Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3666 от 10.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31506/2022
Вид
Решение № 3666
Подписан
10.03.2023
В сила
05.04.2023
Състав
МЕТОДИ ТОДОРОВ ШУШКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • §1, т.41б · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 3666 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Т. ШУШКОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело № 20221110131506 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по предявен от В. П. М., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управлениегр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, частичен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцовата страна не му дължи сумата 407,14 лв.-част от начислено задължение с общ размер 1 657,14 лв.-цена на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода м.05.2019 г.-м.04.2020 г., за топлоснабден имот на адрес-гр.София, ***, по партида с абонатен №***.

В исковата молба ищцовата страна чрез пълномощника си адв.Кр.Б. твърди, че според ответната страна за описания имот се дължи процесната сума, а ищцата е титуляр на водената от дружеството партида за имота. За останалата част от вземането с влязло в сила съдебно решение по предходен частичен иск е установено, че то не е възниквало в тежест на ищцовата страна и съответно-остатъкът от него също не се дължи. Оспорва облигационната връзка с ответното дружество и качеството на ищцовата страна на потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на §1, т.41б ЗЕ, като твърди че същият не е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и не е доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа през процесния период. Оспорва дължимостта на така посочените суми по основание и размер. Претендират се разноски по делото.

1

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна оспорва иска. Ищцовата страна е потребител на топлинна енергия за процесния имот и дължи нейната цена. Оспорва се претенцията на ищцовата страна за присъждане на адв.възнаграждение, а евентуално се прави възражение за неговата прекомерност.

Претендират се разноски по делото.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот №8/02.02.2010 г. на нотариус №389-С.М.

В. Ж. М. и ищцата В. П. М. дарили на сина си И. В.ов М. процесния апартамент №44, находящ се в гр.София, ***, като си запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.

От удостоверение за наследници №1037/30.08.2011 г. се установява, че В. Ж. М. е починал на *** г. и е оставил като свои наследници по закон ищцата-негова съпруга и 2 деца.

Със заявление-декларация вх.№17035/21.08.2018 г. ищцовата страна е поискала от ответника откриване на партида за процесния имот.

По делото е представена справка от партидата с титуляр-ищцовата страна, водено при ответното дружество.

С Определение №2896/23.01.2023 г. съдът е обявил на страните съгласно чл.155 ГПК, че му е служебно известен фактът, че Решение №1856/23.07.2021 г. по гр.дело №25894/2021 г. на СРС-41 с-в, е влязло в сила на 20.08.2021 г.-с това решение е уважен първоначалния частичен отрицателен установителен иск за частта от задължението в размер на 1 250,00 лв.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. По допустимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК:

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно-частичните отрицателни установителни искове се приемат за допустими от съдебната практика (Определение №60521/28.09.2021 г. по т.д.№1532/2020 г. на ВКС-I т.о.).

ІІ. По основателността на иска по чл.124, ал.1 ГПК:

При предявен отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право фактитакава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита 2 недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.

Между страните с влязло в сила решение е уважен частичен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за друга част от задължението на ищцовата страна, като е прието, че вземането на ответното дружество спрямо ищцата не е възникнало въобще (а не просто в по-малък размер) поради липса на доставена топлинна енергия за процесния период, като за тези факти между страните е налице сила на пресъдено нещо. Поради това искът е изцяло основателен.

По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски-общо 50,00 лв.-платена държавна такса по делото. На процесуалния представител на ищцовата страна се дължи адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на делото, поради което такива не й се присъждат.

По изложените мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. М., ЕГН **********, адресгр.София, ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, частичен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцовата страна В. П. М., ЕГН **********, не дължи на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 407,14 лв.част от начислено задължение с общ размер 1 657,14 лв.-цена на топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода м.05.2019 г.-м.04.2020 г., за топлоснабден имот на адрес-гр.София, ***, по партида с абонатен №***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, да заплати на В. П. М., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***, сумата 50,00 лв.разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ З А д в . „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление-гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” №23-Б, да заплати на адв.К. И. Б., ЕГН **********, адвокат от САК, адрес-гр.София, ***, сумата 400,00 лв.-възнаграждение за адвокатска помощ по чл.38 ЗАдв.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4