Решение № 596 от 24.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110105193 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Районен съд Варна е сезиран с предявен от ищеца „ Е. ***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.

К. Т. от ВАК специален положителен установителен иск срещу ответника „Е. с.“ АД, ЕИК *** с правно основание чл.422 , ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с ИСКАНЕ по смисъла на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК: да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца „ Е. ***“ ЕООД, ЕИК *** в качество на частен правоприемник на „Е. Т.“ ЕООД, ЕИК *** СУМАТА от 7848.00 лв.

(седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева) -представляваща платена на 22.10.2021 г. без основание стойност/цена/ в размер на 7848.00 лв. за съгласуване условията за присъединяване на електрическа централа с „***“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2,640 MW, находяща се в Поземлен имот № *** , ***, с. ***, община ***, област Варна, поръчка № **********, което плащане е направено по фактура № 13182883 от дата 22.10.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение и е образувано частно гр.дело № 3257/2024г. по описа на РС Варна,Г.О., XLII ри състав.

Ищецът твърди, че на 19.02.2024 г. по силата на договор за цесия с „Е. Т.“ ЕООД, ЕИК *** придобил вземането на „Е. Т.“ ЕООД, ЕИК *** от длъжника „Е. С.“ АД за платена на 22.10.2021 г. без основание стойност /цена / в размер на 7848 лв. за съгласуване условията за присъединяване на електрическа централа с „***“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2,640 MW, находяща се в Поземлен имот № ***, ***, с. ***, община ***, област Варна, поръчка № **********, което плащане е направено по фактура № 13182883 от дата 22.10.2021 г.

Уведомлението за цесията било изпратено от цедента на длъжника чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ , получено от „Е. С.“ АД, за което бил предоставен входящ номер ВхК-EDN-958 от 22.02.2024г. Ведно с направеното уведомление ищецът твърди, че отправил покана за доброволно изпълнение към длъжника да заплати доброволно в 7 дневен срок, като била предоставена Б.а сметка. Въпреки дадената възможност за доброволно изпълнение „ Е. С. „ АД не заплатило дължимата се от него сума, поради което и ищецът се явявал процесуално и материално легитимиран да води настоящото дело.

1

В случая ищецът в качеството си на цесионер претендира исковата сума от 7848 лв. вземане за платена на 22.10.2021 г. без основание стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединяване на електрическа централа с „***“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обекта посочен и по-горе.

В случа сочи ищецът, че със своите действия „Е. С.“ АД въвеждало ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с „***“ ЕАД , която не се следвала за централи под 5 МВч / чл.51 , ал.1 т.1 от Наредба № 6/24.2.2014 г./, тъй като не била нормативно определена. Таксата според ищеца била произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за дължимостта й, поради което и неправилно и без основание била възложена в тежест на „Е. Т.“ ЕООД /цедента/.Съгласно чл.116, ал.7 ЗЕ , сочи ищеца, че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, приета от Комисията, а с ал.8 на чл.116 било указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата в съответствие с 10 годишния план за развитие на мрежата. Събраната такса съгласуване условията за присъединяване с „***“ ЕАД за обект ФЕЦ с мощност 2,640 МВч твърди ищеца, че се явява втора такса по платена услуга и не съставлявала проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ.

Предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, намира ищеца, че не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР с Решение № Ц -27 от 28.07.2016 г. цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. Твърди се още, че за услугата присъединяване на ФЕЦ с „***“ ЕАД в Наредба 6 /24.2.2014 г. на КЕВР такава такса не била предвидена . В тази връзка ищецът се позовава на влязло в законна сила Решение № 6300/13.6.2023 г. по адм.дело № 408/2023 на ВАС , Трето отделение . С оглед изложеното ищеца намира, че исковата сума е платена при начална липса на основание и желае уважаване на иска ведно със законната лихва.

Изрично е отправено искане да се приеме за безспорно по делото плащането на исковата сума от 7848 лв. на 22.10.2021 г. от цедента на Е. С. АД по фактура № 13182883 от дата 22.10.2021 г.Ищецът желае присъждане на разноските.В подкрепа на твърденията и искането си представя заверени за вярност с оригинала копия на документи , които да бъдат приети като писмени доказателства. Обективирано е искане делото да се гледа в отсъствие на ищеца и е заявено евентуално възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Още в началото на исковата си молба ищецът е навел относимите към допустимостта на избраната форма на искова защита твърдения, а именно: че е подал заявление по чл. 410 ГПК против длъжника „Е. С." АД по което било образувано ч.гр.д.№ 3257/2024 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав и заповедният съд уважил заявлението на заявителя.Т.к. длъжникът подал възражение срещу Заповедта последната не влязла в сила и във връзка с получените на 16.4.2024 г. указания от заповедния съд , ищцовото дружество било принудено да предяви специалния си положителен установителен иск за установяване със СПН съществуването на оспорените парични вземания за които е издадена Заповедта по чл.410 ГПК.

Ответникът „Е. с.“ АД в срока по чл. 131 ГПК чрез адв. Н. Б. намира предявения иск за процесуално допустим.

В отговора на искова молба ответникът е оспорил иска като твърди, че исковата сума не е платена без основание.

Твърди се от ответника, че на 27.8.2021 г. „Е. Т.“ ЕООД депозирало заявление за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа /неотговарящи на чл. 24, т.1 от ЗЕВИ/. Със заявлението настоявало за проучване на условията за присъединяване към ЕРМ на дружеството на ФЕЦ с номинална изходна мощност 2640 kW, планирана за изграждане в имот № *** в ***, с. ***, община ***, обл. Варна. В подаденото искане било декларирано, че произведената ел.енергия нямало да се ползва за собствено потребление. Представените 2 към заявлението документи били разгледани от оператора на ЕРМ и с писмо от 24.09.2021 г.

„Е. С.“ АД изпратило до „Е. С. О. „ ЕАД / „***“ ЕАД / Искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа. На 29.9.2021 г. в „Е. С.“ АД постъпило писмо от „***“ ЕАД с което се предоставяла информация, че във връзка с постъпило в „*** „ АД искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV „*** „ към закрита разпределителна уредба / ЗРУ / 20 KV на п/с 110/20 Кв „*** „ поради присъединяването към находящата се в поземлен имот № *** в с.*** , на осн. чл.102 , ал.3 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, било необходимо да бъде платена цена за проучване в размер на 7848,00 лв. с ДДС и след предоставяне на документ за платена цена за проучване, „***„ ЕАД щяло да пристъпи към разглеждане на искането.

Ответникът сочи, че с писмо от 06.10.2021 г. клиента „Е. Т.“ ЕООД било уведомено, че дружеството инициирало съгласувателна процедура с „***“ ЕАД за присъединяване на централата към ЕРМ средно напрежение. Процедурата за предоставяне на становище с условията за присъединяване и изграждане на ФвЕЦ щяла да бъде продължена след заплащане на цена за проучване в размер на 7848 лв. с ДДС, като бил приложен и отговора на „***“ ЕАД от 29.09.2021 г. Предвид дадените от „*** „ ЕАД указания от страна „ Е. С. „ АД била издадена проформа - фактура № 1312042136/04.10.2021 г. На дата 22.10.2021 г. сумата от 7848 лв. по издадената фактура била заплатена от ищцовото дружество (според съда частния праводател на ищеца) за което „Е. С.“ АД издало фактура № 1318281883/22.10.2021г. На 22.10.2021 г. „Е. С.“ АД заявило плащане към “***“ ЕАД за сумата от 7848 лв., като с преводно нареждане № 737В100212990051/26.10.2021 г. сумата била преведена на системния оператор . С оглед постъпилото плащане от страна на „***“ ЕАД била издадена фактура № 0000018203/26.10.2021 г. за преведена сума 7848 лв.

Ответното „Е. С.“ АД твърди, че на дата 10.01.2022г. при него постъпило писмо на „***“ ЕАД с приложени екземпляри на проект за предварителен договор за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV „*** „ и електропровод 20 KV „***“ към килия 14 „***“ и килия 16 „*** „ от ЗРУ 20 KV на п/с 110/ 20 KV „***“ във връзка с присъединяване към ЕРМ, мрежа на ФвЕЦ с мощност 2.640 Mw находяща се в поземлен имот № *** в ***, с. ***, община ***, обл.Варна. Вследствие на горното от страна на дружеството било издадено становище относно условията за присъединяване на обект за производство на ел.енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ с изх.№ от 11.11.2022 г., получено от клиента на 18.11.2022 г.

На 06.02.2023 г. между ищцовото дружество и „Е. С.“ АД бил сключен предварителен договор за присъединяване на обект за производство на ел.енергия извън тези уредени по ЗЕВИ с номер ПВИ -1573/ 31.1.2022 ТК.

СУМАТА 7848 лв.намира „Е. С.“ АД, че не е платена без основание.

Според „Е. С.“ АД същото извършило вменените му по закон задължения като извършило проучване, съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор, като в крайна сметка издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на ел.енергия извън тези уредени по ЗЕВИ с писмо от 11.11.2022 г.

Ответникът счита, че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл.53 , ал.2 от Наредба № 6 следва да се определи , като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „***“ ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително“, на стойност 7748 лв., публично достъпна на интернет страницата посочена в отговора на искова молба.

За „Е. С.“ АД било налице основание за даване на сумата и ответникът намира, че не дължи връщането й. Подчертава, че „Е. с.“ АД извършило вменените си по закон задължения и бил сключен предварителен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия.

Ответникът , в срока по чл.131 ГПК е отправил искане до съда за привличане на ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ на негова страна - „Е. с. о.“ ЕАД, като мотивира правния си интерес от привличането с възможността да обвърже ТЛП с мотивите на решението и да предяви регресен иск .