата за спиране на производството, поради неразкриване на извършителя на престъплението. На следващо място се застъпва, че съдът не е указал на прокурора какви действия по разследването следва да се извършат, а само бланкетно е заявил, че разследването не е пълно и обективно. В заключение се посочва, че анализът на събраните доказателства води до извод за недоказаност на обвинението по чл. 216, ал. 2 НК спрямо обвиняемия, поради което и законосъобразно прокуратурата е спряла производството с указание към МВР да издири извършителя. Иска се от въззивния съд да отмени определението на първата инстанция и да потвърди постановлението за частично прекратяване.

По делото е постъпил отговор на протеста от адв. Ю. Д. - САК – повереник на соченото за пострадало лице – П. М., с който се оспорват възраженията на прокурора.

1

Посочва се, че районният съд е постановил правилен, обоснован и аргументиран съдебен акт, като закономерно е достигнал до извод за незаконосъобразност на прокурорското постановление за частично прекратяване. Застъпва се, че в случая прокурорът не е трябвало да постановява две отделни постановления – едно за частично прекратяване спрямо обвиняемия и едно за спиране на производството поради неразкриване на извършителя, но въпреки това отмяната на постановлението за частично прекратяване, би имало правна последица от възобновяване на спряното производство. В заключение се иска от ОС-Бургас да потвърди определението на РС-Несебър, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че така депозираният протест е процесуално ДОПУСТИМ.

Той изхожда от легитимирано лице – наблюдаващия прокурор и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подаден в преклузивния седемдневен срок. Тук е мястото да се посочи, че съдебната практика е насочена към виждането, че дори когато се касае за т.нар. „частично прекратяване“ спрямо конкретно лице, то съдебният контрол следва да е двуинстанционен. В тази връзка е Определение № 120 от 10.04.2017 г. на САС по в. ч. н. д. № 311/2017 г., където изрично се приема, че хипотезата на чл. 244, ал.

2 от НПК, въпреки липсата на изрично препращане, предполага приложение на правилата по чл. 243 от НПК, в това число и относно обжалваемостта на прокурорския акт. Поради това настоящият състав приема, че протестът е допустим. Разгледан по същество обаче, Бургаският окръжен съд го намира за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Наказателното производство било образувано на 20.11.2018 г. и е водено за това, че в периода от месец юни 2017 г. до месец август 2018 г. е повредено свое ипотекирано имущество – апартамент в град ******, ж.к. ******** № **, етаж * – престъпление по чл.

216, ал. 2 от НК. В хода на производството били извършени множество действия по разследването – приобщени били писмени доказателства, проведени били разпити на свидетели и били назначени експертизи. С постановление от 13.10.2021 г. като обвиняем за извършеното престъпление бил привлечен Г. Т. Д.. След приключване на разследването наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице доказателства привлеченото като обвиняемо лице да е извършил престъплението. Поради това с постановление от 10.05.2024 г. той прекратил частично производството спрямо него. Непосредствено след това с постановление от 11.05.2024 г. прокурорът спрял наказателното производство, поради неразкриване на извършителя. И двете постановления били връчени на пострадалия с указания, че може да ги обжалва в седемдневен срок пред съд. Той се възползвал от това си право и обжалвал и двете постановления. По отношение на това за спиране от 11.05.2024 г. било постановено Определение № 201/18.07.2024 г. по НЧД № 285/2024 г. на РС-Несебър, с което прокурорският акт бил потвърден. По отношение на постановлението за частично прекратяване от 10.05.2024 г. било постановено атакуваното Определение № 239/26.08.2024 г. по НЧД № 296/2024 г. на РС-Несебър, с което постановлението било отменено.

За да достигне до извод за неправилност на прокурорския акт за частично прекратяване първоинстанционният съд приел, че разследването не е проведено пълно, 2 всестранно и обективно. Преценил, че изначално начинът на привличане на обвиняемия буди недоумение, доколкото той никога не е бил собственик на ипотекираното имущество, за да може да бъде годен субект на престъплението по чл. 216, ал. 2 НК. Констатирал, че неправилно разследващите и прокурорът са приели, че увредените вещи следва да се разглеждат самостоятелно, като движими вещи, а не като част от недвижимия имот, доколкото са били трайно прикрепени към него. Преценил е, че разпитите на свидетелите не са били насочени към установяване на авторството на деянието, както и че в част от тях се наблюдават противоречия и неясноти, поради което е посочил кои свидетели трябва да бъдат допълнително разпитани, с цел изясняване на тези обстоятелства. В допълнение е уточнил, че част от действията по повреждане на имуществото са такива, при които неминуемо се предизвиква голям шум, но въпреки това не са били разпитани всички съседи, които биха могли да са възприели релевантни факти. В заключение, съдът е достигнал до извод, че прокурорският акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до следните изводи.

На първо място въззивният съд следва да посочи, че в т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е указано в кои случаи наказателното производство се прекратява изцяло, съответно - кога то следва да бъде „частично“ прекратено. Макар ВКС да е обсъждал по задължителен начин необходимостта от частично прекратяване на производството спрямо отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние, то съдебната практика последователно е възприела виждането, че и при повдигнато и предявено обвинение спрямо едно лице за процесното деяние, ако не е доказана връзката на обвиняемия с престъплението, прокурорът следва да състави постановление за „частично“(спрямо лицето) прекратяване на наказателното производство, като диренето на автора на деянието да продължи. Същото виждане е намерило и законодателното си разрешение в чл. 244, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК - когато извършителят на престъплението не е разкрит, но има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него (т. е. „частично“) се прекратява, а самото производство се спира до издирване на извършителя. Поради това принципно правилно прокурорът е решил, че щом според него няма събрани достатъчно доказателства обвиняемият Д. да е извършил престъплението, то и наказателното производство спрямо него следва да се прекрати, а производството да се спре до издирване на извършителя. Според настоящия състав неправилно обаче прокурорът е решил да стори това с две отделни постановления. Следвало е произнасянето, което е единно по своята същност, да се извърши с един единствен прокурорски акт, или най-малкото – ако прокурорът е решил, че ще раздели произнасянето си в два отделни документа – да изчака настъпването на стабилитет на първия, преди да издаде втория. Той не е постъпил по този начин и неправилно след като на 10.05.2024 г. е прекратил частично наказателното производство, на следващия ден – 11.05.2024 г., без да изчака предходното му постановление да придобие стабилитет, е постановил ново постановление, с което го е спрял до издирване на извършителя. Този подход е довел до там, 3 че пострадалият, възползвайки се от предоставената му възможност, несъгласен с изводите и в двата акта, ги е обжалвал пред съда. По жалбите са били образувани две отделни производства и доколкото съдът е бил длъжен да се произнесе и по двете жалби, с които е сезиран, се е достигнало до ситуация, в която са налице два съдебни акта, в които решаващите съдебни състави са достигнали до различни изводи. Това обаче, от една страна се дължи основно на неправилния подход на прокурора, който както вече беше посочено, неправилно е разделил произнасянето си в два акта, а от друга страна – не следва да се тълкува в ущърб на соченото за пострадало лице.

По същество въззивната инстанция счита, че РС-Несебър правилно е установил фактическата обстановка по случая и правилно е приложил закона. Поради тази причина въззивният съд счита, че не е необходимо да преповтаря фактическите констатации, изложени в протестирания акт. Настоящият състав напълно споделя и доводите на първата инстанция, че изводът на прокурора за недоказаност на авторството е прибързан. По досъдебното производство не са извършени всички възможни и необходими действия, както правилно е заключил РС-Несебър. Противно на становището на прокурора – съдът подробно е описал кои свидетели следва да бъдат допълнително разпитани и за кои факти, както и необходимостта от установяване на други лица (съседи), чрез чиито показания би могло да се очаква да бъдат установени релевантни факти. Мотивите на първата инстанция в тази връзка са подробни, логични и правилни, поради което и ОС-Бургас не намира за нужно да ги преповтаря, а напълно се присъединява към тях.

Като правилни и напълно законосъобразни се оценяват от въззивната инстанция и останалите изводи на РС-Несебър за неяснота и неопределеност относно обстоятелствата, защо прокурорът е приел, че Д. е годен субект на обвинението по чл. 216, ал. 2 НК, при положение, че никъде не се твърди, той да е собственик на ипотекираното имущество, както и защо увредените вещи изкуствено са били „отделени“ от недвижимата вещ – апартамент и оценени като движими вещи, без да се държи сметка за увреждането на недвижимостта, към която трайно са били прикрепени.

В допълнение следва да се посочи и че в постановлението на прокурора липсва какъвто и да е анализ на събраните доказателства, който да подкрепя извода му, че „ … не са събрани такива и в такава степен доказателства, включително и косвени, които да обосновават обвинение по чл. 216, ал. 2 НК против когото и да било…“. Доказателствата въобще не са били обсъждани, като липсват каквито и да е мотиви, които да подкрепят извода, че няма дори косвени доказателства, в подкрепа на обвинението. Този анализ е особено необходими, доколкото щом се е стигнало до привличане на конкретно лице, в качеството на обвиняем, то очевидно в даден етап от разследването все пак прокурорът е приел, че такива доказателства са налични. Няма пречка в последствие – допълнително събраните доказателства, да оборят първоначалния извод за авторство, довел до привличането като обвиняем на конкретно лице, но именно поради това – в прокурорския акт следва да се изложат подробни и убедителни мотиви, които да позволят да се проследи и провери начина на формиране на изводите на прокурора. В случая такъв анализ напълно 4 липсва, което пък прави постановлението напълно необосновано и се явява самостоятелно основание за неговата отмяна. Нещо повече – като правно основание за частично прекратяване се цитира и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която е приложима когато прокурорът приеме, че изобщо липсва извършено престъпление и налага цялостно прекратяване на наказателното производство, което е допълнителен довод (макар и не водещ) за неяснота в прокурорския акт, налагаща неговата отмяна.