Определение № 2507 от 28.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2507 гр. Варна, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501144 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София срещу определение № 3835/01.04.2024г. по гр.д. № 3068/2023г. по описа на Варненски районен съд – 16 – ти състав, с което е оставенa без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение № 432/12.02.2024г., постановено същото дело, на основание чл.248, ал.1 ГПК.

Твърди се в сезиралата съда частна жалба, че така постановеното определение е неправилно и не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото и процесуалното и извън процесуалното поведение на частния жалбоподател. Навежда оплаквания, че районният съд не е съобразил кумулативна наличност на предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК – още с отговора на исковата молба страната изрично е признала наведения от ищеца факт относно погасяването по давност на правото на ответника на принудително изпълнение и иска и с поведението си не едал повод за завеждане на делото. Сочи, че наличието на изпълнителен титул не може да обоснове правен интерес от водене на иск по чл.439 ГРС, но сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска доколкото и след изтичане на давността вземането продължава да съществува като задължение и не може да бъде събрано чрез принудително изпълнение, а само доброволно.

Позовава се на съдебна практика и настоява за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което разноските останат в тежест на ищеца.

В срока по чл.276, ал. 2 от ГПК, ответникът по частната жалба депозира писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от 1 лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частните жалби за основателна, поради следните съображения:

Производството по гр. д.№ 3068/2023г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Б. Ю. М. иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12720.46 лева - задължение по договор за кредит от 11.09.2015г. г., сключен с „ Юробанк България “ АД, прехвърлено, след поредици от договори, с договор за цесия на ответника, поради погасяване по давност.

Интересът си от иска е основал на наличието на образувано изпълнително производство № 20148630400850, за което няма влязло в сила постановление за прекратяване.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е оспорил допустимостта на иска поради липса на правен интерес, но евентуално, при преценка за неговата допустимост, е признал същия. Отново с отговора на исковата молба ответникът е отправил покана към ищеца за получаване оригинала на изпълнителния лист.

С постановеното по делото Решение № 432/12.02.2024г., предявеният иск е изцяло уважен, като разноските за възложени в полза на ищеца. За да възложи разноските в полза на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че изпълнителното дело е прекратено по време на висящото производство, а и ответната страна разполага с изпълнителен титул за вземането, с което си поведение е станала повод за завеждане на делото Ответникът е инициирал производство по чл.248 от ГПК като с определението, чиято правилност и законосъобразност е предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящия съдебен състав намира така постановеното определение за неправилно.

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищецът, е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай първата предпоставка е налице, тъй като в срока за отговор ответникът е признал предявения иск, съответно е постановено решение по реда на чл.237 от ГПК. Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото. По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на 2 което се позовава ищецът или се отрича от него. В конкретиката на казуса, при преценката относно повода за завеждане на делото, следва да се съобрази дали ответникът е накърнил защитавания с установителния иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК интерес, тоест дали е предприел действия по принудително удовлетворяване, макар погасеното право на изпълнение, а не дали извънсъдебно се е позовавал на съществуването на материалното правото (вземането Погасителната давност, на която ищецът се позовава като погасяващо правото на принудително изпълнение факт, не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. Затова извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване също, не представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение по реда на чл.439, ал. 1 от ГПК. Такива действия не са противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил само ако предприеме действия принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право /така, Определение № 468/18.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4586/2018г. по описа на ВКС, III-то ГО и цитираната в същото съдебна практика/ В случая, видно от приобщеното изпълнително дело, същото е прекратено с постановление за прекратяване от 27.02.2023 год. или преди датата на предяваване на исковата молба. Действително, поради необходимостта от връчване на страните, същото е влязло в сила след предявяването й, но за наличието на постановеното прекратяване ищецът е знаел непосредствено след предявяване на иска /длъжникът е уведомен, чрез съпругата си, на 13.03.2023 год./ и преди депозиране на уточняваща молба вх. № 23133/27.03.2023 год., когато е заплатил и дължимата за производството държавна такса. Нещо повече, ч е с отговора на исковата молба ответникът, освен че е признал иска, е поканил ищеца да получи оригинала на издадения изпълнителен лист, с което в още по-голяма степен демонстрира отказа си да търси принудително събиране на дълга.

С оглед на изложеното, и като приема, че ответният взискател не е станал повод за предявяване на признат иск, въззивният съд намира, че отговорността за разноски не следва да се възлага нему. Определението, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Частният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски в собствена полза, поради което и разноски не се присъждат на никоя от страните.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ срещу определение № 3835/01.04.2024г. по гр.д. № 3068/2023г. по описа на Варненски районен съд – 16 – ти състав, с което е оставенa без уважение молбата на 3 частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение № 432/12.02.2024г., постановено същото дело, на основание чл.248, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 432/12.02.2024г., по гр.д. № 3068/2023г. по описа на Варненски районен съд в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА, че разноски не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, на осн. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4