Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 04.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12160/2022
Вид
Решение № 65
Подписан
04.01.2024
В сила
04.01.2024
Състав
Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100512160 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Регионална дирекция по горите - София срещу решение № 20047049/09.07.2022 г., постановено по гр.д. № 16442/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, с което по предявения от В. А. А. иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2 КТ е отменено като незаконосъобразно наложеното на ищеца със заповед № РД05-07/09.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради неговата необоснованост, тъй като от събраните писмени доказателства несъмнено се установявало извършеното от ищеца чрез бездействие дисциплинарно нарушение, а първоинстанционният съд неправилно бил възприел фактическата обстановка по случая и формирал погрешни правни изводи. Въззивникът счита, че разпитаният по инициатива на ищеца свидетел е бил заинтересован от изхода на спора и показанията му не следва да се кредитират, като издадените въз основа на констатациите от втората проверка на дружеството „А.“ ЕООД наказателни постановления вече са влезли в сила и в съвкупност с представените констативни протоколи доказвали, че ищецът не е изпълнил присъщите си служебни 1 задължения при осъществената от него проверка като горски инспектор. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият В. А. А. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи следното:

Както правилно е разпределена доказателствената тежест с определението по чл. 140 ГПК в първоинстанционното производство, по предявения иск по чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2 КТ работодателят-ответник следва да докаже пълно и главно наличието на всички предпоставки, обуславящи законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, включително като установи извършването на описаното дисциплинарно нарушение от страна на ищеца. В случая за установяване на това обстоятелство ответникът е ангажирал единствено писмени доказателства, които при извършеното от ищеца оспорване не доказват пълно и главно описаното бездействие при осъществяване на служебните задължения на В. А. А..

Приетата заповед № РД05-31/20.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка представлява официален диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила относно описаните нарушения при издаването на превозни билети от страна на проверяваното дружество „А.“ ЕООД, доколкото авторът на документа не е възприел непосредствено установяването на тези нарушения (арг. чл. 179 ГПК). Със същата доказателствена стойност се ползва и докладът на инж. Филип Ковашки, заместникдиректор на РДГ – София, който единствено е описал констатациите от протоколите на двата екипа от горски инспектори и е отправил предложение до директора на РДГ за 2 провеждане на дисциплинарно производство срещу В. А. А. и Г.С.С. по реда на чл. 193 КТ.

За твърдените нарушения на проверяваното дружество са издадени актове за установяване на административно нарушение и въз основа на тях – наказателни постановления, които не се доказва да се влезли в сила – още с представянето им в първоинстанционното производство със становище от 10.12.2021 г. ответникът заявява, че същите не са влезли в сила към датата на представянето им, а приложените към въззивната жалба протоколи за връчването им (които не са приети като доказателства по делото предвид настъпилата преклузия) датират от м. юни 2021 г., поради което влизат в противоречие със собствените твърдения на ответното дружество и не би могли да обосноват различни изводи.

От друга страна, дори и да се приеме, че наказателните постановления са влезли в сила, същите сами по себе си не доказват пълно и главно извършените нарушения от проверяваното дружество предвид диспозитивния им характер на официални документи. С материална доказателствена сила относно извършените от служителя и пред него действия се ползват официалните свидетелстващи документи, каквито са констативните протоколи, изготвени от двата екипа от горски инспектори – констативният протокол от 14.01.2021 г., изготвен от свидетеля Г.С.С. в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му, както и констативният протокол от 15.01.2021 г., изготвен от горски инспектор П.Н.Д. в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му. По отношение на отразените фактически констатации обаче двата официални свидетелстващи документа си противоречат, като в единия е отразено, че при преглед на видеонаблюдението на обекта не са установени нарушения, а в другия – че такива се установяват по отношение на три товарни автомобила. В този смисъл, материалната доказателствена сила и на двата документа е разколебана, което налага описаните нарушения, обуславящи твърденията за бездействие в осъществяване на служебните задължения от страна на ищеца, да бъдат доказани в съвкупност с други доказателства по делото. Такива обаче не са ангажирани поради процесуалното бездействие на ответната страна, която не е направила искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, възприели непосредствено записите от камери в проверявания обект. Същевременно, по делото е разпитан свидетелят Г.С.С., другият член от екипа на ищеца, който заявява, че по време на проверката камерите са били прегледани и не са били констатирани никакви нарушения – работниците са товарели дървесина, пускани са превозни билети и не са установени разминавания в номерата на автомобилите и билетите. Несъмнено разпитаният свидетел се явява до известна степен заинтересован от изхода на спора, доколкото на същия е наложено идентично дисциплинарно наказание, което е било оспорено пред съд, но при липса на други доказателства, които да опровергават неговите показания, същите следва да се кредитират и на общо основание се явяват годно доказателство за установените факти.

С оглед на изложеното, между страните не се спори, а и от приложените длъжностна характеристика и заповед от 04.09.2020 г. за организиране на екипите от горски инспектори несъмнено се установява, че основно служебно задължение на ищеца е било да установява правонарушения, свързани с горските територии, като проверява дейността по издаване на 3 позволителни за сеч, превозни билети, добив и транспортиране на дървесина и др., но в настоящия правен спор не е проведено пълно и главно доказване на твърденията на работодателя за извършени от проверяваното трето лице нарушения на дейностите по дърводобив, които да не са били установени от В. А. А. и неговия колега по време на извършваната от тях проверка на 14.01.2021 г. В този смисъл, по делото не се установява извършване на твърдяното дициплинарното нарушение под формата на бездействие, за което на ищеца е било наложено оспореното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, поради което същото се явява незаконно и следва да бъде отменено.

Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20047049/09.07.2022 г., постановено по гр.д. № 16442/2021 г. по описа на СРС, 63 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4