Решение № 2704 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2704 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330114204 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД.

Ищец З. Г. Т. чрез адв. Ат.Б. иска осъждането на ответник Община Родопи да заплати сумата от 15 000 лева, която представлява обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди болки и страдания преживени в резултат на счупване на метатарзална кост на дясното ходило, фисура на олекранона и улнарния кондил на дясната ръка, охлузвания по лицето и дланите, които увреждания са настъпили след спъване и падане на ищцата на 05.04.2022г. около 16:30-17:00 часа при преминаването й по тротоара на ул. С., в с. П. в близост до №..., О.Р. и сумата от 200 лева имуществени вреди – разход за заплащане на вложени медицински консумативи по време на болничен престой по фактура №***/08.04.2022г. издадена от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В исковата молба се поддържа, че на 05.04.2022г. ищцата като пешеходец се придвижвала по тротоарната част на ул. С. в с. П., О.Р. в близост до №... като се препънала в тротоарна плоча, загубила равновесие и паднала на земята, в резултат на което почувствала силна болка в областта на дясното ходило, десния лакът и главата – охлузвания по лицето.

Ищцата се прибрала като изпитвала нетърпими болки, била посетена от личния си лекар, който я насочил към ортопед. На 06.04.2022г. ищцата била хоспитализирана в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД като била поставена диагноза „Счупване на метатарзална кост, закрито S92.30“, което наложило извършването на операция под обща анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзална и метатарзална, кръвна репозиция с последваща метална остеосинтеза в основата на метатарзална кост и била поставена гипсова имобилизация на дясното ходило за 40 дни.

По повод на полученото увреждане на десния лакът била поставена обездвижваща ортеза. Ищцата била изписана на 09.04.2022г. Ищцата търпяла и продължава да търпи силно болки и страдания, особено интензивни в областта на ходилото, които продължили около два месеца, през първите 10-12 дни след операцията ищцата лежала почти неподвижно с 1 вдигнат крак, след което за около 3 месеца се придвижвала с помощни средства, което продължило и след отстраняването на гипса. Травмата в областта на дясната лакътна става продължила повече от месец, дясната ръка била неподвижна поради ортезата, а след отстраняването й ръката била неподвижна като дори при леко натоварване се пораждала нетърпима болка. Ищцата нямала възможност да се обслужва и била под грижите на съпруга и дъщеря си, който й помагали при хранене, обличане и тоалет. Безпомощното й състояние довело до поява на чувство за непълноценност, тревога и несигурност.

Злополуката се отразила негативно и на професионалната дейност на ищцата, която е стоматолог като и до настоящия момент ищцата не може да стои дълго време в изправено положение и всяко по-интензивно натоварване на дясната ръка провокира силна болка.

Предвид на горното се иска осъждането на ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания възникнали в резултат на счупване на петата стъпална кост на десния крак и контузия, пукнатина/фисура на десния лакът в областта на израстъка на лакътната кост.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Община Родопи чрез юрк. Я.И. оспорва пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения иск като поддържа, че тротоарът на който е възникнал процесния инцидент се стопанисва от АПИ. Оспорва се механизма на възникването на увреждането, оспорва се размерът на претендираното обезщетение. Заявява се възражение за съпричиняване; Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Задължението на ответника за поддържане на процесния тротоарен участък произтича от чл.30, ал.4 ЗП съгласно, който изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организира от съответната община и е в съответствие с Наредбата № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012г.

Състоянието на тротоара и фактът, че ищцата е преминавала по него на процесната дата и място твърдени в исковата молба се установяват от показанията на св. В.И., която е собственик на аптека в с.П., на ул. С. №... и по време на инцидента е била пред аптеката, като видяла ищцата да идва от нейния кабинет и точно срещу дървото паднала по очи напред като полицая С. вървял с нея и той помогнал. Св. И. имала пряка видимост и видяла падането й като по тротоара имало неравности, защото корените на дървото избутвали плочките, които били на бабуни и това положение не се е променило и след инцидента, респ. свидетелят си спомня, че тротоарът е с разместени плочки още от 2010г. Ищцата имала кръв по ръцете, била ожулена на челото. Показанията на св. И. кореспондират и на показанията на св. Т. Т. – дъщеря на ищцата, които съдът кредитира като достоверни, независимо от родствената връзка между ищцата и свидетеля като последната си спомня, че майка й споделила за случката след като се прибрала от работа, която лежала на легло, обадила се на личния лекар, за да даде препоръки, който я насочил към ревматолог, последвал прием в болница „Еврохоспитал“.

Видно от СМЕ с вещо лице д-р С. се установява, че на ищцата е претърпяла при инцидента счупване в основата на петата стъпална кост на десния крак, което е наложило оперативно лечение с наместване с метална остеосинтеза, както и контузия и пукнатина/фисура на десния лакет в областта на израстъка на лакътната кост/олекранон/ и на костния израстък/кондил/ на същата кост което е лекувано с обездвижване посредством мека превръзка като травматичните увреждания е възможно според експерта да са 2 настъпили при падане на настилка и удар на крака ръката в настилката. Счупването на петата стъпална кост с последващо оперативно лечение е довело до трайно задтрудняване на движенията на десния долен крайник за срок по-голям от един месец. Непълното счупване на два анатомични обекта на дясната лакетна кост са довели до разстройство на здравето.

Според вещото лице непосредствено след травмата ищцата е изпитала значителни по сила и болки страдания в областта на дясното стъпало, с невъзможност за самостоятелно придвижване без помощни средства. Болките са били със затихващ характер, но неудобствата от имобилизирания крайник и движението с патерици са останали в рамките на 2-3 месеца. По отношение на травмата на десния лакет положението в острия след травматичен период е било свързано със сериозна болезненост – спонтанно и при движение в рамките на около месец като възстановителния период е настъпил след 30-45 дни. Вещото лице констатира, че понастоящем металната остеосинтеза създава неприятни усещания и неудобство при придвижване като са възможни отоци на травмирания крак с необходимост от рехабилитация и лечебна физкултура.

Според вещото лице травматичните уреждания понесени от ищцата е рефлектирало върху работата на ищцата като дентален медик поради натоварването на краката и ръцете.

Следователно, при анализа на гласните доказателствени източници съпоставени със съдебно-медицинската експертиза и другата медицинска документация в частта й относно датата на извършените манипулации с категоричност настоящата инстанция приема, че на твърдяната от ищцата дата – 05.04.2022г. в резултат на компрометирана тротоарна настилка по тротоара на на ул. С., в с. П. в близост до №..., О.Р. , ищцата е паднала и е получила две счупвания – едното в областта на петата, а другото в областта на лакътя, както и охлузвания по лицето и дланите.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

Тротоарът на който ищцата е паднала се явява публична общинска собственост и се стопанисва от Община Родопи - чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата/, изхождайки от дадените дефиниции на понятието "път" в разпоредбите на § 6, т. 1 от ДР на Закона за движението по пътищата /всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци/, § 1, т. 1 от ДР на ЗП /ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания/ и § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътища /отворен за обществено ползване път и улиците в населените места/.

Съдът приема за безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на Община Пловдив, по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001 г. стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на 3 съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община, а управлението включва както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.

Именно поради обстоятелството, че отговорността на Община Родопи е обективна и предвид разпределената й доказателствена тежест ответникът е следвало да установи извършвана ли е рехабилитация на тротоарната настилка на която е възникнал процесния инцидент, ако да, кога и какво точно е било извършено, от кого респ. по какъв начин е бил стопанисван този тротоар, още повече предвид изложеното от св. И. че и понастоящем тротоарните плочки са разместени и са предпоставка за спъване на минувачите и падането им.

Предвид на гореизложеното съдът приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното виновно поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този, описан в исковата молба, което е основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД.

При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на увредения и найблизкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането.