Решение № 1798 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1798 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от И. Д. Гражданско дело №

20213110112303 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК, за делба във фазата на извърщването.

С влязло в сила Решение № 775/08.03.2023 г. съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на лек автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, с рег. № * **** **, рама № W0L0AHL3582034675, цвят - сив металик, с дата на първоначална регистрация - 31.01.2008 г., при следните квоти и съделители:

- ½ ид. ч. за К. Е. Х., ЕГН **********,

- ½ ид. ч. за Р. О. Х., ЕГН **********.

Установено е в производството по първа фаза, че автомобилът се намира във владение на съделителя Р. О. Х..

С исковата молба ищцата по първоначалния иск К. Е. Х. е направила искане делбата да бъде извършена чрез изнасяне на процесния автомобил на публична продан. Предявила е и иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника Р. О. Х. да й заплати обезщетение за едноличното ползване на процесния автомобил и лишаването на ищцата от ползите от последния в размер на по 300 лева месечно, считано от датата на получаване на исковата молба от ответника до датата на изготвяне на съдебно-автотехническата и оценителна експертиза във втора фаза на делбата, като исковата молба следва да се счита за покана за изплащане на обезщетението. В първото след допускането на делбата открито съдебно 1 заседание процесуалният представител на ищцата по същество поддържа горните искания.

Ответникът по първоначалния иск Р. О. Х. не се явява в първото във фазата по извършване на делбата открито съдебно заседание, не се представлява. След отхвърляне на насрещния иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК за признаване в отношенията между страните, че придобитият по време на брака лек автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, рег. № * **** **, е изключителна негова собственост, същият не е изразил становище относно способа за прекратяване на собствеността. С отговора на исковата молба оспорва иска по чл. 31, ал. 2 ЗС по основание и размер.

Относно способа за прекратяване на съсобствеността:

Доколкото процесният автомобил е неподеляем, делбата на същия следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, като получената сума следва да бъде разделена между страните по равно, предвид квотите им в съсобствеността, определени с Решение № 775/08.03.2023 г. Със заключението на вещото лице А. В. по допуснатата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно дадено и обективно, пазарната цена на автомобила е определена в размер на 5500 лева.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на иска включва кумулативно установяване на следните предпоставки: вещта да е съсобствена; да се ползва лично само от един от съсобствениците, респ. той да препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта според нейното предназначение; неползващият съсобственик да е поискал писмено от ползващия общата вещ да му заплати обезщетение, съобразно притежаваните от него вещни права.

В конкретния казус съсобствеността на страните по отношение на процесния автомобил и квотите на същите в нея са установени с влязлото в сила решение за допускане на делбата.

Едноличното ползване на автомобила след развода от ответника не се оспорва от последния; напротив, в отговора на исковата молба Р. Х. обосновава едноличното си ползване с твърдения, че автомобилът е изключителна негова собственост, като за установяване на това обстоятелство предявява и насрещен иск с правно основание чл. 21, ал.

4, т. 1 от СК, отхвърлен от настоящия състав с влязлото в сила Решение № 775/08.03.2023 г. по допускане на делбата. Че автомобилът е ползван еднолично от ответника се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Л. М. Д., който излага, че той и съпругата му били семейни приятели с Р. и К., като след развода на последните семейният им автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, се ползвал от Р..

Свидетелят заявява и че лично е присъствал на телефонни разговори на К. с бившия й съпруг, в които тя искала автомобила, за да кара детето им до детската градина, но Р. не й го 2 предоставял, като това продължавало и до настоящия момент.

Както беше посочено по-горе, от процесуалния представител на ищцата още с исковата молба е направено искане същата да се счита за покана за заплащане на исканото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Съгласно константната съдебна практика, поканата по чл.

31, ал. 2 ЗС не е необходимо да е нарочна; за такава може да служи и исковата молба (Решение № 314 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1568/2010 г., ВКС, IV ГО; Решение № 130 от 15.

07. 2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., ВКС, I ГО и др.). Регламентирана от закона е единствено писмената форма, като достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право (Решение № 269 от 18.10. 2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г., ВКС, IV ГО; Решение № 45 от 19.07.2016 г. по гр. д.

№ 61/ 2016 г., ВКС, II ГО, и др. ) В случая от ответника след получаването на поканата ведно с исковата молба такова предложение не е отправено.

С оглед на изложеното, фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява изпълнен и за ищцата възниква правото на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения автомобил в размер на средната пазарна наемна цена за ползването на вещта за периода, за който искът е предявен: от датата на получаване на исковата молба от ответника – 24.09.2021 г., до датата на изготвяне на съдебно-автотехническата и оценителна експертиза – 11.03.2024 г. За размера на обезщетението съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, неоспорено от страните. Съгласно същото, размерът на пазарния наем на процесния автомобил възлиза на 8,32 лева дневно, или на 7 488 лева за периода от 900 дни от 24.09.2021 г. до 11.03.2024 г. Съобразно квотата на ищцата в собствеността – ½ ид. ч., същата има право на обезщетение за посочения период в размер на половината от горната сума, или 3 744 лева. До тази сума предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 3 744 лева до пълния претендиран размер от 9000 лева (30 месеца х 300 лева).

Относно съдебно-деловодните разноски:

На основание чл. 355, изр. I от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, държавна такса в размер на 110 лева - 4% върху дяловете им в съсобствеността на автомобила.

Ищцата дължи и държавна такса в размер на 360 лева по присъединения иск по чл.

31, ал. 2 ЗС - 4% от претендираната сума от общо 9000 лева за обезщетението, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал.

1, т. 1 от ГПК.

С протоколно определение от 20.03.2024 г. на страните е указано, че следва да довнесат по сметка на Районен съд - Варна, по 50 лева, представляващи разликата между 3 внесения депозит за допуснатата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза и размера на окончателното възнаграждение на вещото лице. Доколкото по делото не са налични доказателства за внасяне на посочените суми, страните следва да бъдат осъдени за разноските, за които са останали задължени, с настоящото решение.

По направеното от ищцата искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че с оглед оспорването на делбата от страна на ответника и отхвърления присъединен насрещен иск, на основание чл. 355, изр. II от ГПК, такива следва да й бъдат присъдени в размер на 600 лева - по иска за делбата, и 850 лева - по насрещния иск, съгласно договорените поотделно за всеки от исковете и платени в брой суми според представения Договор за правна защита и съдействие от дата 01.03.2024 г. От претендираната сума от 1140 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение за иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, съразмерно с уважената част от този иск, на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 474,24 лева.

Направеното от ищцата искане за присъждане на сумата от 75 лева - внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, не следва да бъде уважавано. В случая приложение намират постановките на ППВС № 7/1973 г., според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно с общите правила за възлагане на разноските. В случая сумата от 75 лева представлява половината от внесения депозит за назначената с Определение № 7622/22.06.2033 г. експертиза за определяне на пазарната цена на автомобила - съобразно с квотата на ищцата в съсобствеността на делбената вещ, която експертизата е назначена от съда по необходимост и няма отношение към оспорването на иска от страна на ответника или към предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. На същия принцип следва да бъдат разпределени и разноските за издаденото от съда съдебно удостоверение - т. е. за него на ищцата, която е внесла цялата сума в размер на 5 лева, следва да бъде присъдена половината от същата, в размер на 2,50 лева.

Не представляват съдебни разноски суми, платени не на съда, а на различни юридически лица, поради което не следва да бъдат присъждани исканите суми за такси за издаване на удостоверения от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР и от застрахователя; отделно, за извършването на сочените разходи не са представени доказателства.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНАСЕНА НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН , на основание чл. 348 ГПК, следната допусната до делба движима вещ, а именно: лек автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, с рег. № * **** **, рама № W0L0AHL3582034675, цвят - сив металик, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, както следва: ½ ид. ч. за К. Е. Х., ЕГН 4

**********, и ½ ид. ч. за Р. О. Х., ЕГН **********.

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, Р. О. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на К. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к.

....., бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., сумата от 3744,00 лева (Три хиляди седемстотин четиридесет и четири лева), представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения между страните лек автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, с рег. № * **** **, рама № W0L0AHL3582034675, цвят - сив металик, от страна на ответника и лишаването на ищцата от ползите от същия за периода от 24.09.2021 г. до 11.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Е. Х., ЕГН **********, срещу Р. О. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за едноличното ползване от негова страна на съсобствения лек автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, с рег. № * **** **, рама № W0L0AHL3582034675, цвят - сив металик, и лишаването на ищцата от ползите от същия за периода от 24.09.2021 г. до 11.03.2024 г. за разликата над сумата от 3744,00 лева до пълния предявен размер от 9000,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355, изр. I от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, К. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ....., бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 110,00 лева (Сто и десет лева), представляваща държавна такса в размер на 4% върху дела й в съсобствеността на делбената вещ: лек автомобил марка „О.“, модел „А. с. в.“, с рег. № * **** **, рама № W0L0AHL3582034675, цвят - сив металик.