Решение № 280 от 19.09.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Враца, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20211420201032 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. КР. Г. от с.**** против наказателно постановление № 682 от 13.10.2021 г., издадено от Директора на РДГБерковица, с което за извършени две нарушения по чл.213, ал.1,т.1 ЗГ и по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ и на основание чл.266, ал.1 ЗГ са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер от по 100,00 лева, а на основание чл.273, ал.1 ЗГ е постановено отнемане на вещите –предмет на нарушенията /2.00 пр.м3 дърва за огрев от цер/ и на вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой т.а. „Газ 69” с рег.№ВР 9420 АХ.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адвокат Г.З. от АК - Враца, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата цялостна отмяна, а алтернативно-поне в частта за отнемането на вещта-МПС, послужила за извършване на нарушенията.

Наказващият орган - редовно призован, не е ангажирал представител и становище по жалбата.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2021 г., в землището на с.****, общ.Криводол, служители на РДГ-Берковица –свидетелите Кр.К. и Ил.И. съставили констативен протокол за проверка №144571/22.09.21 г. и АУАН№682/22.09.21 г. против настоящият жалбоподател за извършени нарушения по чл.213, ал.1,т.1 и т.2 ЗГ за това, че на същата дата и място „транспортира 2.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет с т.а.“Газ 69“ с рег№*******. Вещите и средството на вменените нарушения са иззети и предадени на отговорно пазене. Въз основа на този АУАН и при идентично словесно и цифрово описание на нарушенията, е било издадено и процесното НП-предмет на настоящия съдебен контрол.

Съгласно свидетелските показания на двамата горепосочени горски служители-Кр.К. и Ил.И. на инкриминираната дата-22.09.21 г., около 22.00 ч., патрулирайки в землището на с.****, двамата възприели шум от моторен трион. При пристигането им на мястото на шума, двамата не открили физически лица, но открили прясна, незаконна сеч на 2.00 пр.м.3 дърва от цер, немаркирани с КГМ.Малко по-късно, на мястото на сечта пристигнал процесния т.а.“Газ 69“ с рег.№*******, управляван от настоящия жалбоподател, който слязъл от автомобила и започнал да товари в него въпросните дърва.

Оттук нататък показанията на двамата свидетели влизат в остро противоречие по между си относно последващата хронология на събитията, а именно:

Според показанията на св.Кр.К.-актосъставител, след като МПС-то пристигнало на мястото на сечта и водачът му излязъл и започнал да товари дървата, той и колегата му се легитимирали и на същото място съставили констативния протокол за проверка и АУАН.Все според показанията на този свидетел, в констативния протокол за проверка и в АУАН е вписано „транспортиране“ на дървата, тъй като според устните и впоследствие писмено вписани в АУАН обяснения на жалбоподателя, същият не е извършител на незаконната сеч, а само е нает срещу заплащане от лицата, които са я извършили „да ги кара до адреси в с.Лиляче“. Въпросният свидетел 2 е категоричен в твърденията си, че извън възприетото товарене на дървата, последващо предприето от жалбоподателя транспортиране не е имало, като всички официални документи по случая-протокол за проверка, АУАН и др. са съставени на мястото на сечта и товаренето.

Обратно, вторият свидетел Ил.И.-съставител на протокола за проверка и свидетел по АУАН, твърди, че той и колегата му са изчакали водачът на МПС-то не само да натовари дървата, но и да предприеме последващото им транспортиране, при което са го последвали със служебния автомобил и са го спрели за проверка на пътя за с.****, в района на лозята. Именно там е извършена и физическата проверка, оглед и измерване на откритите дърва без КГМ и др.документи за превоз, съответно са и съставени протокола за проверка и АУАН.

В конкретния случай други доказателства, позволяващи отстраняване на възникналите съществени противоречия в цитираните показания на двамата свидетели липсват, тъй като тези свидетели и жалбоподателят, фактически са единствените непосредствени участници в събитията и техни очевидци.

Същевременно данни, позволващи отстраняване на възникналите противоречия в коментираните свидетелски показания, не се съдържат и в съставените по случая официални документи-протокол за проверка и АУАН, доколкото в тях местоизвършването на нарушението и най-вече-мястото на констатирането му е посочено чрез общата и схематична формулировка –„в землището на с.****“, а не като напр.конкретен пътен участък от републиканската мрежа по ЗДвП или конкретен поземлен имот, попадащ в обхвата на горските територии.

При така установената фактическа обстановка и състояние на наличен откъм обем и качество доказателствен материал, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е напълно основателна:

В процесуален аспект, настоящия съдебен състав служебно констатира допуснати процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, което е “съществено”, нарушава правото на защита на жалбоподателя и 3 представлява формално основание за отмяна на атакуваното постановление, а именно: както вече се посочи по-горе, в АУАН и обжалваното НП мястото на извършване и на констатиране на нарушението /които принципно могат да са различни и да не съвпадат/, в случая е описано изключително схематично, с общата формулировка –„в землището на с.****“. Тази обща и схематична формулировка не отговаря на императивните изисквания за необходимо съдържание и задължителни реквизити на АУАН и НП по чл.42, ал.1,т.3, съответно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. На второ място, тази формулировка не позволява и никаква адекватна и обоснована съдебна преценка относно редица правно релевантни въпроси откъм приложимост на конкретния материалния закон, съгласно чл.1, ал.1 от ЗГ, както и на последващите въпроси, свързани с функционалната и териториална компетентност на актосъставителя и АНО, съгласно чл.274 и сл.ЗГ. При тези съображения, обжалваното НП подлежи на отмяна само на така посоченито процесуално основание.

От материално-правна страна и все според гореизложения доказателствен анализ, в случая по делото безспорно се установи единствено, че на инкриминираното време и място, е осъществено „товарене“ на дърва без КГМ и без съответни документи за произход. Не се установи по изискуемия се от закона несъмнен и категоричен начин факта на извършено от жалбоподателя „транспортиране“ на дървата, като изрично инкриминирана в процесните АУАН и НП форма на изпълнителното деяние на конкретното нарушение и която форма, макар и подлежаща на еднакво санкциониране по чл.266, ал.1 ЗГ, представлява самостоятелно и отделно нарушение от същия вид.С други думи и в рамките на процесуалните си правомощия по чл.63, ал.2, вр.ал.7,т.1 ЗАНН, съдът няма как да отстрани така констатираното нарушение на материалния закон, тъй като макар и да остава в рамките на „същия приложим закон“, възприемането на друга, различна от посочената в АУАН и НП форма на изпълнителното деяние, би довело до „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, което е процесуално недопустимо.

При тези съображения, процесното НП подлежи на отмяна в коментираната част и на това самостоятелно основание.

В частта относно отнемането на вещта послужила за извършване на нарушението-1 бр.МПС, също се констатира самостоятелно нарушение на 4 материалния закон, като в тази насока се споделят аргументите на жалбоподателя. Чл.20, ал.4 ЗАНН /приложим на общо основание, доколкото ЗГ не предвижда друго/, изрично ограничава отнемането на вещи по ал.1 и ал.3 и не допуска такова, в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на извършеното.В конкретния казус, наказващият орган не е събирал и представил никакви доказателства за стойността на отнетите вещи, но по правилата на формалната и житейска логика е очевидно, че стойността на едно МПС-т.а.“Газ 69“, многократно надвишава стойността на предмета на нарушението и е налице явно несъответствие между тази стойност и характера и тежестта на извършеното.

При гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено и в тази му конкретна част.

В частта относно отнемането на вещта –предмет на нарушенията-2.00 пр.м.3 дърва, съдът не констатира несъответствия със закона, поради което и НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита и съдействие в размер на 150.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №682 от 13.10.2021 г., издадено от Директора на РДГ-Берковица, В ЧАСТТА, с която на основание чл.266, ал.1 ЗГ на Г. КР. Г. от с.****, с ЕГН:********** са наложени административни наказания -глоби в размер от по 100,00 лева за извършени нарушения на чл.213, ал.1,т.1 ЗГ и на чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, както и В ЧАСТТА, с която на основание чл.237, ал.1 ЗГ е постановено отнемане на вещта-средство на нарушението- 1 брт.а.“Газ 69“ с рег.№*******.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 682 от 13.10.2021 г., издадено от Директора на РДГ-Берковица, В ЧАСТТА, с която на основание чл.273, ал.1 ЗГ е постановено отнемане на вещите предмет на нарушението2.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите ДА ЗАПЛАТИ НА Г. КР. Г.

5 от с.****, с ЕГН:********** сумата от 150.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6