Решение № 527 от 22.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. П. , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220100150 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З. Ч.“ № 11, ет.1, ап.2, против Н. АНГ. Л. от гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 14 , ЕГН **********.

Ищецът твърди, че страните са сключили писмен договор за заем на 22.03.2019 г., по силата на който предоставил на ответницата сумата в размер на 1000 лева на посочената дата, като ответницата се задължила да го върне до 31.12.2020 г. Твърди, че все още ответницата не е върната никаква сума.

Въз основа на твърденията се иска от съда да осъди ответницата, да му върне предадената в заем сума. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваване ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по реда на чл.131 ГПК, ответницата, чрез процесуалния си представител адвокат Д.К. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Обстоятелства, на които ответникът основават възраженията си:

Твърди, че изложеното в ИМ не отговаряло на истината, тъй като не е изписвала текста в приложения към нея договор за заем, респективно не се е подписвала. От друга страна сочи, че в договора е оставено място за изписване собственоръчно на трите имена, което не е сторено и от това следвало, че е налице имитиране, копиране и др. вид използване на собственоръчния й подпис под процесния договор. Твърди, че подписа положен в исковата молба не бил идентичен с този положен в договора за заем. Посочва, че 1 не е виждала от години ищеца, като не го познавала лично и не поддържала каквито й да е било отношения с него, поради това нямало как да и е дал пари в заем. Сочи, че не е получила екземпляр от договора за заем. Излага твърдения, че се касаело за полагане на подписа в процесния договор от друго лице, както и друго лице било попълнило съдържанието му. Посочва, че срещу нея били образувани множество дела.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем е реален и неформален - счита се за сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума или други заместими вещи. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен.

Предявеният иск е допустим. Релевираното от ответницата бланкетно възражение за недопустимост на иска е неоснователно. В исковата молба ищецът твърди, че има облигационно вземане срещу ответницата, настъпил е падежа на плащане и заетата сума не му е върната. Следователно ищецът, като титуляр на субективно материално право (съгласно твърденията наведени в исковата молба), има право да поиска от задълженото лице връщането на заетата сума и да упражни това свое право по съдебен ред. Дали действително ответницата дължи връщане на заетата сума е въпрос, който има отношение към основателността на иска, но не и относно неговата допустимост.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по писмен договор за паричен заем от 22.03.2019 г., сключен с ответницата, че е предал на ответницата заетата сума, настъпване на изискуемостта на задължението, както и какъв е неговият размер.

При установяване на горното, в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на изпълнението - че е заплатила претендираната от ищеца сума.

По делото е представен и приет като доказателство оригинал на договор за паричен заем от 22.03.2019 г., сключен в писмена форма между Д. П. Б., в качеството на заемодател и Н. АНГ. Л., като заемател, по силата на който страните са постигнали съгласие ищецът да даде в заем на ответницата сумата от 1000 лева, в брой, при подписване на договора, за срок до 31.12.2020 г. В чл.3 от договора страните са се договорили, че същият служи като разписка за дадената и приета сума.

С оглед направеното от ответницата с отговора на исковата молба оспорване автентичността на процесния писмен договор за заем и изричното изявление на ищеца, че 2 желае да се ползва от него, по искане на ответницата, на основание чл.193 ГПК, е открито производство за проверка истинността на представения по делото договор за паричен заем от 22.03.2019 г.. Доколкото оспореният документ представлява частен такъв и носи подписа на оспорващия, то тежестта за доказване неистинността му пада върху страната, която го оспорва (арг. от чл.193, ал.3 ГПК), т.е. ответницата по делото.

Видно от заключението на извършената в хода на производството и приета по делото без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице, подписът, положен за заемодател в оспорения договор за паричен заем е изпълнен от Д. П. Б., но подписът, положен за заемател не е изпълнен от ответницата Н. АНГ. Л., както и текстовата част на договора, касаеща изписването на трите имена, ЕГН и адрес е изпълнен от Д. П. Б..

Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано възражението на ответницата за неавтентичност на процесния договор за заем в частта, в която е положен подпис от нейно име като заемател. Доколкото от заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява по категоричен начин, че оспореният договор за паричен заем от 22.03.2019 г., представляващ частен диспозитивен документ, не е подписан от ответницата, сочена като заемател, съдът счита, че е оборена формалната доказателствена сила на коментирания договор. На основание чл.194, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК съдът признава оспорения договор за заем от 22.03.2019 г. за неистински. Липсата на автентичен подпис на едната страна в заемното правоотношение означава липса на възникнала между страните договорна връзка. При това положение остава недоказано твърдението на ищеца, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 22.03.2019 г., сключен в писмена форма, по който ищецът е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума от 1000 лева на ответницата. Доколкото ищецът не успя да докаже, че е предал исковата сума от 1000 лева на ответницата на основание процесния договор за заем, а ответницата е поела валидно задължение да върне сумата, то ответницата не дължи връщането на исковата сума на соченото правно основание.

По изложените съображения предявеният иск с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.194, ал.3, изр. 2-ро ГПК след влизане в сила на решението, препис от същото заедно с признатия за неистински документ - оригинал на договор за паричен заем от 22.03.2019 г. следва да се изпрати по компетентност на Специализирана прокуратура по преписка №414/2021г. по описа на СП /по делото е постъпила молба, с която молят съда да бъде предоставен оригинала на договор за паричен заем от 22.03.2019 г., сключен между Д. П. Б. и Н. АНГ. Л., приложен по настоящото дело, за прилагане по преписка № 414/2021 по описа на СП.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ответницата. Същата своевременно е направила искане за присъждане на разноски в общ размер на 700 лева, от които: 200 лева - за депозит за вещо лице и 500 лева - за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. За реалното извършване на претендираните разноски ответницата е представила по делото писмени доказателства. Във връзка с депозита за вещото лице, съдът намира, че следва да бъде присъден до размера от 80 лева, който е изплатен. За останалата сума в размер на 120 лева ответницата следва да депозира молба, за нейното възстановяване.

При това положение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да 3 заплати в полза на ответницата сумата в общ размер на 580 лева - разноски пред първата инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З. Ч.“ № 11, ет.1, ап.2, против Н. АНГ. Л. от гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 14 , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Н. О.” № 22, вх. „В”, ет. 2, ап. 22 - адв. Д.К., иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата Н. АНГ. Л. да заплати на ищеца Д. П. Б. сумата в размер на 1000 лева, представляваща заемна сума по договор за паричен заем, сключен в писмена форма между страните на 22.03.2019 г.

ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З. Ч.“ № 11, ет.1, ап.2, да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Н. АНГ. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.

„А. С.” № 18, вх. „Б”, ап. 2, ет. 2, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Н. О.” № 22, вх. „В”, ет. 2, ап. 22 - адв. Д.К., сумата в общ размер на 580 лева /петстотин и осемдесет лева/ - разноски в първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, препис от него, заедно с признатия за неистински документ - оригинал на договор за паричен заем от 22.03.2019 г. /на л.4 от делото/ да се изпрати по компетентност на Специализирана прокуратура по преписка №414/2021г. по описа на СП, на основание чл.194, ал.3, изр.2-ро ГПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4