Определение № 312 от 22.07.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Сливен, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно частно наказателно дело № 20262200600416 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341 ал. 2, вр. с чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1 т. 4 от НПК.

С определение № 515/01.06.2026 г. постановено по НОХД № 584/2026 г. по описа на Районен съд-Сливен е оставено без уважение искането на ***************** за присъждане на сумата от 800 евро, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че макар искането да е процесуално допустимо, същото е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК предвижда присъждане единствено на разноските на частния обвинител и гражданския ищец, а ощетеното юридическо лице не притежава такова процесуално качество в досъдебното производство.

Посочил е още, че наказателното производство е приключило със споразумение по реда на глава двадесет и девета.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от адв.Т. Р. от АКСливен- повереник на „*****************, в която се поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че претендираните разноски са реално извършени и надлежно удостоверени с представения договор за правна защита и съдействие, като в тази насока се прави позоваване на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се още, че след като одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, не съществува процесуална пречка претендираните разноски да бъдат присъдени по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК. Иска се отмяна на определението и уважаване на направеното искане.

В срока по чл. 342, ал.2 НПК е постъпило писмено становище от защитника на осъдения, с което частната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено от ощетеното юридическо лице, което в досъдебното производство не притежава качеството на страна, поради което липсва законово основание да бъдат възложени върху осъдения по реда на чл. 189, ал.3 НПК. Иска се определението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, съобрази становището по 1 нея и провери обжалваното определение във връзка с изискванията на закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна.

Безспорно е по делото, че наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда по реда на глава двадесет и девета НПК, което съгласно чл. 383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските при одобряване на споразумението, не препятства следващото произнасяне по реда на чл. 306, ал.1, т.4 НПК. Следователно районния съд правилно е приел искането за процесуално допустимо. Процесуалната допустимост на искането обаче не обуславя неговата основателност. Разпоредбата на чл. 306, ал.1, т.4 НПК урежда единствено процесуалния ред за произнасяне по разноските, но не създава самостоятелно материалноправно основание за присъждането им. Такова основание следва да се търси в разпоредбата на чл.189 НПК. Съгласно чл. 189, ал.3 при признаване на подсъдимия за виновен съдът възлага в негова тежест разноските по делото, включително тези , направени от частния обвинител и гражданския ищец. Законодателят изчерпателно е определил кръга на лицата , чийто разноски подлежат на присъждане в наказателното производство, като сред тях не е включено ощетеното юридическо лице, действащо единствено в това си качество в досъдебната фаза.

В настоящия случай претендираните разноски представляват адвокатско възнаграждение, заплатено от ощетеното юридическо лице за процесуално представителство чрез повереник в досъдебното производство. Именно процесуалното качество на лицето е определящо за решаване на спора. Съгласно действащата процесуална уредба ощетеното юридическо лице в досъдебното производство не е страна в наказателния процес. На него законът е предоставил определен кръг процесуални права за защита на засегнатите му имуществени интереси, но не го е приравнил на граждански ищец или частен обвинител.

Качеството на страна възниква единствено при условията и реда, предвидени в закона, каквито в случая не са били на лице. Безспорно е, че ощетеното юридическо лице има право да упълномощи адвокат, който да упражнява предоставените му процесуални права. Това право обаче не означава, че заплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на възстановяване от осъдения. Правото на адвокатска защита и правото разноските за тази защита да бъдат възложени върху друго лице са различни правни институти. Последното е допустимо само когато законът изрично го предвижда. В случая подобна разпоредба липсва.

Разширително тълкуване на чл.189, ал.3 НПК, с което в кръга на лицата, имащи право на разноски, да бъде включено и ощетеното юридическо лице, би означавало съдът да създаде по тълкувателен път ново имуществено задължение за осъдения, което е недопустимо.

Неоснователно е позоваването в частната жалба на ТР № 6/2012 Г. на ОСГТК на ВКС.

Същото разрешава единствено въпроса при какви доказателства може да се приеме, че адвокатското възнаграждение е действително заплатено, но не дава отговор на въпроса дали конкретният разход подлежи на присъждане в наказателното производство. Следователно, дори да се приеме, че сумата от 800 евро е реално заплатена и надлежно доказана съгласно тълкувателното решение, това установява единствено факта и размера на извършения разход, но не преодолява липсата на законово основание той да бъде възложен върху осъдения.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че отказът да бъдат присъдени претендираните разноски в настоящото производство не означава, че ощетеното 2 юридическо лице е лишено от правна защита. Неприложимостта на реда по чл.189 НПК не изключва възможността същото да защити имуществените си права по общия гражданскоправен ред, ако счита, че направените разходи представляват претърпени имуществени вреди и са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на осъдения. Следователно липсата на процесуално основание за присъждането им в наказателното производство не лишава ощетеното юридическо лице от възможността да реализира претенцията си по друг предвиден в закона ред. Не води до различен извод и обстоятелството, че наказателното производство е приключило със споразумение. То обуславя единствено възможността въпросът за разноските да бъде разгледан по реда на чл. 306, ал.1, т.4 НПК, но не разширява кръга на лицата, които могат да претендират личните си разноски, нито създава материалноправното основание за присъждане на разходи, които законът не предвижда.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното, СлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 515/01.06.2026 год. по НОХД № 584/2026 описа на Районен съд-Сливен. по

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3