Решение № 4690 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4690 гр. София, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110217838 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 17838 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. П. Г. депозирана чрез адв. Н. С. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № 23-4332-022412 от 02.10.2023 г., издадено Г.В.Б. - Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя М. П. Г. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата от М. П. Г. депозирана чрез адв. Н. С. от САК, редовно упълномощена се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление, както и съображения досежно неправилното приложение на материалния закон.

Твърди се, че доколкото жалбоподателят не е собственик на спряното за проверка МПС, то за последния не е било известно обстоятелството, че същото е с прекратена регистрация считано от 22.08.2019 г., поради което липсва съставомерност на извършеното деяние от субективна страна. Наред с това поради посоченото обстоятелство се твърди, че отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства са непълни, неточни и несъответстващи на обективната истина. Изтъква се още, че собственик на процесния мотоциклет е лице, различно от жалбоподателя М. Г., поради което и за последния не е 1 съществувало регламентираното по закон задължение за регистрация на съответното превозно средство в указания законов срок, поради неизпълнението на което задължение се е стигнало и до прекратяване регистрацията на процесното МПС. В допълнение се сочат конкретни аргументи за липса на съставомерност на нарушението от субективна страна, като в тази насока жалбоподателят Г. се позовава на Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.

С оглед на изложеното и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото, жалбоподателят М. П. Г., редовно уведомен, не се явява, като същият се представлява от адв. С.К. от САК, преупълномощена от адв. С., която подържа изложените в жалбата мотиви и съображения по отношение на това, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. В тази насока и адв Качарова пледира, че не е осъществен фактическия състав на нарушението съгласно ЗДвП и на още по силно основание деянието не е осъществено от жалбоподателя М. Г., тъй като същият не е знаел и не е могъл да знае, че МПС е с прекратена регистрация, като и няма данни, че това обстоятелство е съобщено на собственика преди издаване на процесното наказателно постановление.

Предвид всичко изложено и адв. С.К. от САК пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и да присъди на жалбоподателя сторените в производството разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпили по делото писмени бележки от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР чрез пълномощника му главен юрисконсулт С.М. се изразява становище по същество като се излагат аргументи в подкрепа законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, като се иска съдът да потвърди същото и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М. П. Г. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС № 286079651 за категории „В М А“.

На 29.06.2023 г., около 15:12 часа, в гр. София, на бул.“Европа“, жалбоподателят М. П. Г. управлявал мотоциклет марка „*** Г“, с рег. № ***, с посока на движение от ул. „Дружба“ към ул. „Брянска гора“. Управляваният 2 от жалбоподателя мотоциклет бил собственост на В.И.К..

По същото време полицейски служители от 09 РУ – СДВР, един от които бил свид. Д. Й. изпълняващи служебните си задължения на бул.

„Европа“. До № 52 на булеварда същите спрели за рутинна проверка управлявания от жалбоподателя Г. мотоциклет. След справка с ОДЧ служителите на 09 РУ - СДВР установили, че регистрацията на процесния мотоциклет „*** Г“ с рег. № *** е служебно прекратена от 22.08.2019 година.

При проверката било установено също така, че жалбоподателя Г. не носел свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, като не носел и свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал. В резултат на констатираното и свид.

Д. Й. – старши полицай при 09 РУ – СДВР, в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя М. Г. съставил против Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 768965/29.06.2023 г., в който описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушения на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя М. Г., който го подписал без възражения.

Впоследствие, с постановление от 22.08.2023 г., прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 345, ал. 2 от НК, като материалите от образуваната прокурорска преписка били изпратени по компетентност на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за преценка наличието на административно нарушение.

При идентично описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на посочения по-горе АУАН, Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издал обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-022412/02.10.2023 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложил на М. П. Г. административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лв. и "кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз 3 основа на депозираните в съдебно заседание показания на свидетеля Д. Л. Й., както и приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства – постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 22.08.2023 г., справка картон на водача М. Г., заверени преписи от Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Й., които, макар и със слабо информативен характер относно подробности за конкретния случай, се явяват източник на информация относно длъжностното качество на актосъставителя и неговата предметна компетентност в тази насока.

От фактическите данни по делото се установява, че жалбоподателят Г. не е бил собственик на процесния мотоциклет марка „*** Г“ с рег. № ***, а така също и обстоятелството, че същият не е имал задължение да подаде необходимата за пререгистрирането на превозното средство документация. В тази връзка категорично липсват и доказателства, от които да може да се изведе извод, че той е бил уведомен или най-малкото запознат с обстоятелството, че управляваният от него мотоциклет е бил със служебно прекратена регистрация към датата на проверката.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Двата основни за административнонаказателното производство процесуални документа са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са надлежно оправомощени, видно от приложените по делото заповеди - Заповед № 8121к13180/29.10.2019 г. и Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г.

Настоящият съдебен състав намира, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото възоснова на него наказателно постановление липса достатъчно ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено. Механичното цитиране на относимите разпоредби от ЗДвП, вменяващи задължение за 4 собственика на процесното МПС, обективно възпрепятстват правото на реално санкционирания субект на нарушението да разбере в какво точно е обвинен. Наред с това, видно от съдържанието на НП, се сочи, че „в качеството си на собственик и водач на МПС, Г. е бил длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото придобиване“. От цитираното изречение следва изводът, че административнонаказващият орган е посочил фактическата обстановка на нарушението по много неясен и двусмислен начин, като не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят М. Г. не съвместява двете качества, предвид, че същият е само водач, но не и собственик на процесния мотоциклет. Съдът намира, че така посоченото в обстоятелствената част на НП съдържа множество неясноти по отношение връзката на жалбоподателя Г. с вмененото по закон задължение на собственика да регистрира своето МПС в указания от закона срок и последиците от неизпълнението на това негово задължение. Ето защо съдът счита, че посочените по-горе неясноти ограничават в значителна степен възможността на жалбоподателя да разбере възоснова на какви обстоятелства е ангажирана административната му отговорност и представляват съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място отговорността на жалбоподателя М. Г. е ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В процесния случай, регистрацията на управлявания от жалбоподателя Г. мотоциклет е била прекратена служебно, на основание чл.

143, ал. 15 ЗДвП, която гласи, че "Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.

5

От събраните по делото доказателствени материали безспорно се установи, че от обективна страна на 29.06.2023 г., около 15:12 часа, в гр.

София, на бул.“Европа“, жалбоподателят М. П. Г. е управлявал мотоциклет *** Г, с рег. № ***, поради което е имал и качеството „водач на МПС".

От друга страна обаче съдът намира, че не са събраха доказателства, от които да се изведе, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение – виновно. В тази връзка задължение на всеки водач е преди да предприеме действия по управление на едно превозно средство да се запознае с придружаващата го документация и да се увери, че управляваният от него автомобил отговаря на предвидените законови изисквания. Не е предвиден обаче ред, по който водачите на моторни превозни средства, преотстъпени им за временно ползване, да се уверят, че същите са надлежно регистрирани. В конкретния случай липсват и писмени доказателства дали действителният собственик на процесното МПС - В.И.К. е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. В тази връзка уведомяването на собственика за последното има значение както за възможността по негово желание да възстанови регистрацията на своето МПС, така и за узнаването факта на служебното прекратяване. В тази връзка жалбоподателят М. Г. единствено е управлявал мотоциклета и не е имал обективни индикации, от които да формира в съзнанието си представа или поне предположение, че регистрацията на управляваното от него МПС е била прекратена по служебен ред, респективно да знае точната дата, на която това е станало. Посочените факти следва да са обхванати от съзнанието на нарушителя и обективно да бъдат доказани, в противен случай отговорността на жалбоподателя бива ангажирана, въз основа на догадки, предположения, които обаче не намират доказателствена опора. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторното превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно".