Решение № 4 от 08.01.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.Велинград, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210100500 по описа за 2023 година

Предявени са от К. А. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул.“Сютка“ № 14 против Е. Д. К. с ЕГН ********** действащ лично със съгласието на своя родител Д. Д. К. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.

Септември, *** и задължителния другар А. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, искове, както следва:

1 . Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с който се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ответниците, че договор за дарение, обективиран в Нот акт № 145 от 11.05.2023 г. по описа на нотариус Е. Чолев, с предмет 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.Велинград, ул.“Сютка“№14, целият с площ от 804 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: имот 5629 от квартал 554, парцел: VIII, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, *** и ***, както и 1/8 ид. ч. от построената в него на застроена площ от 68 км. м едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***., е нищожен поради заобикаляне на закона.

2. Иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17 от ЗЗД , с който се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ответниците, че договор за дарение,

1 обективиран в Нот акт № 145 от 11.05.2023 г. по описа на нотариус Е. Чолев, с предмет гореописания имот е нищожен, поради привидност, защото прикрива покупко-продажба.

3 . Иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС , с който иска от съда да допусне изкупуване на 5/8 ид. ч. от гореописания недвижим имот.

С исковата молба ищецът излага, че е собственик на 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.Велинград, ул.“Сютка“№14, целият с площ от 804 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: имот 5629от квартал 554, парцел: VIII, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, *** и ***, както и 3/5 ид. ч. от построената в него на застроена площ от 68 км. м едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, а ответника Е. К. притежава 5/8 ид. ч., като 1/8 ид. ч. е придобил чрез договор за дарение, а останалата ½ ид. ч. е придобил чрез договор за покупко –продажба, и двата договора с дата 11.05.2023 г. Ищецът научил за двете прехвърлителни сделки на 22.05.2023 г., когато получил Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 6304000831 от 22.05.2023 г.

Твърди, че притежава на основание наследство от покойния му баща Асен Николов Х., който починал на 31.10.1990 г., 1/8 идеална част от процесния имот. Същата 1/8 ид.част по наследство от покойния им баща, притежавала и сестра му А. Д.. На основание дарение от майка му притежавал 1/4, или 2/8 - общо 3/8 от процесния имот. По дарение от родителите им сестра му притежавала 1/2 или 4/8 от процесния имот, или общо 5/8.

Следователно, към 11.05.2023г. квотите им в процесния имот са 3/8 за ищеца и 5/8 за ответника А. Д..

Ищецът твърди, че родителите му по реда на чл. 20 от ЗСГ са закупили процесния имот по време на брака с майка им, прекратен със смъртта на баща им на 31.10.1990г., настъпила при режима на стария СК. Към момента на смъртта на баща им, майка им притежавала 1/4 ид.част от процесния имот, която дарила на ищеца с нот. акт №154/1991 г. На 09.03.1990 г. А.А и съпругата му Р.А дарили на А. Д. 1/2 ид.част от притежавания от тях процесен недвижим имот. Имало договореност останалата 1/2 ид.част да остане на ищеца. Но след смъртта на баща им на 31.10.1990 г. ответницата отказала да изпълни семейната договореност.

Твърди, че ответниците са решили да нарушат разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС. Законът задължавал сестра му, в качеството й на негов съсобственик, да му предложи да изкупи нейният дял от съсобствения им имот. Така нареченото “дарение“ с Нот.акт №145 от 11.05.2023г. е уговорено 2 привидно в негова вреда, като съсобственик, по смисъла на чл. 33, ал.2 от ЗС.

Целта е да се заобиколят разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗС, с които законодателят гарантира правата на съсобствениците да изкупят частите на другите съсобственици, при действително договорените условия за продажба.

Намира, че е видно от Нот. акт за продажба №146/ 11.05.2023г., пункт IV, страните по този договор са декларирали, че действително уговорената цена на тази 1/2 ид. част е 7 000 лв., което означава, че прехвърлената с предходния Нот.акт №145/11.05.2023г. с привидното дарение е половината от 7 000 лв., или 3 500 лв., което определя, че двете страни са договорили продавачката А. Д. да продаде на купувача Е. К. нейните общо 5/8 ид.части от процесния имот за общата сума от 10 500 лв.

Ищецът оспорва правата на купувача, чийто баща заявил, че е платил продажната цена по банков път - с два банкови превода по сметка на сина на ищцата - Е. А. Д.. Д. К. обещал да даде копия от банковите документи, с които е извършил плащания на общо договорената сума от 10 500 лв., но не изпълнил това си обещание.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът А. Д., чрез адв. В. А. представя отговор на исковата молба. Прави възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като определя делото като такова с правно основание чл. 130, ал. 3 СК и иска делото да се води в Районен съд Пазарджик. Намира производството за охранително. В същото време приема иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението, че с дарението се цели избягване на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Смята, че за да е налице такава сделка, би следвало дарителя и надарения да не се познават, а в случая не е така. Посочва лични мотиви за извършване на сделките. Излага аргументи, че при сключване на договор за дарение на недвижим имот, последван от продажба, не е налице заобикаляне на закона, според задължителната практика на ВКС. Оспорва доказателственото искане за задължаване да се представи банков документ за превод на уговорената цена от 10 500 лв. Иска да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели, без да посочва за кои факти ще бъдат разпитвани.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. К. представя отговор на исковата молба, с идентично съдържание с отговора на А. Д..

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

А. И Р.А които са родители на ищеца К. Х. и ответницата А. Д., са придобили в режим на СИО собствеността върху парцел XXI в кв. 16, с площ 3

540 кв. м. по плана на гр. Велинград през 1976 г.

На 09.03.1990 г. родителите даряват на А. А. Д. ½ ид. ч. от Дворно място, застроено и незастроено от 540 кв. м., съставлаващо парцел XXXVI, отреден за имот № 5629 в кв. 55 по плана на гр. Велинград, ведно с ½ ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда, построена на 67 кв. м.

На 29.10.2.1990 г. умира А.А, като преживялата му съпруга и двете му деца наследяват по 1/12 ид. ч. от процесния имот.

На 31.05.1991 г. Р.А подарява на сина си К. Х. ¼ ид. ч. от имота. След нейната смърт ищецът и ответницата Д. получават в наследство по 1/24 ид. ч. от него. Така към 11.05.2023 г. К. Х. притежава ¼ + 1/12 + /24 ид. ч., или общо 3/8 ид. ч., а ответницата А. Д. – ½ + 1/12 + 1/24 ид. ч., или общо 5/8 от целия имот. Тъй като придобивните основания са дарение и наследяване, притежаването им е в индивидуална собственост на приобретателите.

На 11.05.2023 г. А. Д. дарява на Е. Д. К., със съглъсието на неговия баща Д. К. 1/8 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, с адрес на имота ул.

„Сютка” № 14, ведно с 1/8 ид. ч. от разположената в имота жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 68 кв. м.

На същата дата с Нот. Акт. № 146, том I, рег. № 1793, дело № 140 от 11.05.2023 г. по описа на нотариус Е. Чолев, е сключен договор за продажба между същите страни, с предмет – ½ ид. част от същия имот.

От правна страна съдът намира следното:

Предявените искове са д о п у с т и м и , като в производството по делото участват всички задължителни другари, доколкото исковете за признаване на нищожност на договор, както и искът за изкупуване на съсобствен имот следва да бъдат предявени срещу всички страни по договорите.

По основателността им съдът достигна до следните изводи:

Искът по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е н е о с н о в а т е л е н . За да бъде признат един договор за нищожен, поради заобикаляне на закона, следва страните да целят постигане на забранен от закона резултат, чрез използване на позволени средства. В случаите, в които е извършено 4 възмездно разпореждане с идеална част от съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице, договорът не е нищожен поради заобикаляне на закона. Правният резултат от такава сделка е придобиване на идеална част от недвижим имот, който не е противоправен, а е типичен такъв. В този случай за съсобствениците, на които не е предложено изкупуване на действителната цена, възниква потестативното право да изкупят дела, предмет на възмездната сделка. В този смисъл е и ТР 5 от 2012 г., постановено по т. д. 5/20132 г. на ОСГК на ВКС. В цитираното решение е прието, че „След като поотделно за договорите за дарение и за покупкопродажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат…. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.” С оглед на горното, съдът намира, че договор за дарение, сключен между страните на 11.05.2023 г. не е нищожен поради заобикаляне на закона, поради което предявеният на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17 ЗЗД, съдът намира за о с н о в а т е л е н и следва да бъде уважен.

Ищецът твърди, че действителната воля на страните по договора за дарение от 11.05.2023 г. съответства на сключен договор за продажба. В случая договорът за дарение е привиден, тъй като с него е прикрит договор за възмездно разпореждане с 1/8 ид. ч. от процесния имот.

Ответниците Д. и К., твърдят, че между тях е имало емоционална 5 връзка, изразяваща се в благодарност. Именно тя е конкретния мотив да се направи дарение на недвижимия имот в полза на непълнолетния Е. К.. Видно от показанията на свидетеля Е. Д., Д. К. е техен познат отпреди. През 2017 г.

К. е извършвал строителни действия върху строящата се тогава къща на свидетеля Д.. Имали са добри отношения, изразяващи се в изчакване на плащанията за извършената работа. Между тях не са останали неплатени задължения. Оспорваното дарение е направено 6 г. след извършване на ремонта от страна на бащата на ответника. Според настоящия състав мотивирането на дарение на имот с извършен ремонт преди 6 години, при положение, че не са останали неуредени отношения между страните, е нелогично. Не може да се приеме и твърдението, че в деня на дарението 11.05.2023 г. Д. К. е предложил да се направи продажба и тази внезапна идея е осъществена веднага. Обичайно е необходимо технологично време, за да бъдат изготвени книжата по продажба на имот, както и съобразяване с графика на нотариуса. Такъв вид импулсивност не е възможен за осъществяване при договори с недвижими имоти. Освен това, свидетелката Х.а установява, че при пристигане в имота Д. К. е заявил, че го е купил за повисока цена от 7000 лв., като същата споменава цена от 10500 лв. Съдът намира свидетелските показания в тази част за допустими, тъй като на осн. чл. 165, ал. 2 от ГПК ограничението при опровергаване на волеизявлението като привидно не се отнася до третите лица, които не са участвали в сделката, когато последната е насочена срещу тях.