Решение № 260167 от 23.03.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И

Е № ....... гр.К., ………2021 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №1205 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, чл. 86 от ЗЗД, чл.343 от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по реда на чл.

410 от ГПК срещу Д.В.Т., с ЕГН-********** било образувано ч.гр.д.№3533/2019 г. по описа на РС-К., издадена заповед за изпълнение и рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок с оглед постъпило възражение от страна на длъжника на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява иска за установяване съществуването на изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Исковата претенция срещу Д.В.Т., с ЕГН-********** се основавала по договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията „И. ф.“ ООД, ЕИК:****, което дружество било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Т.Б.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Т.“, прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора.

„ЮБЦ“ ООД с ЕИК:**** встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, които придобил върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът е ползвала предоставяните й мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №0***

. На 09.08.2016 г. потребителят подписала договор за ползване на мобилен номер ****, при избран тарифен план

НонСтоп, с месечна абонаментна такса *** лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Към ползвания мобилен номер, абонатът получила за ползване устройства Samsung GalayJ7Black ****, посредством подписване на договор за лизинг от същата дата, с размер на лизинговата вноска *** лв., за срок от 23 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М0*** от

09.08.2016 г.. между ответника Д.В.Т. и „Т.Б.“ ЕАД били издадени фактури за периода от 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г. на обща стойност *** лв., а именно: фактура **********/20.12.2017г., №**********/20.01.2018г., №**********/20.02.2018г., №**********/20.03.2018г. и №**********/20.04.2018г. за потребените от абоната-ответник услуги както следва: - фактура №********** с дата на данъчно събитие: 20.12.2017 г. с начислена за периода сума в размер на *** лв. /с ДДС/, от които – за разговори, месечни абонаменти *** лв. и незаплатена лизингова вноска в размер на *** лв. Дължимата сума била платима в срок 04.01.2018г. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.12.2017г.-19.01.2018г. Теленор издал фактура №**********, с дата на данъчно събитие: 20.01.2018г., с начислена за периода сума в размер на *** лв. /с ДДС/ и незаплатена лизингова вноска в размер на *** лв., при което е отразен балансът от предходни отчетни периоди, с което сумата за плащане възлизала на *** лв. с ДДС, платима в срок 04.02.2018г. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.01.2018г.-19.02.2018г. Теленор издал: Фактура №********** с дата на данъчно събитие: 20.02.2018 г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти в размер на *** лв. /с ДДС/ и лизингова вноска в размер на *** лв., при което бил отразен балансът от предходни отчетни периоди в размер на *** лв. и така дължимата сума в общ размер *** лв. била платима в срок 07.03.2018г. С кредитно известие №**********/20.03.2018 г. била извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на *** лв. и начислена лизингова вноска в размер на *** лв. с отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на *** лв., при което задължението възлизало на *** лв., платими в срок- 04.04.2018г. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност *** лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за м.12.2017г., за м.01.2018г. и за м.02.2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност *** лв., ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 вр.с чл.196, б.в от ОУ Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д.Т. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №0*** крайна фактура №********** на 20.04.2018 г. с обща сума за плащане в размер на *** лв. В крайната фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на *** лв.; фактурирана била цената на оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на *** лв. и включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на *** лв. Датата на деактивация на процесния абонамент бил 05.04.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си и спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп *** лв. за мобилен номер **** до 09.08.2018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от 09.08.2016 г., за който номер абонатът бил задължен за лизингови вноски в размер на *** лв., всяка, които лизингови вноски за м.12.2017 г., м.01.2018 г. и м.02.2018 г. Претендираната сума в размер на *** лв. била формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на *** лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на *** лв. и оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на общо *** лв., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на*** лв. за периода от 09.05.2018 г до 06.12.2019 г. В допълнение на неустойката, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора по чл.1.1. б.“б“. Приложени били уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер **** начислена неустойка по договор за мобилни услуги е в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3 х *** лв. без ДДС = *** лв., както и обезщетение за устройство Samsung GalayJ7Black, в размер на *** лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната му такава по конкретния договор за лизинг. Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство таблет, марка Samsung GalayJ7Black били обявени за предсрочно изискуеми. Позовава се на чл.3, ал.2 от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ****. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг. Били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след м.03.2018г., когато била издадена крайната фактура №**********/20.04.2018 г., съгласно уговорения погасителен план. За устройство Samsung

GalayJ7Black, взето във връзка с мобилен номер ****, дължала се цената в размер на *** лв. след м.03.2018г.

Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски бил от м.04.2018г. до м.07.2018г., ведно с допълнителна вноска в размер на *** лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг, при което в сумата от *** лв. били включени общо 4 броя, предсрочно изискуеми вноски. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.В.Т., с ЕГН-**********, че съществува вземане на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:****, в размер на *** лв. по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на *** лв. по договор М0*** от 09.08.2016 г., незаплатени вноски за лизинг на устройство в размер на *** лв., неустойка по договора в размер на *** лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на*** лв. за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна и оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че уведомление за цесия, нито по първоначалната, нито по втората са достигнали до длъжника Д.Т.. Ответникът не била уведомена за прехвърляне на вземането съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което извършената цесия на процесното вземане нямала действие спрямо нея. В практиката на ВКС се сочило, че връчване на уведомление от цедента до длъжника, ведно с препис от исковата молба било допустимо, тъй като изпълнява функцията си -длъжникът ще бъде защитен от изпълнение на задължението си точно, като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. За да бъде това задължение изпълнено следвало съобщението да достигне до знанието на длъжника. В настоящето производство било налице точно обратното фактическо положение. Ищецът дори не сочел опит да намери и уведоми длъжника. Неуспешно било и връчването на съдебните книжа от съда, при спазване на всички процедурни възможности по ГПК. Особеният представител притежавал особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но не бил пълномощник - нито договорен, нито законов представител на страната. В тази хипотеза, връчването на съдебни книжа не било еднозначно с търсеният от чл.99, ал.4 от ЗЗД материалноправен ефект.

При липса на контакт с длъжника или изрично упълномощаване, връчването на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането към нов кредитор с исковата молба, счита за невалидно уведомяване. В този смисъл била и трайната съдебна практика в определение №567/18.09.2018г. по т.д.№3153/2017т. на ВКС, , II т.о., решение от 05.03.2019г. по в.т.д.№1387/2018г. на ОС- Стара Загора; решение от 22.01.2019г. по т.д.№1342/2018г. на ОС-Стара Загора, решение от 19.04.2019г. по в.т.д.№1028/2018г. на ОС-Стара Загора и др. Във връзка с договор за лизинг, ищецът претендирал настъпила предсрочна изискуемост за част от вземането по отношение на лизингови вноски за устройство Samsung GalayJ7Black. Обявяването на предсрочна изискуемост било кумулативно осъществяване на два юридически факта - неизпълнение на длъжника по отношение на определен брой вноски и нарочно волеизявление на кредитора. Такова уведомление не се твърдяло, не е и достигало до знанието на ответника, а такова уведомление не само трябва да бъде връчено, но и да бъде връчено с грижата на добър търговец /Решение №224/19.06.2015г. по в.т.д.№232/2015г. на АС- Пловдив/ Позовава се на т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че кредиторът следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, като уведомлението следвало да предшества подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в съда. Заявлението по чл.410 ГПК не представлявало уведомление да длъжника, а в случая то не било достигнало до ответника.