Решение № 260214 от 09.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-148 9.10.2020г. Град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На шести юли две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 579 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България‘ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.В.Н., съдебен адрес:***, против Решение №3584 от 13.12.2019г. по гр.д.№3674/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.

С решението е прието за установено, че Д.Д.С. ***, ***, дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6, сумата от 100.13 лв. - неплатени лизингови вноски, дължими за периода от 18.05.2016 год. до 17.10.2016 год. по договор за лизинг от 16.12.2015 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и законната лихва върху посочената главница, начиная от 14.02.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1365/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като са отхвърлени изцяло исковете за дължимост на абонаментни такси и стойност на предоставени услуги по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.12.2015 год. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.04.2016 год., както и за законната лихва върху тези главници.

Със същото решение Д.Д.С. е осъдена да заплати на “Теленор България” ЕАД деловодни разноски в размер на 370.10 лв., както и разноски за производството по ч.гр.д. № 1365 / 2019 год. на БРС - в размер на 181.50 лв.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу Д.Д.С. за установяване дължимост на абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги по сключени между страните договори за мобилни услуги: 1/ с предпочетен номер *** от 16.12.2015г. и 2/ с предпочетен номер *** от 8.04.2016г. и претендира отмяната му в обжалваната част, както и постановяване на въззивно решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно, както и необосновано. Излага се становище за непълнота и необоснованост на мотивите на съда, както и че същите са противоречиви и взаимноизключващи се. На първо място въззивникът сочи, че съдът погрешно е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че е изправна страна по договорите за мобилни услуги, както и че не е доказал осигуряването на достъп до мобилната мрежа за потребителя. Излага становище, че щом СИМ картите са предадени на клиента въз основа на сключения договор /обстоятелство, което е посочено в договора/, то същият е получил достъп до мобилната мрежа на оператора. Посочва, че след като съдът е установил наличие на облигационни отношения между страните, то неоснователно е отхвърлил вземанията за абонаментни такси. Договорът за мобилни услуги за предпочетен номер *** бил сключен на 16.12.2015г., а ответницата е спряла да плаща задълженията си на 18.05.2016г., от което следвало, че щом до тази дата е била изправна страна и е заплащала задълженията си за месечни абонаментни такси, то очевидно същата е имала достъп до мобилната мрежа на оператора.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не е направил разграничение между претендираните суми за стандартни месечни абонаменти и сумите за мобилни услуги, използвани извън абонаментния пакет. От разпоредбата на т.23, б.‘б“ от договора се установява, че задължението на ответника за заплащане на месечните такси произтича от самото сключване на процесните договори, независимо от това дали има потребление на мобилни услуги.

Цитира и представя съдебна практика на РС- Хасково. По-нататък се сочи, че ответната страна не е оспорила ползването на мобилните услуги, за които са издадени фактурите от 18.06.2016г. и от 18.07.2017г., представляващи стойността на изпратени SMS и други услуги, а именно- 6.08 лв.

С доклада по делото съдът не указал на ищеца да установява обстоятелството какви и в какъв размер мобилни услуги извън стандартния месечен пакет са ползвани от потребителя. Претендират се разноски. Приложени са квитанция за внесена държавна такса, както и два броя преписи от пълномощни, заверени от адв.Н..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на въззиваемата- адв.Марин Милев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Алеко Константинов“ № 8, ет.1. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Намира за правилен извода на съда, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите, който е обуславящ за дължимостта на исковите суми, въпреки че му била указана доказателствената тежест.

Изтъква, че фактът на сключване на договора не е равнозначен на изпълнение по него. Правилен бил извода на съда, че издадените от ищеца фактури не са подписани от ответника, поради и което същите не могат да се ценят като доказателства, имащи материална доказателствена сила относно извършената доставка на посочената в тях услуга, а други доказателства по делото не били представени. Намира за неоснователно възражението, че ответникът не бил оспорил изпълнението на договора, тъй като това било сторено още с отговора на исковата молба.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Постъпило е и становище вх.№5286/12.03.20г., подадено от въззивника, представляван от адв.Н., в което са развити подробни съображения за неоснователност на твърденията, изложени в отговора на въззивната жалба.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание страните не участват лично или чрез процесуалните си представители.

Във въззивната инстанция страните не са ангажирали доказателства.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- за установяване на вземания на ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД- сега въззивник, против ответницата Д.Д.С. ***, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №757/15.02.2019г. по ч.гр.д.№1365/2019г. по описа на РС-Бургас, за общо задължение по описаните договори в размер на 212,34 лв., ведно със законната лихва за забава, както и 385 лв.- разноски по делото. Тъй като ответницата не е открита на постоянния и настоящ адрес и няма регистрирани актуални трудови договори, на основание чл.47, ал.5 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК /ред., ДВ, бр.86/2017г./ районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в едномесечния срок /съобщението с указанията е връчено на 15.04.2019г., а исковата молба е входирана в съда на 13.05.2019г./.

Ищцовото дружество твърди, че между него и ответницата имало сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги с предпочетени номера. Първият, с предпочетен номер ***, бил сключен на 16.12.2015г. за срок от 24 месеца по план Резерв Стандарт 14,99.

Стандартният месечен абонамент по него бил 14,99 лв., като ответницата не изпълнила задълженията, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги в общ размер 55,82 лв., начислени за отчетен период 18.05.2016г.- 17.08.2016г. По повод този договор, на същата дата, между страните бил сключен и договор за лизинг, съгласно който ищецът /в качеството на лизингодател/ предоставил за временно и възмездно ползване на ответницата /лизингополучател/, устройство марка LG Leon Grey, с обща лизингова цена 172,97 лв., която следвало да бъде заплатена по следния начин: първоначалната лизингова вноска била 37,50 лв., а останалите 23 месечни вноски били в размер на 5,89 лв. По този договор С. дължала на ищеца 100,13 лв., формирани от лизинговите вноски за отчетен период 18.05.2016г.- 17.10.2016г., подробно описани в исковата молба.

Вторият договор, с предпочетен номер ***, бил сключен на 8.04.2016г. за срок от 24 месеца по план Интернет 6500. Стандартният месечен абонамент по него бил 19,99 лв., като ответницата не изпълнила задълженията, представляващи неплатени абонаментни такси общо в размер 56,39 лв., начислени за отчетен период 18.05.2016г.- 17.08.2016г.

Процесните задълженията са индивидуализирани в четири фактури, издадени в периода от 18.06.2016г. до 18.10.2016г., описани подробно с номер и дата на издаване и отчетен период, за който се отнасят, общата стойност на задълженията, както и разбивка на вида и стойността на ползваните услуги, за които се отнасят.

Сочи се, че по първата фактура се претендират:

-

18,17 лв.- абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен №***;

-

5,89 лв.- лизингова вноска за горния номер;

-

15,50 лв.- неплатен остатък от абонаментна такса за предпочетен № ***.

По втората фактура се претендират:

-

22,67 лв.- абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен №***;

-

5,89 лв.- лизингова вноска за горния номер;

-

20,89 лв.- абонаментна такса за предпочетен № ***.

По третата фактура се претендират:

-

14,98 лв.- абонаментна такса за предпочетен №***;

-

5,89 лв.- лизингова вноска за горния номер;

-

20,00 лв.- абонаментна такса за предпочетен № ***.

По четвъртата фактура се претендират 82,46 лв., представляващи сбор от лизинговите вноски за предпочетен №***.

Иска се да бъдат установени вземанията му към ответницата за посочените суми, общо в размер на 212,34 лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като претендира и присъждане на разноски за исковото производство.

Представени са писмени доказателства.

Ответницата не е била открита на регистрираните постоянен и настоящ адрес, нито са били установени нейни актуални трудови договори, поради което на същата е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК- адв.М.М..