Решение № 258 от 14.12.2020, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. С.З. , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов

Катерина И. Маджова като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно гражданско дело № 20205500503063 по описа за 2020 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК

Производството е образувано по въззивната жалба на З. С. И. от гр. С.З., подадена чрез адв.Р.М. против решение № 804 от 13.07.2020 г., постановено по гр.дело № 302/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените и кумулативно обективно съединени искове по чл.344 от КТ : за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение на Началника на РУО – С.З., за възстановяване на преди заемната длъжност „директор на ОУ „Х.Б.“ – с.О., за обезщетение за времето, през което е останала без работа и за присъждане на разноски по делото.

Обжалва изцяло първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага подробни съображения.

Претендира отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени всички обективно съединени искове, ведно със законните последици.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна О.У. „Х.Б.“ – с.О., 1 община О., област С.З., чрез пълномощника си адв.А.С., в който въззиваемият оспорва депозираната въззивна жалба, и моли тя да бъде отхвърлена, като неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Излага подробни съображения в тази посока.

Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са направени.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът З. С. И., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.

Р.М., която взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатския хонорар.

Въззиваемият О.У. “Х.Б.” с. О., редовно призовани, явява се процесуалния им представител адв. А.С., който по съществото на делото взема становището, с което молят решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Подробни съображения и доводи са изложени в същото съдебно заседание по съществото на делото от датата 21.10.2020 год. по съществото на делото. Молят и за присъждане на направените по делото разноски

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката И. се явява основателна и доказана, поради следните съображения:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът З. С. И. в исковата молба твърди, че е работила по трудово правоотношение като е заемала длъжността Директор на О.У. “Х.Б.” с. О. . По делото действително не е спорно, а се установява и от представеното ЛТД на 2 жалбподателката, че същата е работила в ответното училище на длъжността “Директор” в с.

О. към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.

По делото не е спорно, а и видно от приложеното гр.д. с № 1874/2018г. на PC -С.З., с влязлото в законна сила съдебно решение е признато за незаконно уволнението на З. С. И., от длъжността „директор” и е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-072/27.02.2018г. на Началника на РУО - С.З., с която й е било наложено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“ и същата е била възстановена на предишната й длъжност - „директор” на О.У. „Х.Б.“, село О., Община О..

Не е спорно също така, че в двуседмичния срок от съобщението до ищцата, получено на 28.11.2019г. (л.716 от том III на гр.д. 1874/2018г.), същата е уведомила училището и РУО - С.З., че желае да заеме длъжността директор, считано от 06.12.2019г. (виж заявление от 29.11.2019г., нал. 13 и заявление от 02.12.2019г., на л. 14от делото).

Не е спорно също така, че на 06.12.2019г. въззивницата се е явила на работа, при което й са били връчени две заповеди - заповед № РД-06- 712/05.12.2019 г. на началника на РУО - С.З. за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „директор“, считано от 06.12.2019г. и заповед № РД-07-119/05.12.2019 г. на началника на РУО - С.З. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, които факти се установяват и от самите заповеди, приети като писмени доказателства по делото (л.7-11 и л. 12 от делото).

Видно от съдържанието на самата заповед под № РД-07-119/05.12.2019 г., трудовият договор с въззивницата е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - липсата на качества за ефективното изпълнение на работата. В заповедта са цитирани следните актове:

Констативен протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО - С.З., Заповед за задължителни предписания № 553/30.07.2015 г. Констативен протокол № 225/07.08.2015 г. на Регионален инспекторат по образованието, Заповед № 522/16.07.2015 г. на РИО - С.З., Заповед № 582/12.08.2015 г. на РИО - С.З. за задължителни предписания, Заповед № 588/21.08.2015 г. на началника на РИО - С.З., Заповед № 152- 1/30.03.2016 г. на Началника на РИО - С.З., Констативен протокол № 127/29.02.2016 г. на РИО — С.З., Заповед № 104/01.03.2016 г., Констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с предписания по него изх. № 812/06.04.2016 г. на РИО - С.З., Констативен протокол № КМД-04-3/22.01.2018 г. на РУО С.З., Заповед № РД-06-19/22.01.2018 г. на началника на РУО - С.З., Задължителни предписания № 3Д-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ - ТП -С.З., писма изх. № 66-0017/08.02.2018 г,, изх. № 66-00- 82/18.12.2017 г. на Кмета на Община О., Протокол от 02.02.2018 г. от Община О., Сключени договори, Писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, преписката по гр.дело № 1874/2018 г. по описа на PC - С.З., Жалба вх. № Ж1/06.02.2018 г. от А.В., жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР — С.З. и Констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО - С.З., (всички представени и приети като писмени доказателства по делото), както и общо е посочено и 3

„сигнали на учители и родители и срещи“, въз основа на които работодателят е извел следната липса на качества: Посочил е, че З.И. притежава специфични лични качества, определили методи на работа в училището, както и отношение към учители, персонал, родители и ученици, държавни и общински органи, които били неприемливи и пречели на спокойната работна атмосфера сред колектива, създавали лош имидж и отношение към училището сред обществеността, че е наложила авторитарен стил на управление, несъвместим с принципите на работа в колектив и с ученици и с родители, като това грубо и невъздържано отношение е довело до текучество на персонал в училището и до намаляване на броя на учениците. В заповедта са дадени следните примери за това - че при щат от 15-16 учителя, за периода докато З.И. е била директор са напуснали 28 души, а броят на учениците с всяка година намалявал, като в края на 2017г. бил 82 и това довело до сливане на паралелки 1-2 клас и 3- 4 клас, а понастоящем учениците били 145 .Посочено е също така, че И. не била добре приета от служителите на училището, ученици, родители , както и от представителите на държавни институции и местната власт, а също така отказвала контакт и създаване на синдикална организация в училището, тъй като считала, че следва да взема всички решения еднолично. Следователно й липсвала комуникативна компетентност да изпълнява длъжността, посочена в глава осма, чл.3.3 от длъжностната характеристика. В заповедта е изведено, че поради едноличния й стил на работа и чувството, че цялата дейност на училището зависела от волята й, това довело до това, че тя изпаднала в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, посочени в глава трета от нея, като например - сключвала изменяла, прекратявала трудовите договори, като сключвала договори с едно съдържание, а декларирала в ТД на НАП същите, но с друго съдържание. Изведено като липса на качество в заповедта е и че поради непознаване на относимата нормативна уредба, не отчитала правилно трудовия стаж на подчинените си, придобит преди 01.07.2007 г.,с което ги ощетявала. Същата изнесла 10 оригинални документи от училището, оставяйки копие с надпис “оригиналът е в З.И.“. Тези документи били неразделна част от дневника с входящата кореспонденция, който съгласно Наредба № 8/1L08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно образование следвало да се съхраняват в училището за срок от 10 години. Във връзка с това било образувано досъдебно производство в Районна прокуратура С.З.. Непознаването на относимата нормативна уредба е мотивирано и с дадените предписания по констативните протоколи за проверки, цитирани в заповедта. В заповедта е посочено още, че на И. липсвала и задължителната в глава осма, точка 3.1 от длъжностната характеристика управленска компетентност, което се извеждало от изразходването на предоставените бюджетни средства на училището не винаги било целесъобразно, икономично и прозрачно.

При сключен договор за доставка на храна за обедно хранене на учениците с готови ястия и прибори за еднократна употреба поддържала персонал на кухнята - работник в кухня и двама служители на половин щат - разносвач на храна, който реално не бил необходим.

Страните не спорят и относно задълженията, които въззивницата е имала, произтичащи от длъжността, която е заемала, и които са подробно разписани в подписаната 4 от въззивницата длъжностна характеристика.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Въззивната инстанция приема, че заповедта, с която на жалбподателката И. е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е незаконосъобразна и немотивирана поради следните нарушения на процесуалните правила при нейното издаване:

Съдът намира, че работодателят е провел производство по прекратяването на трудовото правоотношение на въззивницата без да са били спазени стриктно и точно законовите разпоредби на КТ и практиката на ВКС по неговото прилагане.

В този смисъл съгласно процесната първа Заповед под № РД-06-712/05.12.2019г. на самия работодател въззивницата е възстановена на длъжността „Директор“, считано от 06.12.2019г.. А съгласно обжалваната заповед с № РД-07.119/05.12.2019г. е освободена от заеманата длъжност „Директор“ считано от 05.12.2019г., т.е. един ден преди да е възникнало трудовото й правоотношение. Налице е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради обстоятелството, че липсва реалното основание за издаване на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение като Директор на О.У. „Х.Б.“с.О., Община О.“, тъй като към датата на издаване на тази заповед, това правоотношение на практика не е възникнало. Необосновано и незаконосъобразно е прието от съда, че процедурата по възстановяването на въззивницата на работа не е опорочена, тъй като самото решение имало преобразуващо действие и трудовото правоотношение се възстановявало по силата на самото решение и не са необходими никакви действия и издаване на акт от страна на работодателя.

Съдът не е взел предвид също така обстоятелството, че след влизането в сила на решението на съда за отмяната на неправилното уволнение възстановяването на трудовото правоотношение не настъпва автоматично. Разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ изисква работникът или служителят в 14-дневен срок от уведомлението да се е явил, за да започне работа.Т.е., явяването му е абсолютна предпоставка за възстановяване на трудовото правоотношение. От посочените по-горе писмени доказателства безспорно се установява, че въззивницата се е явила на работа на 06.12.2019г., т.е. от тази дата следва да се счете, че трудовото й правоотношение е възстановено. Но Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е постановена считано от 05.12.2019г.,т.е., един ден преди възстановяването на това правоотношение безспорно е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.