Решение № 73 от 01.02.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 3

Бургас,

01.02.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво Добрев

Секретар: Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1641 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано във връзка с предявена претенция от „Месембрия 77“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Емона“ №6 чрез адвокат Мария Димитрова, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №90 против П.И.М., ЕГН ********** с адрес *** да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дружеството- ищец е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, с адрес гр.Несебър, ул.“Емона“ №6, със застроена площ от 66 кв.м. и предназначение: сграда за обществено хранене, състояща се от антре, зала за хранене, топла кухня с барплот, мазе от 55 кв.м. и открита тераса, в която сграда има един самостоятелен обект- ресторант градина с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта 2, площ на първо ниво 55 кв.м. и на второ ниво-114 кв.м., ведно с прилежащата към обекта открита тераса с площ 49 кв.м., както и да бъде осъден М. да предаде владението върху сградата на ищеца.

Ищецът твърди, че е собственик на описания по- горе недвижим имот, който дружеството придобило в резултат на покупко- продажба, обективирана в нотариален акт №*** от ***. На 24.10.2017г. владението върху същия било отнето и предадено на ответника чрез проведен от ЧСИ Росица Стоянова въвод във владение по изпълнително дело №20147060400490. Горното действие било извършено въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот, след публична продан, като ищецът бил трето за изпълнителното производство лице. Въводът бил осъществен при липса на изпълнително основание и без взискателят да е придобил собствеността върху имота. Излагат се аргументи, че изпълнителното производство е образувано за събиране парично вземане на длъжниците Т. и Г.Д., а принудителното изпълнение насочено върху имоти, предмет на договорна ипотека от 29.03.2007г., учредена с нотариален акт №*, том *, рег.№*. Същата била подновена на 15.02.2017г. В постановлението на ЧСИ бил описан частично третия ипотекиран недвижим имот, като умишлено било пропуснато вписване на идентификатора на същия-***, както и площта на обекта по КК и броят на етажите. Тези индивидуализиращи белези липсвали във всички, съставяни от ЧСИ документи по повод извършване на проданта. Вместо върху ипотекираните имоти, в действителност въводът бил извършен в друг самостоятелен обект, върху който не е насочвано и не може да се насочи принудително изпълнение, а именно процесния такъв, без последния да е предмет на ипотеката и да е посочен в постановлението за възлагане. Според мнението на ищеца лятната кухня с идентификатор ***, върху която е учредена ипотеката е отделен самостоятелен обект, който макар и да се намира в същото дворно място, не граничи с ресторанта и жилищната сграда. По време на въвода бил съставен неверен по своето съдържание протокол, тъй като в него не бил описан действителния имот, в който е въведен взискателя и било направено невярно отбелязване, че същият се държи от длъжника и ипотекарния длъжник, при положение, че владението се упражнявало от дружеството- ищец. Тези действия били продиктувани от неправилно тълкуване съдържанието на нотариалния акт за ипотека, според което била налице идентичност между ресторанта и лятната кухня. Касаело се за самостоятелни и различни обекти. След придобиване на имота от ищеца в КК на гр.Несебър бил нанесен единствения самостоятелен обект, намиращ се в сградата- ресторант с идентификатор ***, който се различавал както от самата сграда, така и от лятната кухня с идентификатор ***. Застъпва се също така позиция, че към датата на учредяване на ипотеката, ресторантът вече е съществувал като самостоятелен обект, различен от жилищната сграда и лятната кухня. По изложените съображения се счита, че ответникът не е придобил собствеността върху процесната сграда и ресторант в нея и се намира във владение на имотите, без правно основание.

Ответникът П.М., чрез пълномощника си адвокат Ковачев от САК, в депозирания писмен отговор заявява, че намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Посочва, че е придобил процесния имот по силата на постановление за възлагане от 27.07.2017г. от ЧСИ Стоянова, което е влязло в сила. Спира се подробно на хронологията по формиране на вземането на „Банка ДСК“, вписване на ипотеката върху имота в полза на кредитната институция и прехвърляне на вземането, извършено по силата на договор за цесия от 12.04.2017г. Посочва в тази връзка, че поначало всички прехвърлителни сделки, извършени след вписване на ипотеката нямат действие по отношение на ипотекарния кредитор, поради което и като правоприемник на същия, не е имало никакви пречки да се удовлетвори от продажбата на имота, в чиято и собственост да се намира той. След изнасяне имота на публична продан М. придобил същия с влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ. Детайлно се описват отношенията между праводателя на ответника и Т. и Г.Д. във връзка с отпускането на жилищния кредит, както и извършеното по този повод обезпечаване на вземането на кредитора с вписване на ипотека върху двуетажна къща с ресторант с лятна градина, собственост на М. Д.. При изготвянето на договора за ипотека била допусната неточност в описанието на лятната кухня от 24 кв.м., като същата била посочена като лятна кухня с горната площ, преустроена в заведение за хранене, като същевременно бил добавен текст, че същата е с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м. Изложени са доводи защо следва да се счита, че ипотеката е породила действието си само върху лятната кухня от 24 кв.м., а не върху лятна кухня с площ 33 кв.м., тъй като това е различен самостоятелен имот, който не е с предназначение заведение или ресторант, а представлява постройка на допълващо застрояване. Към момента на сключване на ипотеката собственици на лятната кухня били двамата длъжници по договора за кредит –Д., които имали качеството и на ипотекарни такива.

Останалата част от ипотекираните имоти била на М.Д.. След настъпване изискуемостта на кредита и образуване на изпълнителното производство била вписана и възбрана върху същите имоти, а от съставения опис ставало ясно, че трети лица не са намерени в имота. Банката цедирала на ответника вземането си с договор от 12.04.2017г., който придобил вземанията по кредита, включително с всички обезпечения и привилегии по него, каквото ипотеката несъмнено се явявала. По силата на влязло в сила постановление на ЧСИ за възлагане, ответникът придобил собствеността върху процесните имоти.

В отговора се изразява и мнение за извършено незаконно строителство и узаконяване на същото, като са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че не е осъществено ново строителство в имота, а преустройство на съществуващи постройки-лятна кухня и къща. Ответникът обсъжда и собственическите права на длъжниците и М.Д. към датата на учредяване на ипотеката и към датата на вписване на възбраната, в които не съществувало съмнение, поради което и към датата на влизане в сила на постановлението на ЧСИ следва да се счита, че той е придобил всички права върху имотите, включително и правото на собственост върху процесния ресторант.

Във връзка с казаното и по повод заявените от ищеца права на собственост се оспорва на първо място признатото на М. Д. с нотариален акт №* от ***. на нотариус Чуткина право на собственост върху част от сграда с идентификатор ***. От документа, с който нотариусът признавал за собственик последната ставало ясно само, че се касае за част от ресторант- градина, която не е самостоятелно обособена, нито самостоятелно обособяема. Нотариалното удостоверяване на практика се явявало нищожно поради невъзможен предмет, тъй като ставало дума за неделим самостоятелен обект. На същото основание нищожни се явявали и последващите сделки по прехвърляне на този имот на Х.Х. и Д.Х. и впоследствие на дружеството- ищец. Във връзка с горното нанасянето на процесния имот в кадастралната карта и присвояването му на идентификатор били извършени в нарушение на императивни норми на ЗКИР.

Ответникът излага и съображения за непротивопоставимост на последвалите прехвърляния на имота, предвид извършването им след датата на учредената ипотека и датата на вписаната възбрана върху същия.

Процесният бил придобит имот и по силата на приращението, тъй като според М. след като е собственик и на другата идеална част от дворното място, в което са построени къщата и ресторанта, то съобразно постановеното в тълкувателно решение от 04.05.2017г. на

ВКС по т.д.5/15г. е придобил и собственост върху построените в дворното място сгради, които не представляват самостоятелни обекти, какъвто е настоящия случай.

Предвид на изложеното, ответникът счита, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, като включително бъде отменен нотариален акт №*от ***. на нотариус Чуткина.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, че дружеството- ищец въвежда твърдения за придобито право на собственост върху процесния недвижим имот като резултат от осъществена между него и праводателите му Х.Г.Х. и Д.Т.Х. покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №* от ***. Не са налице различни позиции и относно обстоятелството, че посочените в горния нотариален акт физически лица черпят от своя страна правата си от М.И.Д., която пък се легитимира като собственик, позовавайки се на придобивното основание продажба, по силата на която Т. и Г.Д. са и прехвърлили собствеността на недвижимия имот, индивидуализиран в нотариален акт № *, дело №* от ***. Няма разногласия също така, че Т. и Г.Д., освен сградата, предмет на последния договор за покупко-продажба са получили в дял, след приключило делбено производство и ½ идеална част от дворно място 340 кв.м., ведно с изградената в него лятна кухня с площ 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене. /нотариален №*, том.*, рег.№*** от **./

Установено е освен това, че през 2007г. Т.Г.Д. и Г.Т.Д. са получили кредит в размер на 200 000 лева от „Банка ДСК“ ЕАД, като в тази връзка и за обезпечаване задължението по договора с нотариален акт № ***/***., вписан в службата по вписванията- гр.Несебър, рег. № 2138/ 29.03.2007г., акт № ***/***г., те двамата в качеството им на длъжници и ипотекарни длъжници и М.И.Д., като ипотекарен длъжник учредили договорна ипотека, в която дадените обезпечения са описани по следния начин: 1/2 ид.ч. от поземлен имот №***, находящ се в гр. Несебър, с адрес: ***, на площ от 344 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ №***, ПИ №***, ПИ № ***, ПИ №*** и ПИ Ms*** бивш парцел 111-89, ведно с изградената в него двуетажна с изба жилищна сграда, на площ от 55 кв.м. на етаж, с идентификатор №*** с адрес ***, със застроена площ 100 кв.м., с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи: 2, ведно с лятна кухня на площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене, с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, брой етажи 1.

Няма противоположни позиции и относно факта на неизпълнение на задълженията по договора за кредит и предприетите в тази връзка от кредитната институция, още през 2014г., действия по принудително събиране на същите /образуване на изпълнително дело №490/14г. при ЧСИ Росица Стоянова/, включително насочване на изпълнението към ипотекираните недвижими имоти. Не се оспорват и правата на ответника М./по договор за цесия от 12.04.2017г./ на когото банката прехвърлила установените си, с влязъл в сила съдебен акт, вземания, ведно с всички обезпечения. След конституиране на последния като взискател в изпълнителното дело изпълнителните действия продължили с насочване на изпълнението срещу недвижимите имоти, предмет на ипотеката. Тези имоти, включително процесния ресторант били изнесени на публична продан и възложени на ответника с постановление за възлагане от 27.07.2017г., влязло в сила на 22.08.2017г. По силата на това постановление М. придобил собствеността на ½ идеална част от поземлен имот №***, находящ се в гр.Несебър, с адрес ул.“Емона“ №4 на площ от 344 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ №***, ПИ №***, ПИ № ***, ПИ №*** и ПИ Ms*** бивш парцел 111-89, ведно с изградената в него двуетажна с изба жилищна сграда, на площ от 55 кв.м. на етаж, с идентификатор №*** с адрес ***, със застроена площ 100 кв.м., с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи: 2, ведно с лятна кухня на площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене. Не се спори и че М. е въведен във владение на процесния имот, като за тези действия на ЧСИ е изготвен съответния протокол от 24.10.2017г.

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4d76f13-44c6-4284-8dbb-d8e50b1ad1b5