Решение № 5351 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5351 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20221110100749 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против Г.

П. И., И. М. М., П. Д. Г., Д. Д. С. с искане да бъдат осъдени да заплатят на топлофикационното дружество сумите от: за Г. П. И., ЕГН ********** - 2/6, а именно: сума в общ размер на 1168,81 лв., от които 1001,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020 г., 158,46 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на: 7,09 лв. - главница и 1,50 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; за И. М. М. , с ЕГН 7612267191 - 2/6, а именно: сума в общ размер на 1168,81 лв., от които 1001,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г, до м. 04.2020 г., 158,46 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода м, 10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на: 7,09 лв. - главница и 1,50 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г„ ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; за П. Д. Г., с ЕГН ********** - 1/6 - а именно: сума в общ размер на 584,41 лв., от които 500,89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020 г., 79,23 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на: 3,55 лв. - главница и 0,75 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 1 за Д. Д. С., с ЕГН ********** - 1/6 - а именно: сума в общ размер на 584,41 лв., от които 500,89 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020 г., 79,23 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 10.2018г, - м. 04.2020г. в размер на: 3,55 лв. - главница и 0,75 лв. - лихва за периода от 01Л2.2018г. до 09.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след публикуването им на интернет стрА.цата на дружеството.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между стрА.те и размера на исковете. Правят възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност.

В последното по делото съдебно заседА.е стрА.те – редовно призовА. – изпращат представители, чрез които поддържат искА.ята си.

Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който 2 купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основА.е и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че качеството на потребител е доказано по отношение на ответниците Г. П. И., П. Д. Г. и Д. Д. С.. За установяване на обстоятелството кой от ответниците бил потребител през процесния период е представено копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.09.2020 г. (л. 10 и л. 11 от делото) от който се установява, че на посочената дата И. М. М. е дарила на Г. П. И. собствените си 2/6 идеални части от процесния апартамент. Тъй като датата на прехвърлянето на собствеността следва периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., съдът намира, че за този период Г. П. И. не е бил собственик или ползвател на имота, респективно потребител по смисъла на Закона за енергетиката. Задълженията на П. Д. Г. и Д. Д. С. ищецът е посочил, че са възникнали поради качеството им на наследници на Д. Ж. С.. Това им 3 качество се доказва от представеното удостоверение за наследници (л. 89 и л.

90 от делото). По делото обаче липсват доказателства Д. Ж. С. да е бил собственик или вещен ползвател на апартамента респективно потребител по смисъла на Закона за енергетиката в който и да е момент. На следващо място от същото удостоверение се установява, че Д. Ж. С. е починал на 11.12.1996 г.

Доколкото по делото се претендира потребена енергия за период от 2018 г. до 2020 г., т.е. след смъртта на Д. Ж. С., ясно е, че тези задължения няма как да са възникнали в неговия патримониум и да са били наследени от ответниците П. Д. Г. и Д. Д. С., поради което няма как и да се претендират от тях на основА.е наследствено правоприемство. По делото е представена и молбадекларация, подадена от И. Тодорова С.а (л. 15 и л. 16 по делото). Доколкото същата е починала на 16.06.2003 г. т.е. също преди процесния период, за нея също се прилагат съображенията за липса на възникнали в нейна тежест задължения, които да са били наследени. Поради липса на наследени задължения и липса на доказано качество потребител на друго основА.е, съдът намира, че всички искове срещу лицата Г. П. И., П. Д. Г. и Д. Д. С. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на И. М. М. качеството собственик, респективно потребител се доказва от представения нотариален акт, като не се споделят съображенията, направени в отговора на исковата молба за липса на това качество. Действително в нотариалния акт сключилите договора стрА. са се уговорили всички консумативи по отношение на апартамента да бъдат заплатени от Г. П. И.. Доколкото обаче ищецът по настоящото дело се явява трета страна по отношение на този договор, съдът намира, че той не е обвързан от тази договорка и на общо основА.е може да претендира от потребителя по смисъла на Закона за енергетиката стойността на доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описА.те във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.