Решение № 677 от 17.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18483/2024
- Вид
- Решение № 677
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 677 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330118483 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. И. П., чрез пълномощник – адв. И. Г., против Р. М. П. и М. Р. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство и покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-1813/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К., общ. "М.", обл. П., ул.
"Н.В." №..., с площ от ... кв. м., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от ... кв. м. и стопанска постройка с площ от ... кв. м. Посочено е, че ответниците са собственици при равни квоти на съседния на ищцата от южна страна поземлен имот с иднтификатор *****, с адрес: с. К., общ. "М.", обл. П., ул. "Н.В." №.... Сочи се, че оградата между двата имота е изградена изцяло в двора на ищцата и в по-голямата си част представлява ниска бетонна основа с телена мрежа на бетонни колове, а в югозападния край в продължение на около 7 м е плътна. В северната част на имота си ответниците изградили три незаконни постройки, представляващи: 1) ламаринен навес с площ около 20 кв. м., разположен между северната стена на находящ се в имота тухлен навес и мрежестата ограда между двата имота, с ламаринен покрив без улуци, наклонен към двора на ищцата и навлизащ във връздушното пространство над оградата по цялата си дължина от около 15 кв. м.; 2) кочина с площ около 10 кв. м., разположена на по-малко от 1 м. от мрежестата ограда между двата имота и допряна до източната стена на тухления навес; 3) външна тоалетна с площ около 4 кв. м., разположена на 1 около 1 – 1,5 м. от мрежестата ограда между двата имота, в близост до кочината. Твърди се, че посочените постройки са изградени без спазване на необходимото отстояние по чл. 47, ал. 2 ЗУТ и санитарно-хигиенните изисквания, като пречат на ищцата и семейството й спокойно да използват имота си. В описания ламаринен навес ответниците отглеждали кокошки, които оставяли да се движат свободно между северната стена на постройките си и мрежестата ограда между двата имота. По този начин се разнасяли неприятни мизирми, развъждали се насекоми, разпилявали се нечистотии през мрежата. Наред с това зад външната тоалетна и кочината имало струпани множество отпадъци, в които се развъждали гризачи и насекоми, преминаващи през мрежестата ограда между двата имота. Поради тази причина ищцата и семейството били възпрепятствани да използват южната част на дворното място, верандата от южна страна, да отварят южните и източните прозорци на къщцата. От изградения от ответниците ламаринен навес се стичали дъждовни води в двора на ищцата, които повреждали бетонната основа на оградата, както и унищожавали цветята и растителността в близост до нея. Отделно от това посочените постройки в имота на ответниците засенчвали двора на ищцата от южна страна, което пречело за разстежа на засадената там растителност. Освен гореизложеното се твърди, че ответниците започнали строителство на незаконен навес в северната част на имота си, без необходимото отстояние, в югозападната част на плътната ограда между двата имота.
По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземления имот, като премахнат за своя сметка трите постройки, находящи се в северната част на имота им, а именно: ламаринен навес, кочина и външна тоалетна, да преустановят строителството на навес на имотната граница от северозападната страна на имота си и ползването на плътната ограда между двата имота като оградна стена, както и да преустановят отглеждането на кокошки в пространството между мрежестата ограда между двата имота и северните стени на постройките си. Претендира се присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Р. М.
П. и М. Р. П., чрез пълномощник – адв. И. Н., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Посочва се, че описаните три незаконни постройки са в процес на премахване, доколкото не се използвали от дълго време. По тази причина се оспорва същите да са източник на неприятни миризми и зарази. Поддържа се, че ответниците не отглеждат кокошки, като се сочи, че такИ. и други видове пернати се отглеждат в двора на ищцата.
Възразява се, че постройките на ответниците пречат на растителността в двора на ищцата, както и възпрепятстват използването на южната част от него.
Изтъква се, че започнатото от ответницте строителство на нов навес е 2 съобразно издадено разрешение за строеж и други строителни книжа. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В допълнително становище ищцата Т. И. П. оспорва твърденията на ответниците, изложени в отговора на исковата молба. Посочва, че действително са премахнали трите незаконни постройки в техния имот, но дълго след завеждане на делото, поради което се твърди, че с поведението си са дали повод за образуването му и се поддържа подадената искова молба.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.
По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че ищцата Т. И. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К., общ. "М.", обл. П., ул. "Н.В." №..., с площ от ... кв. м., ведно с построените в него сграда с идентификатор *****, със застроена площ от ... кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор *****, със застроена площ от ... кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна /Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № *****, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****/.
От своя страна ответниците Р. М. П. и М. Р. П. се легитимират като съсобственици при равни права на поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К., общ. "М.", обл. П., ул. "Н.В." №..., с площ от 2683 кв. м., ведно с попадащите в него: сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 86 кв. м., брой етажи: ..., предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 12 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопнаска сграда, и сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 28 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопнаска сграда /Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ***** /.
От представено по делото Разрешение за строеж № 471/08.11.2022 г., 3 издадено от Дирекция „Устройство на територията“ към Община Марица, се установява, че на ответниците Р. П. и М. П. е разрешено да извършат строеж на следните обекти: навес за гараж със застроена площ от 28 кв. м. и плътна ограда с височина 2,20 м. по страничната регулационна линия на североизток с УПИ *** с УПИ ***. Със Заповед № 62/24.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Устройство на територията“ към Община Марица, е допълнено издаденото разрешение за строеж, като е допусната промяна на наклона на южния скат на навеса от направление север-юг на изток-запад. Видно от протокол за открИ.не на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, на 13.09.2024 г. е започнало строителството на разрешените за строеж обекти.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетелката Г.Д.Ш., която се намира във фактическо съжителство с доведения син на ищцата, се установява, че редовно посещават имота, като през последните години са ходили всеки уикенд. Свидетелката разказва за споровете между страните по повод постройки на ответниците разположени до границата с имота на ищцата, както и отглеждани животни в непосредствена близост до оградата между двата имота. Една от постройките представлявала външна тоалетна, а друга имала ламаринен покрив, по който дъждовната вода се стичала в имота на ищцата. Поради тази причина било невъзможно отглеждането на растения в тази част на двора, където се образували дупки в почвата от стичащата се вода. В двора си ответниците пускали свободно да се разхождат кокошки, които хранели с ферментирали остатъци от храна, привличащи от своя страна и дребни гризачи. Според свидетелката всичко това било крайно неприятно и нехигиенично, като възпрепятствало възможността им да седнат отвън в двора на ищцата. По отношение на постройките имало предписание на общината за премахването им, но ответниците отказвали под претекст, че първо ищцата следвало да премахне своите незаконни постройки. Едва след подаване на исковата молба по настоящото дело ответниците премахнали процесните постройки, като според свидетелката по същото време преустановили и отглеждането на кокошки в двора. Свидетелката сочи, че ищцата също отглежда кокошки и други животни, но не в близост с имота на ответниците.
От показанията на свидетелката Т. И. П. се изяснява, че е съпруга на ответника Р. П. и майка на ответника М. П.. Свидетелката разказва, че от 2021 г. заедно със съпруга си живеят в процесния имот. Сочи, че една от постройките била външна тоалетна, която използвала за съхранение на инстР.ти. Друга постройка била свинарник, който не се използвал, доколкото не отглеждали свине. Третата постройка представлявала навес, който бил построен още през 1962 г. без улуци и действително минавал над оградата с ищцата. Свидетелката признава, че и трите постройки били премахнати след образуване на делото. Заявява, че ищцата подала оплакване в общината само по отношение на постройката, от чийто покрив се стичала вода в нейния двор.
4
Споделя, че в дворното място отглеждала 5 кокошки, които редовно обезпаразитявала, като почиствала и дезинфекцирала кокошарника.
Отглеждането на кокошки било преустановено преди завеждане на делото.
Според свидетелката е невъзможно да е имало неприятни миризми заради кокошките в имота на ищцата. Последната също отглеждала животни от другата страна на имота си. Свидетелката разказва, че започнали изграждането на навес, за което се снабдили със строително разрешение.
Съдът преценява показанията и на двете свидетелки по реда на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на спора. Поначало показанията им са преки и непосредствени доказателствени източници, като са налице известни противоречия в техните твърдения. Същите ще бъдат подробно обсъдени в следващото изложение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Негаторният иск по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, като същото важи и в случай, че действията му са неоснователни, но не създават пречки на собственика /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.