Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 202 от 20.10.2022, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Гражданско дело 157/2022
Вид
Решение № 202
Подписан
20.10.2022
Състав
Ивелина Илиева Келлева Бонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 78,ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бяла, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20224510100157 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от М. А. М.

, ЕГН:**********, адрес: село Бъзовец „Георги Димитров” № 111 против З. Мехедов М. с ЕГН ********** с адрес: гр. Две могили, община Две могили, област Русе, ул.

„Цар Освободител“ № 41,С. З. А. с ЕГН **********c адрес: гр. Две могили, община Две могили, област Русе, *** и Н. М. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. Русе , община Русе, област Русе, ***. Моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът М. А. М. е собственик на 12/144 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе, одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК, местност АРМАНДЖИК СЪРТ, с площ от 605 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК, местност БАЛЪК БАИР, с площ от 5000 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, както и да отмени Нотариален акт по обстоятелствен проверка № 12, том 5 per. Дело № 3189, дело № 539 от 12. 05.2014 г. на Нотариус № 567 - Районен съд - Бяла, вписан в служба по вписванията - град Бяла, придобит чрез давностно владение.Претендира направените по делото разноски, съобразно приложен списък.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

1

Между страните не съществува спор, че са наследници на общия наследодател Милан Минков Караминев/ М. Мусов Карамусов/,починал на 31.08.1998г.

С решение №13 от 14.07.1999г.на ОСЗГ гр.Две могили е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Мусов Карамусов,б.ж. на с.Бъзовец,община Две могили.

С Нотариален акт по обстоятелствен проверка № 12, том 5 per. дело № 3189, дело № 539 от 12. 05.2014 г. на Нотариус № 567 - Районен съд - Бяла, вписан в служба по вписванията - град Бяла и последващ Нотариален акт за дарение на земеделски земи № 13, том5, per. № 3192, дело № 540 от 2014г., М. М. М. ЕГН **********,в качеството си на наследник на Милан Минков Караминев е дарил на сина си З. М.

М.,следните недвижими имоти, а именно

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК с адрес местност АРМАНДЖИК СЪРТ, с площ от 605 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК с адрес местност БАЛЪК БАИР, с площ от 5000 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 124 ГПК, обективно съединен с искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.

От доказателствата по делото се налага изводът, че се касае до съсобственост, възникнала по пътя на наследяването. Този извод се подкрепя и от приложеното по делото решение №13 от 14.07.1999г.на ОСЗГ гр.Две могили,с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Мусов Карамусов,б.ж. на с.Бъзовец,община Две могили.

Предвид фактическите твърдения и поддържания петитум на исковата молба съдът приема исковата претенция за процесуално допустима по отношение на първия ответник , като е налице правен интерес от предявяването й. Правният интерес при установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса, за която допустимост съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Правният интерес в настоящия казус е обоснован от вида на търсената защита, като при уважаването му правните последици следва да рефлектират в правната сфера на ищеца като запазят имуществото му.Съдът счита ,че в случая не е налице правен интерес на ищеца от провеждане на установителния иск по отношение на втория и третия ответник,т.к. от доказателствата по делото безспорно се установява,че след снабдяване на констативния нотариалан акт за собственост М. М. М.,в качеството си на наследник на Милан Минков Караминев е дарил в цялост на сина си З. М. М. процесните недвижими имоти. Съгласно установената от ВКС практика, в т.ч и от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, относно правният интерес от предявяването на установителен иск за собственост, 2 преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният положителен установителен иск е недопустим по отношение на ответниците С. А. и Н. А. и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане.За да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право, или да се претендира оспорваното от ищеца право. В настоящото производство не са налице такива индиции по отношение на тези ответници,които между другото не са и пасивно правно легитимирани,предвид факта,че процесните земеделски земи са прехвърлени в цялост с договор за дарение на първия ответник .

Предвид изложеното с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест ,като е указал,че в тежест на ищеца да докаже чрез главно и пълно доказване правото си на собственост на твърдяното придобивно основание, както и че са налице действия на ответниците оспорващи правото му на собственост.

В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно дадените разяснения с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по тълк. дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да се установи, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Ето защо от значение е да се установи начинът, по който лицата , които претендират да са владелци, са получили фактическа власт върху вещта. В настоящия случай към 2014г. наследодателя на ответника З. М. М. е притежавал съответна идеална част от възстановените в полза на наследниците на М.М.К. земеделски земи.Упражняването на фактическата власт върху съсобствен имот продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието на което наследодателя на ответника е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то те са владелци на своята идеална част и държатели на идеалните части на другите съсобственици, с което е оборена и установената в чл. 69 ЗС презумпция.

Т. е. към релевантния момент – 2014г. М. М. А. ,в качеството си на наследодател на З. М. е бил собственик на съответната ид.част от процесните имоти по наследяване, което не обосновава намерение за своене на целия имот. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между 3 съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт сочи на съвладение. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.“

По делото не се събраха доказателства, че праводадтеля на ответника,както и самия ответник по какъвто и да било начин явно и открито са се противопоставяли на собственическите намерения на ищеца. В решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.При липса на доказателства за демонстрирано по отношение на ищеца намерение за своене на правата му в съсобствения имот, не може да се приеме, че същият е изгубил своите права и , че ответникът,респективно неговия праводател са придобили същите на основание давностно владение.С решение № 81 от 11.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2017 г., I г. о., ГК, е прието, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка няма как да има легитимиращ ефект по отношение на съсобствениците и няма как да обърне правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределението се извършва по правилото, като снабдилият се с нотариален акт ще следва да докаже своето право - фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.В случая ответникът не доказа завладяването на частта на ищеца от имота и придобиването и на основание давностно владение.

С оглед основателността на иска, следва на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени издаденият в констативен нотариален акт до размера на правата на ищеца,а имено до размера на 12/144 ид.ч. от процесните земеделски земи.

По разноските:

Предвид уважаване на предявените искове и съгласно разпоредбата на чл.

78,ал.1 от ЗС ищеца има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 85 лв,съобразно представения списък по чл.80 ГПК.