Решение № 2099 от 30.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. Плевен, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т.а Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело № 20244430107099 по описа за 2024 година

Искове с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.

К. И., ЕГН **********, *** против ***, ************, със седалище и адрес на управление: ***, в който твърди, че на 18.09.2022г. пътувал като пътник в л.а. *** с рег.№ ***, управляван от И.Н.Д.. Твърди, че автомобилът се движил по AM-*** с посока от гр.*** към гр. *** и в района на 10 км. при неизяснени причини и обстоятелства автомобилът напуснал платното за движение вдясно и самокатострофирал в оградна мрежа и дърво, при което настъпило ПТП с материални щети по МПС и пострадали лица. Ищецът твърди, че причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача *** с рег.№ *** нарушения на правилата за движение по пътищата. Сочи, че за настъпилото ПТП било образувано ДП№ 1288/2022г. по описа на СДВР-***. Ищецът твърди, че за увреждащия л.а. *** с рег.№ ***, управляван от водач И.Н.Д., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с „***- ***“ АД, валидна до 17.03.2023г., полица BG/23/122000823575, като по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди. Твърди, че настъпилото събитие, неговата противоправност и вината на дееца са доказани безспорно, а това доказва и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл.493 ал.1 вр. ч„л.477 ал.1 КЗ. Счита, че има право да претендира пряко от ответника в качеството му на застраховател обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка. Твърди, че предявил претенцията за изплащане на обезщетение, като по случая била образувана преписка, но получил отказ. Твърди, че в резултат 1 на произшествието получил фрактури на лицевата и челюстната кости.

Твърди, че тъй като имал затруднено дишане му било направено рентгеново изследване, при което била установена фрактура на 5-то ребро. Твърди, че няколко месеца след процесното ПТП започнал да изпитва и болки и ограничения в лявата китка, за което лекарите предполагат, че се дължи на получената при ПТП травма. Ищецът твърди, че освен болки, които изпитвал към момента на инцидента, изпитвал също и стрес и силни притеснения, тъй като сестра му била болна и предстояло провеждането на контролен преглед в Турция, а той не е имал възможност да я придружи. Ищецът твърди, че изпитвал трудности в ежедневието, има нужда от чужда помощ при тоалет, придвижване, изпитвал негативни мисли, тъга, лошо настроение, затруднена концентрация, раздразнителност към близки и приятели, напрегнатост и тревожност. Твърди, че стресът и болките, които изпитва и към момента трайно променят ежедневието му да води пълноценен живот. Счита, че за причинените неудобства следва да бъде компенсиран, въпреки, че обезщетението не може да замести моралните и физически болки, то до известна степен би могло да компенсира страданията и да постигне някакво макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от процесното ПТП. Твърди, че вредите, които е претърпял са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. *** с peг.№ ***, а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото *** *** АД. Развива съображения, че съгласно чл.432 КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което има правен интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Моли ответника *** *** АД да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на: 20 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-18.09.2022г до окончателното изплащане , 134,80 лв. за причинените имуществени вреди, изразяващи се в средства за провеждане на лечение ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП - 18.09.2022г до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото и адвокатско възнагражение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск. В отговора си признава датата и място на пътния инцидент; механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и виновното и противоправно поведение от страна на водача; че моторно превозно средство л.а. “***“ с ДК№ *** към 18.09.2022 г. е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество; че ищецът е бил пътник в .а. “***“ с ДК№ ***; че на 13.10.2022 г. са получили доброволна претенция от ищеца. Оспорва, че ищецът в следствие на ПТП е получил всички описани в исковата молба телесни наранявания; че ищеца не 2 се е възстановил и към настоящия момент, вкл. и от преживения емоционален стрес и неописуема уплаха; че размера на претърпените неимуществени вреди от ищеца е 20000 лв. и 134,80 лв. за имуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли исковете. В случай, че съдът ги уважи прави искане обезщетението да се присъди след като бъде отчетено съпричиняване поради непоставен предпазен колан.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 18.09.2022г. ищецът В. И. е пътувал като пътник в л.а. *** с рег.№ ***, управляван от И.Н.Д.. Автомобилът се движил по AM-*** с посока от гр.*** към гр. *** и в района на 10 км. при неизяснени причини и обстоятелства автомобилът напуснал платното за движение вдясно и самокатострофирал в оградна мрежа и дърво, при което настъпило ПТП с материални щети по МПС и пострадали лица. Виновен за настъпване на ПТП-то е водача на автомобила. Моторно превозно средство л.а. “***“ с ДК№ *** към 18.09.2022 г. е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. На 13.10.2022 г. ответникът е получил претенция от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение.

Не е спорно между страните и се установява от Претенция вх.№ 995849/13.10.2022г., че при ответника е постъпила молба от В. И. за уреждане доброволно на претенция, за което е образувана застрахователна преписка по щета № 0411-580-0001-2022.

Не се оспорва от ответника и се установява от полица № BG/23/122000823575 /л.98 от делото/ застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на л.а. “***“ с ДК№ ***, собственост на ищеца по делото В. И., е ответника - ***, с ЕИК *************, която е издала застрахователна полица BG/23/122000823575, валидна от 18.03.2022 год. до 17.03.2023 год.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К473/18.09.2022г. на 18.09.2022г. около 4,40 часа лек автомобил “***“ с ДК№ ***, управляван от И.Н.Д. се е движил по АМ -*** с посока от гр.*** към гр.*** и в района на десети километър при неизяснени причини и остоятелства напуска платното за движение вдясно и самокатастрофира в оградна мрежа и дърво.

Видно от Фактура от 11.10.2022г. В. И. е закупил Нимезил за сумата от 8,10 лева.

От представени фискални бонове /л.41-43 от делото/ се установяват закупени медикаменти, от които не е възможно да бъде установено кой ги е закупил и дали представляват направен от ищеца разход.

Съдът дава вяра на показанията на св.Б.Е. И.а и П. Й. С., въпреки че 3 първата е заинтересована от изхода на делото като майка на ищеца.

Показанията им са преки, логични, непротиворечиви и съответни на останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че след ПТП- то, св.И.а е била уведомена и е отишла в гр.***, в Болница Пирогов, където е бил ищецът и останалите, пострадали от катастрофата. Най-тежко пострадала е била приятелката на ищеца. Той седял в коридора на болницата на стол, имал много кръв по себе си- по лицето, ръцете, дрехите. Ищецът бил много уплашен. В присъствието на майка си, прикривал, че изпитва болка.

Установили, че е със счупен нос. Докато били в Пирогов не било установено счупване на ребро. Такова се установило по-късно в гр.Плевен при следващ медицински преглед на 10.10.2022г. В. не е бил настанен в болницата, тъй като нямало места и седял на стол при приятелката си, която била в по-тежко състояние. Първо отказал да му бъде направена операция на носа, но после се съгласил и била извършена такава след 4 дни след катастрофата. След операцията по лицето му имало отоци и синини. Майка му му помагала при обслужването, въпреки че можел и сам. Оплаквал се от болки в главата, ръцете и краката, тъй като и там имал синини. Оплаквал се и от болки в ребрата, но нищо не се установило от направените изследвания. Когато се прибрал в гр.Плевен, В. продължил да се оплаква от болки в ребрата и отишли на лекар, където направили отново рентгенова снимка и се установило счупване на ребро. Не се наложило допълнително лечение за това. Болките му продължили две-три седмици след завръщането на ищеца в гр.Плевен.

Реброто е възстановено напълно, но от носа си продължава да има оплаквания. Носът му продължава да е изкривен и да му пречи да диша нормално. В. е астматик и състоянието на носа му допълнително затруднява дишането. Налага се постоянно да ползва капки за нос. След ПТП-то ищецът се страхува когато се вози в кола. Станал по-затворен след катастрофата Той е шофьор и управлява автомобил, но се страхува друг да го вози. Преди катастрофата е работил като шофьор на бус като доставчик, която работа е продължил и след катастрофата.

Съдът кредитира показанията на св. Д. К. П.. Показанията й са преки, логични, непротиворечиви и незаинтересовани. От тях се установява, че св.П. е била също пътник в автомобила и е пострадала в процесното ПТП. Тя е получила най-много травми. Тя е била на задна седалка след пасажерската седалка, а ищецът е бил на задната седалка на автомобила зад шофьора. Нито 4 ищецът, нито тя не са имали поставени предпазни колани. В. е бил със счупен нос, а по-късно е установено и пукнато ребро. Оплаквал се е от запушения нос. Можел е да ходи и да се самообслужва. В. първо е отказал хоспитализация, а после е бил приет в болница. По-късно е установено пукнато ребро. Ищецът В. два дни преди съдебното заседание се е обадил на св.П. и е искал от нея, тя да каже, че са били с поставени колани.

Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него, както и от уточненията му в открито съдебно заседание се установява, че в резултат на претърпяното на 18.09.2022 г. ПТП В. К. И. е получил съчетана механична травма. Установеното при медицинското му обслужване в деня на инцидента включва: - глава - разкъсноконтузна рана на носа, счупване на носните кости с деформация на носната пирамида; - гръден кош - неконкретизирана травма („Други уточнени травми на гръдния кош “), - десен долен крайник - оток и болка на дясната подбедрица. С рентгеново изследване на 10.10.22 г. (около три седмици след произшествието) е установено счупване на пето дясно ребро (по средна мишнична линия). Макар при хоспитализацията на пострадалия на 22.09.22 г.

(за лечение на счупването на носните кости) рентгеновото изследване на гръдния кош да не е установило счупване на ребра, по наличните данни не може да се твърди или изключи възможността това счупване да е получено при претърпяното ПТП. С рентгеново изследване и консултативен преглед при специалист по УНГ (болести на ушите, носа, гърлото) на 05.04.23 г. е установено изкривяване на носната преграда, затруднено носно дишане и възпаление на пазухите (синусите) на горната челюст (максиларен синуит).