Определение № 30413 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30413 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110153000 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. № 215082/03.07.2026 г. от „Кинти.Бг“ ЕООД, с което се иска изменение на постановеното по делото решение, както следва: в частта за присъдените в полза на ищеца по първоначалните искове разноски, като се излагат съображения, че ответникът не бил дал повод за завеждането на делото; в частта относно присъденото по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, чийто размер се иска да бъде намален; в частта относно произнасянето на съда по разноските по насрещния иск, като се иска такива да бъдат присъдени в полза на дружеството.

Насрещната страна по молбата, чрез адв. Г., оспорва искането, като поддържа, че оплакванията на „Кинти.Бг“ ЕООД са неоснователни с оглед което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Постъпило е и искане, вх. № 217861/07.07.2026 г., от адв. Д. Г., пълномощник на С. И., с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди допълнително сумата 40 евро с оглед регистрацията на адвоката по ЗДДС.

Ответникът по това искане („Кинти.Бг“ ЕООД) оспорва също, като счита, определеният по реда на чл. 38 ЗАдв. хонорар включва данъчните и осигурителни тежести.

Постъпилите искания са подадени в срок от легитимирани лица, поради което съдът приема, че са допустими. Представени са списъци на разноските и от двете страни, с оглед което и исканията са допустими.

Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С решение № 12917/29.06.2026 г., СРС е прогласил по предявения от С. Д. И., ЕГН **********, срещу „Кинти Бг“ ЕООД, ЕИК 207615222, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № 313847/20.05.2025 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона. По насрещния иск С. Д. И., ЕГН **********, е осъдена 1 да заплати на основание чл. 23 ЗПК на „Кинти Бг“ ЕООД, сумата 51,13 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на сумата, получена от кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 313847/20.05.2025 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска (30.12.2025 г.) до плащането. „Кинти Бг“ ЕООД, ЕИК 207615222, е осъдено да заплати на С. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис 30 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25,56 евро, представляваща разноски за производството пред СРС (по първоначално предявения иск). „Кинти Бг“ ЕООД, ЕИК 207615222, е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Д. Д. Г., АК – Ловеч, личен № 1900017355, сумата 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца С. Д. И., ЕГН ********** в производството по гр.д. № 53000/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилите искания. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно разпределението на отговорността за разноските и конкретно определеният размер на възнаграждението не следва да бъдат преповтаряни.

Не може да бъде споделено становището на кредитната институция, че не е дала повод за завеждането на първоначалния иск, след като договорът е с типово съдържание, изготвено от кредитора и същото обуславя недействителността на правоотношението и правния интерес на потребителя да установи това със сила на пресъдено нещо. Позицията, че разноски на потребителя по този иск не се следват противоречи и на практиката на СЕС, цитирана в решението.

По отношение на присъденото по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на С. И. – адв. Д. Г., съдът подчертава, че при определяне на размера му, съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – невисоката фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане и приключване на делото в едно съдебно заседание. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, след като е бил предоставен на страна в производството, за която изходът от спора е благоприятен, безплатно, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се измерител за конкретните икономически услови в страната.

Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото адвокатско възнаграждение на всеки от адвокатите за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга настоящият съдебен състав не намира нито за прекомерен, нито за несправедливо и обидно нисък предвид предмета на доказване по всеки иск и обема на осъществената защита, също и липсата на конкретни възражения срещу иска от страна на ответника.

Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и исканията за изменение на решението в частта за разноските относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се оставят без уважение.

По отношение на произнасянето на съда по искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски, за да отхвърли същото съдът се е позовал на относима 2 съдебна практика на СЕС и ВКС по въпроса за разпределението на разноски в случаи като процесния. Определение № 65 от 12.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2213/2025 г., II т. о., ТК, е постановено в производство, образувано и приключило по реда на чл. 422 ГПК, т.е. по иск на кредитора срещу потребителя. Със същото върховните съдии при съобразяване на обстоятелството, че ответницата е потребител, а спорът е за съществуването на задължения към банката, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен договор за потребителски кредит, приемат, че при преценката за дължимостта на разноските следва да бъде съобразено решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Според това решение: Член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи". В този смисъл е налице съдебна практика и на въззивната инстанция – напр. Решение № 750 от 5.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 3012/2024 г. Ето защо и настоящият съдебен състав не отстъпва от позицията си, че ответницата по насрещния иск изобщо не дължи на ищеца заплащане на разноски по този иск. Искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Без уважение следва да се остави и искането на адв. Г. за присъждане на допълнителна сума в размер на 40 евро с оглед регистрация на адвоката по ЗДДС.

Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга е съобразен с обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, т.е. сумата от 200 евро включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести, макар съдът да е пропуснал да отбележи това в мотивите на съдебния акт.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, заявени с молба, вх. №

215082/03.07.2026 г., подадена от „Кинти.Бг“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 12917/29.06.2026 г. в частта за присъдените в полза на С. Д. И. разноски, в частта относно присъденото по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение и в частта относно произнасянето на съда по разноските по насрещния иск, както и молба, вх. № 217861/07.07.2026 г., подадена от адв. Д. Г., пълномощник на ищеца С. Д. И., за изменение на постановеното по делото решение № 12917/29.06.2026 г. в частта за разноските, като се присъди сумата от още 40 евро към присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.

Препис да се връчи на страните по ел. път.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4