Определение № 2973 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2973 гр. София, 10.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20211000502855 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на "Корпоративна търговска банка" АД (н) против определение № 263461 от 24.06.2021 г., постановено по т. д. № 1153/2020 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 9 състав, с което е върната искова молба с вх. № 57674/22.06.2020 г. и е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателите срещу "Петрол - север" ЕООД - гр. Ловеч иск с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на четири броя петролни бази, подробно описани в исковата молба, като получено от ответника имущество с произход от банката, поради това, че насрещната престация е на значително по-ниска стойност от полученото.

В частната жалба се твърди, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН няма за последица недопустимост на производството, образувано по предявения с такава квалификация иск, а е относимо към неговата основателност, поради което не е налице липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, нито наличие на отрицателна такава за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Изложено е, че е налице правен интерес от предявяване на иска, насочен към попълване масата на несъстоятелността, той е предявен от надлежно легитимирани лица синдиците на несъстоятелната банка, овластени от нормата на чл. 62, aл.

1 от ЗБН, във връзка с чл. 60, ал. 3 от същия закон, в определения от чл. 62, ал. 1 от ЗБН срок, и спорът е подведомствен на съдилищата. Поддържа се, че след като правото на иск съществува и е надлежно упражнено към датата на предявяване на иска, съдът следва да се произнесе по съществото на спора и да го разреши със сила на пресъдено нещо. Наведен е и довод, че основанието на иска не е разпоредбата на закона, която урежда неговия фактически състав, а правопораждащите факти, изложени в исковата молба, поради което отговорът на въпроса дали ищецът е носител на правото да иска връщане на имуществото, във връзка с обявената противоконституционност на чл. 60а от ЗБН, е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното 1 производство, от надлежно легитимирани лица, съвместно осъществяващи функцията на синдик на банката, с правен интерес от неговото обжалване.

Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД (н), срещу срещу "Петрол - север" ЕООД - гр. Ловеч, осъдителен иск с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на четири броя петролни бази, подробно описани в исковата молба, като получено от ответника имущество с произход от банката, поради това, че насрещната престация е на значително по-ниска стойност от полученото.

За да върне исковата молба по реда на чл. 130 от ГПК и да прекрати производството по така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че с решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд, обнародвано в Държавен вестник, бр. 48 от 08.06.2021 г. нормата на чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност е обявена за противоконституционна, което обуславя недопустимост на предявения иск. С позоваване на решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС, постановено по к. д. № 5/2019 г. в обжалваното определение са изложени съображения, че противоконституционният закон не се прилага, вкл. и за заварените от него неприключили производства, поради което правната норма, на която се позовава ищецът, вече не съществува в правния мир.

Определението е правилно.

В тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е прието, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл.

151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС. Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или неприключени.

С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл.

60а, ал. 1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на три алтернативно предвидени предпоставки: когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от полученото (т.

1), или когато полученото от него е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му (т. 2). При тези данни настоящият състав намира за неоснователен доводът на жалбоподателите, че противоконституционността на разпоредбата обуславя неоснователност, а не недопустимост на предявения въз основа на нея иск. Нормата на чл.

60а, ал. 1 от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за попълване масата на несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице - приобретател на имуществото с произход от банката, с което тя не се намира в никакви правоотношения, който по същество се основава на имплицитно постулирана от законодателя относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена при условията на 2 някоя от уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването ù с отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка - парична и/или непарична вноска в капитала на дружеството приобретател са елементи от фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения в нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу получателя на имуществото, с който банката не се намира в никакви правоотношения. Затова с обявяване противоконституционността на нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл. 130 от ГПК процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него.

На следващо място, извън изложените в обжалваното определение съображения, настоящият въззивен състав съобрази, че дори да се приеме тезата на частните жалбоподатели, че по въпроса за съществуване на материалното право, предмет на иска, включително и с оглед обявяваната след предявяването му противоконституционност на чл.

60а, ал. 1 от ЗБН съдът следва да се произнесе с решение, налице е пречка за разглеждане на иска по същество, поради процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на Софийския градски съд за откриване на производството по несъстоятелност на "КТБ" АД (н), който е изтекъл на 22.04.2017 г. Предвид обявената с РКС № 8 от 2021 г. противоконституционност на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, новелата на чл. 62, ал. 1, приета в § 3, в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността е неприложима за производствата, открити преди влизането му в сила. Действително, в отклонение от тълкувателното разрешение, възприето в решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г., в решение № 8/21 г. е прието, че решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие по отношение на предходната редакция на противоконституционната норма. Това тълкувателно разрешение обаче не е от естество да обоснове отпадане на сроковете за предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността - както на двугодишния в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., така и на петгодишния такъв в редакцията от ДВ, бр. 22 от 2018 г., а оттам - че тези искове могат да бъдат предявявани безсрочно. Това е така, защото за противоконституционна е обявена не нормата на § 3, в която е предвиден по-дълъг 5-годишен срок за предявяване на исковете, в сравнение с предходната редакция на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, а разпоредбата на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗБН, в която е предвидено обратно действие на закона, вкл. и в частта относно пролонгиращата норма по отношение на производства по несъстоятелност, открити преди влизането му в сила.

Към датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г. двугодишният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН в първоначалната му редакция от изм. и доп. ДВ. бр. 33 от 26.04.2016 г. вече е изтекъл, което е самостоятелно основание, обуславящо недопустимостта на иска, която прегражда възможността съдът да се произнесе по съществото на спора.

По горните съображения, обжалваното определение с което исковата молба е върната, а производството по делото - прекратено поради недопустимост на предявения иск, следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав счита, че е задължен, и без да е сезиран с искане, служебно да постанови принудителното събиране на разноски, каквато е и държавната такса за пред първата инстанция, ако страна остане задължена за разноски съобразно чл. 77 от ГПК.

Ищецът по делото - А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на "Корпоративна търговска банка" АД (н), следва да заплати по сметка на СГС държавна такса по прекратеното производство в размер на 1 180 230,44 лв., дължима от масата на несъстоятелността, както и 15 лв. държавна такса в полза на САС, за настоящото 3 производство.

Разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН, въвежда изключение от общите правила относно момента на заплащане на ДТ по съдебните производства - то не изключва изобщо дължимостта на ДТ по иск с посоченото правно основание, а въвежда изключение само относно момента на внасянето й от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН - същият е отложен до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Ясно е указанието в текста й обаче, че държавната такса се дължи, вкл. и кой е задължен за плащането й.

Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд