Решение № 448 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Пазарджик, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500516 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД .

Образувано е по предявена въззивна жалба от Е.Б. – прокурор в Районна прокуратура гр. В., като представител на ответника – Прокуратура на Република България против Решение № 145/ 30.04.2026 г. по гр.д. № 879/2025 г. на Районен съд гр. В.. С посоченото по горе решение В.ски районен съд се е произнесъл по иск на Г. П. Г. от гр. В. на осн. чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на Решението на Пазарджишки окръжен съд. ВлРС е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г. П. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2045.17 евро / 4000,00 лв. / , ведно със законната лихва върху сумата за периода от 01.09.2022 г. до окончателно изплащане. Присъдени са и разноски. Считат, че решението в осъдителната част срещу Прокуратурата на Република България е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост.Поддържа се , че за да присъди обезщетението съдът е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. В исковата си молба, ищецът е акцентирал 24-часовото задържане по ЗМВР и извършената полицейска регистрация след съдебно разрешение като основните действия, които са предизвикали у него негативни преживявания, на които се основава и претенцията му за претърпени неимуществени вреди. Поддържа се, че изложеното от ищеца в исковата молба се потвърждава и от разпитите на свидетелите. В тези разпити се потвърждава, че 1 ищецът е претърпял вреди под формата на негативни изживявания, без да ги обвързват по какъвто и да било начин с действия на разследващите органи и/или прокуратурата, както изисква текстът на чл.2 ЗОДОВ. Подобна връзка не може да се извлече и от приложеното ДП. Поддържа се, че извършването на полицейска регистрация е административна процедура, която не е част от наказателното производство и се извършва от полицейски органи, а не от разследващи, прокуратура или съд, за чиито действия се ангажира отговорността на Държавата, съгласно чл.2 ЗОДОВ. Затова се поддържа ,че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от действия на длъжностни лица от друг орган. Същото се отнася и до задържането на лице по ЗМВР, което е посочено от ищеца за следваща причина - действие, което е предизвикало у него негативни преживявания.

Задържането до 24 часа е в правомощията на полицейските органи и е извън наказателното производство, и нито разследващите органи, нито прокуратурата имат някакви законоустановени механизми във връзка с него. Поддържа се , че приемайки тази претенция на ищеца за основателна , съдът незаконосъобразно е разширил отговорността на Прокуратурата за действия на органи на МВР, които не се включват в обхвата на чл. чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ, на който се основава искът.

На второ място се поддържа, че в решението си по наказателното производство съдът оправдава ищеца за извършено престъпление по чл.270 НК, но в него ясно е заявено, че извършеното от ищеца може да се квалифицира като дребно хулиганство или хулиганство по чл.325 НК. Следователно, в решението на В.ски районен съд, потвърдено и от Пазарджишки окръжен съд, се признава за доказано виновно противоправно поведение на ищеца. И ако той е претърпял някакви вреди, то те са следствие и именно от това неговопротивопшравно поведение и не следва да черпи ползи от това. В тази връзка се счита , че Прокуратурата би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Най малкото в случая, е приложим чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът също е допринесъл и е станал причина за воденото срещу него производство. Това направено възражение съдът по настоящото производство не е взел предвид.

На следващо място се поддържа , че присъденото от съда обезщетение е силно завишено. В рамките на производството се установило , че наказателното производство срещу ищеца е протекло в непродължителен срок от време, обвинението не е за тежко умишлено престъпление, мярката за неотклонение е била „подписка“ - най-леката МН, в съдебна фаза производството се е развило по глава 28 НПК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Липсват данни за настъпили трайни увреждания на психичното и физическото здраве на ищеца, както и трайни отражения върху професионалната му кариера или личен живот. Описаните от свидетелите вреди не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи. Отчитайки тези обстоятелства, съдът е присъдил обезщетение в размер на 2045.17 евро което не отговаря на понятието „обичайни вреди“ и не е съответна на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. С оглед изложеното се моли са да бъде отменено обжалваното съдебно решение в осъдителната му част и да бъде решен 2 спора по същество, като се постанови съдебно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, който чрез своят процесуален представител поддържа доводи за нейната неоснователност и подробно обосновава своите възражения по всяко едно от оплакванията за незаконосъобразност, заявени в тази жалба.

В о.с.з. въззивната жалба, респективно – писменият отговор се поддържат изцяло от представителите на страните.

ПзОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна , в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД предявени от Г. П. Г., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „М.“ № 26, срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главен Прокурор, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Решение № 260073/23.06.2021 г., постановено по АНД № 79/2021 г. на PC - В., потвърдено с Решение № 88/21.10.2021 г., постановено по ВАНД № 451/2021 г. на ОС - Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът е изменил предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като след изменението законна лихва се претендира от 22.07.2020 г. - датата, когато ищецът е привлечен като обвиняем, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се в исковата молба , че на 16.05.2020 г. около 00:10 часа ищецът бил задържан от органите на РУ - В. за срок до 24 часа за извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Поддържа, че било образувано досъдебнопроизводство № 367 ЗМ 210/2020 г. по описа на РУ - В., прокурорска преписка № 449/2020 г. по описа на РП - В.. Твърди, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.07.2020 г. бил конституиран в качеството на обвиняем по досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, вр. чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и разследването му било предявено на 22.07.2020 г. Излага, че му била взета мярка за неотклонение „подписка”, а на 13.08.2020 г. му била извършена принудителна полицейска регистрация след разрешение на съдия от PC - В. с определение № 374/03.08.2020 г. Твърди, че му било повдигнато ново обвинение с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК вр. чл. 6, ал. 1 от ЗБДС, вр. чл. 4, чл. 64. ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и отново му било предявено разследването на 18.01.2021 г. Посочва , че държавното обвинение внесло в PC - В. постановление от 16.02.2021 г., с предложение за освобождаването му от наказателна 3 отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за което било образувано АНД № 79/2021 г. на PC - В.. Сочи, че с Решение № 260073/23.06.2021 г. бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение по чл. 270, ал. 1 от НК вр. чл. 6, ал. 1 от ЗБДС, вр. чл. 4, чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР без да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК. Излага, че посоченото решение било потвърдено от въззивния съд с Решение № 88/21.10.2021 г., постановено по ВАНД № 451 от 2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Ищецът твърди, че през времетраенето на наказателното преследване (близо година и половина), бил напрегнат, тревожен, притеснен, стресиран, живеел неспокойно, в съмнения и отчаяние да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Сочи, че се почувствал крайно унизен от принудително извършената му полицейска регистрация. Излага, че се отчуждил от хората, че престанал да контактува дори с близки и приятели. Твърди, че сънувал кошмари, а семейните му отношения се разклатили. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени изцяло. Сочи доказателства. Претендира съдебно- деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в настоящия случай липсват действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представлява негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описва едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство, би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Сочи се, че липсва и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Твърди, че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от действия на друг орган задържането на лице и извършването на полицейска регистрация по ЗМВР, които са посочени от ищеца като предизвикали у него негативни преживявания. Ответникът поддържа чрез сквоят представител, че в решението си съдът оправдава ищеца за извършено престъпление по чл. 270 от НК, но в него ясно е заявено, че извършеното от ищеца може да се квалифицира като дребно хулиганство или хулиганство по чл. 325 от НК, следователно, в решението на В.ски районен съд, потвърдено и от Пазарджишки окръжен съд, се признава за доказано виновно противоправно поведение на ищеца. Сочи, че Прокуратурата би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, алтернативно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е станал причина за воденото срещу него производство или най-малкото е допринесъл за него. Оспорва се и искът по отношение на размера. Изложени са доводи, че претенцията на ищеца е изключително завишена. По отношение на претендираната лихва се предявява възражение за изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от приложеното и прието като доказателство АНД № 79 / 2021 г. по описа на В.ски районен съд се установява , че на 16.05.2020 г. против ищеца Г. П.

4

Г. е образувано ДП № 367ЗМ 210/2020 г. по описа на РУ - В., по повод на това, че противозаконно е попречил на орган на власт – на полицейските служители младши инспектор И.И. и младши инспектор В.С., да изпълнят задълженията си по служба, да извършат полицейска проверка, като не съдейства за установяване на самоличност и за предупреждение за това, че нарушава обществения ред – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.