Решение № 17594 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17594 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110119356 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от В. П. Н. с ЕГН ********** постоянен адрес: .... срещу ...... с искане за признаване на установено в отношенията между страните В. П. Н. с ЕГН ********** и ....., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от ......., че договор за предоставяне на поръчителство № ....... е нищожен, обективно кумулативно съединен с иск за осъждане на на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 900 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № .......,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането .

Ищецът твърди, че на 22.12.2020г. е сключила договор за паричен заем № ....... с .....

Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1750.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между ....., ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № ......., по силата на който ......... е поело задълженията да обезпечи пред ..... задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз 1 основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на ....., което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от ......... да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя ....., като ..... единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Предвид това, именно ..... било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. В. Н. е погасила изцяло процесния кредит. Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.

7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Относно клаузата на чл. 4 от Договора за кредит поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя ..... дружество. Другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин бил да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, . На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № ....... е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било услуга, Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се бил възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата молба, като счита искът 2 по чл. 26, ал. 1 ЗЗд за недопустим, доколкото липсвало правен интере Счита, че възраженията, че основният договор за заем е недействителен не следва д асе взема предвид от съда, доколкото ответникът не е страна по този договор, не е предявен и такъв иск, а доколкото съществува главяен дълг, съществува и отговорността на поръчителя.

Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга“ е неоснователно. Това било така, тъй като по силата на договора за поръчителство, ..... се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Разпоредбите на чл. 138 – 148 ЗЗД са били относими към отношенията между ..... и ..... , това правоотношение е акцесорно на главното – между ищеца и ..... по повод кредита. ..... и ..... имат сключен писмен договор, който урежда отношенията между тях като поръчител и кредитор., а правоотношението между ищеца и ..... е самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Счита, че не е нарушен принципа на справедливост и не са нарушени добрите нрави.а според практиката на ВКС „Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Когато страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда.“ Клаузите в договора за поръчителство зса били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Нещо повече, в договора за поръчителство е било предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. Счита, че клаузата е индивидуално определена и ясна - В договора за поръчителство ясно и разбираемо било написано, че ..... се задължава да сключи договор за поръчителство с ....., по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на ..... възнаграждение указания размер. Всеки дееспособен потребител, е можел да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати. Счита, че при условие, че такава клауза е изразена на ясен и разбираем език, същата не се счита за неравноправна и не се прави преценка на неравноправния й характер /решение по дело С-186/16, т.1, изр.2 от диспозитива; решение по дело C-484/08, EU:C:2010:309, т.32; решение по дело C-26/13, т.68/ (Решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105 / 2020 г. на ВКС, 1-во тър. отделение)

С определение от 10.10.2023г. е приет по делото доклада без възражение от страните, като съдът е указал на страните доказателствената тежест по предявен ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЯ ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 и пр. 3 ОТ ЗЗД. вр. чл. 22 от ЗПК - в тежест на ищцата е да докаже наличие на облигационно отношение, както и основанието на което 3 твърди то да е нищожно.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите между страните са договорени индивидуално, както и всички възражения, от които черпи права.

По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже размерът на предадената сума на ответника, че последният е получил процеснта сума, размера на обедняването си, който да съответства на размера на обогатяването на ответника, между последните две да е налице причнинно следствена връзка, при доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже основание да получи и задържи сумата.

ОТДЕЛЕНО Е КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ: между ищцата е сключен договор на 22.12.2020г. за паричен заем № ....... с ...., както и договор за предоставяне на гаранция № ......., по силата на който ......... е поело задълженията да обезпечи пред ..... задълженията на ищцата.

Приети по делото са писмени доказателства , както и съдебно - счетоводна експертиза, приета от страните и съда без възражения.

От СЧЕ съдът счита за установено и доказано следното: Общата сума, платена на ответното дружество ..... по Договор за поръчителство № ......./21.12.2020г. е в размер на 797.68 лв . По договор за паричен заем е постъпила сумата в размер на 2717 лв., като заемодателят е погасил както следва: по главницата сума в размер на 1 750.00 лв., отнесъл е към възнаградителна лихва сумата в размер на 169.32 лв., за периода от 21.12.2020г. до 15.07.2021 г. и възнаграждение за гаранция сумата в размер на 797.68 лв. Заплатените суми за лихва и за гаранция към годишна база са в размер, посочен в заключението, а отнесено към процентно съдържание - Годишен процент на разходите /ГПР/ Вещото лице посочва същият в размер на 376,88 %. Съобразено с платените лихви и суми за поръчителство, общо в размер на 967 лв., оскъпяването на кредита за срока на неговото ползване е 55.26 %. на поставения въпрос на съда № 4 , вещото лице посочва че след като постъпват към ......, сумите за възнаграждение за поръчителство за преведени на ответника.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на сключен договор за паричен заем № ....... между ищцата и .... е договорено отпуснатият заем да бъде в размер на 1750.00 лева, при обща дължима сума в размер от 1919,32 с уговорен ГПР 40.22%, платима на 26 седмични вноски от по 147.64 лева.

По силата на договор за предоставяне на гаранция № ......., по силата на който ......... е поело задълженията да обезпечи пред ..... задължението на ищцата като в качеството на потребител е възложила на ответника ..... да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на парични задължения/ в полза на ....... с наредител потребителят с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението ищцата в качеството на потребител дължи на ответника сума, посочена като възнаграждение. Съдът намира, че в случая договорът за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е нищожен поради противоречи с добрите нрави. Принципът на „добрите 4 нрави“ се засяга винаги, когато има нееквивалентност на престациите по договора. В случая възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ се дължи само за ангажимента на поръчителя да плати, като не е обвързано с реалното плащане по кредита. В този смисъл срещу възнаграждението по договора за гаранция не е налице насрещна престация. Освен това платеното възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ е в размер от 797.68лева съобразно СЧЕ, което представлява почти 1/2 от сумата по договора за заем.