Решение № 963 от 26.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. П., 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220101017 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба депозирана от З. АС. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., ул. „Т.и ч.” №15, общ. П., чрез процесуалния си представител адвокат Ч.С. Ч. от Адвокатска колегия-П., с адрес за призоваване: гр. П., ул.

„И.В.” №18, ет.2, срещу Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул.

„П.Д.П.“ № 12.

В исковата молба се сочи, че от съвместното си съжителство страните имат едно малолетно дете - А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г., с местоживеене: с. Б., ул. „Т.и ч.” № 15.

Твърди се, че първоначално отношенията между страните се развивали нормално и въпреки, че нямали сключен граждански брак, живеели на съпружески начала в собственото на родителите на ищеца жилище, находящо се е с. Б., ул. „Т.и ч.” № 15. Посочва се, че тъй като в България нямало постоянна работа се наложило ищецът заедно със семейството си и майка му - Б.М.А., да заминат и да работят в Република Франция през 2018 г., където ищецът работил и към момента на депозиране на исковата молба по постоянен трудов договор във фирма- Агенция „Де Лозиер“, като земеделски работник, позволяваща му да издържа семейството си. Сочи, че там семейството му имало и адресна регистрация и в жилището имало всичко необходимо за отглеждане на дете.

Излагат се твърдения, че ответницата не проявявала никаква морална ангажираност и уважение към него и детето, като се стигнало до там, че през месец юни на 2021 г. ги изоставила в Република Франция и заживяла с друг мъж на съпружески начала. Поради тази причина оттогава детето живеело единствено с ищеца и майка му.

Посочва се, че както и преди, така и понастоящем ответницата категорично отказвала да споделя общите грижи за детето. Отглеждането му било свързано с разходи за храна, облекло, лекарства и други текущи разходи изискващи много средства, които са задължение не само на ищеца. Сочи, че ответницата е трудоспособна и работи в Република Франция. С оглед на което счита, че възможностите й позволяват същата без особени затруднения да заплаща за малолетното си дете месечна издръжка в размер на по 200 лева.

1

Освен това счита, че липсата ми на съжителство с ответницата и липсата на интерес от нейна страна, по отношение на детето, прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции.

На следващо място сочи, че във връзка с предишните си пътувания в чужбина детето имало издаден задграничен паспорт и тъй като между страните липсвало сътрудничество и комуникация, а валидността на паспорта на детето изтичал се налагало неговото подновяване. Като причина изтъква, че детето щяло да посещава във Франция детска градина.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да се предоставят на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.З.А., ЕГН **********, където да бъде определено и неговото местоживеене, като на майката се определи подходящ режим на лични отношения; ответницата да бъде осъдена да заплаща на си малолетното дете А.З.А. издръжка в размер на 200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката. Да бъде дадено разрешение, заместващо съгласие на майката Н. Н. П. за издаване на международен паспорт на детето, след изтичане на валидността на настоящия, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Н. П., детето - А.З.А. да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, придружавано от своя баща - З. АС. Й. или друго упълномощено от него пълнолетно лице в следните държави: Република Франция и останалите държави-членки на Европейския съюз, за срок от пет години.

Иска се от съда да допусне предварително изпълнение на решението.

Претендират се разноски.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, чрез адвокат М.П. от АК П., назначена в качеството на особен представител.

Оспорва изложеното в исковата молба, че ответницата категорично е отказала да споделя общите грижи за детето си.

Оспорва твърдението, че същата работи в Република Франция, тъй като такива доказателства липсвали по делото. Липсвали и доказателства ако работи, какви доходи получава с оглед търсената издръжка. В този смисъл счита, че предявеният иск за издръжка следвало да се уважи до минималния размер.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Септември не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.

В хода по същество ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Ч. от АК П., моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат М.П., в която не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Депозира писмена защита в срок.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на детето А.З.А., ЕГН **********, родено на ... г., с местоживеене: с. Б., ул. „Т.и ч.” № 15, което се установява и от приложеното по делото удостоверение за раждане от 25.03.2022 г. на общ. П. и от удостоверение за постоянен адрес с изх. № 3/29.03.2022 г. на общ. П..

От събраните по делото доказателства – копие на страница от международен паспорт 2 на детето А. Запринков се установява, че същият е издаден на 09.05.2018 г. и е валиден до 09.05.2023 г..

По делото е приложен заверен превод на „Резервация за жилище“, от което се установява, че ищецът е наел под наем жилище във Р. Франция, с. М., ул. „Ш.“ № 19.

Установява се от разплащателен фиш за заплата, че за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ищецът е получил трудово възнаграждение в размер на 2 046,35 евро.

От служебно изисканата справка от ОД на МВР гр. П., се установява, че детето А. З. е влязло на територията на Р. България на 07.11.2021 г. в 09:53 часа на ГКПП Калотина и няма данни да е напускало територията на страната.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговия баща, с помощта на майка му – баба на детето. Посочено, че в разговор с ответницата, същата е заявила, че отказва да полага грижи за детето си. Жилището, в което се отглежда детето било собственост на майката на ищеца и се намирало в с. Б..

От показанията на свидетелката Б.М.А. – майка на ищцата се установява, че основните грижи за детето А. се полагат от неговия баща, с нейна помощ. Изяснява, че ответницата е оставила детето при баща му през миналата година. Сочи, че през това време не е купувала нищо на детето си. Споделя, че през лятото заедно с детето пътува до Р.

Франция, където отиват при ищеца, а през останалото време живеят в с. Б., в дома й, както и че посещава детска градина. Изяснява какви са битовите условия в него. Сочи, че детето има валиден международен паспорт, както и че майката не давала съгласието си детето да пътува извън пределите на Р. България.

От показанията на свидетелката Т.А.А. – сестра на ищеца се установява, че основните грижи за детето А. се полагат от неговия баща. Изяснява, че ответницата е работила само 4 дни в. Р Франция, след което се прибрала в България, както и, че живее с друг мъж.

Съдът кредитира показанията на свидетели като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа на свидетелските показания на свидетелите съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

От изслушването на детето се установи неговото желание да живее с баща си.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал.2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.

По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител има интересът на детето. Установено по делото е, че за периода от средата на 2021 г. до настоящия момент детето е живяло с баща си, които с помощта на майка си – свидетелката Б.А. е полагал преките и непосредствени грижи за него. Същевременно бащата изразява желание да се грижи за детето си като му подсигури добро бъдеще и развитие. Откакто детето е при баща си, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в добри хигиенно- битови условия, посещава детска градина. Не са налице данни и не се установиха 3 факти, които да сочат на невъзможност на същия да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските му качества.

По отношение материално- битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да отбележи, че в хода на производството се установи, че жилището, в което в момента се отглежда детето представлява двуетажна къща с добри условия за отглеждането му. От страна на ответницата не са ангажирани никакви доказателства относно точното й местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които би отглеждано детето при упражняване родителските права от майката. Липсват доказателства относно родителския капацитет на майката за отглеждане на детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето. Процесуалното поведение на ответницата възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за живеене и отглеждане на детето при нея към настоящия момент, като в такъв случай постановяване на решение майката да упражнява родителските права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето. Не на последно място от приетия по делото социален доклад, се установява и че ответницата не желае да полага грижи за детето си.

Съобразявайки горното, както и възможността за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при който да се определи и местоживеенето на детето.

По режима на личен контакт:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време.

Според разясненията дадани в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.