Решение № 1155 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201941 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.72, ал.9 от ЗМВР. О бразувано е по жалба на М. М. И. от с.***, обл.Варна, с ЕГН:**********, чрез адв.В. Д., против Заповед за задържане на лице № 365зз-156/17.04.2026 г., издадена от инспектор П. М. Г.- разузнавач в сектор „Престъпления срещу финансовокредитната система и компютърни престъпления“ на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят навежда следните твърдения: заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа посочване на фактическите основания за задържане- не е посочено по кое ДП се извършват процесуалноследствени действия, какво конкретно поведение се твърди, че е осъществил И. и какво налага последният да бъде задържан. Твърди, че в случая не са били налице условията по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаването на заповедта, предвид обстоятелството, че самоличността му е била установена, има постоянен адрес, на който пребивава и не е възпрепятствал действията по разследването. Позовава се на указанията, дадени в Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС, като счита, че в обжалваната заповед липсва минимално необходимото за нейната законосъобразност съдържание. Намира ограничаването на правото му на свободно придвижване за несъответно на нормативните изисквания. Отправя искане за отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се 1 от адв.В. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваната заповед да бъде отменена. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът- инспектор в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна П. М. Г., редовно уведомен, не се явява лично. Представлява се от гл. юрисконсулт Г. Г. (юрисконсулт, представляващ го в качеството му на полицейски орган), като оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК , срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 17.04.2026г., в ОД на МВР-Варна, по реда на чл.212, ал.2 от НПК, със съставяне на протокола за първото действие по разследването- претърсване и изземване, било образувано Досъдебно производство №236/2026г. Същото било водено за престъпление по чл.167, ал.2 от НК, за това, че в с.***, обл.Варна, е предлагана имотна облага на няколко лица с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат и политическа партия. В 07,00ч. на посочената дата жалбоподателят бил задържан, за което била изготвена обжалваната заповед, с която се нареждало задържането на лицето М. М. И. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ при ОД МВР-Варна, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено:

„във връзка с чл.167 от НК-предлага на лица имотна облага с цел да ги склони да упражнят избирателни права в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция-купуване на гласове“. Заповедта била подписана от задържаното лице, като в нея било отразено и връчване на екземпляр на жалбоподателя. По отношение него бил извършен личен обиск, за което бил съставен съответен протокол. На задържания били разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 от ЗМВР; същият подписал и декларация -Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от ЗМВР.

Междувременно били извършени различни процесуално-следствени действия- претърсване и изземване в дома на жалбоподателя и в ползван от него автомобил, както и в имоти на други две лица, били разпитани свидетели и др. На 17.04.2026г. от жалбоподателя било снето писмено сведение относно вещи и парични суми, открити при претърсването, както и относно евентуалното му участие в разследваното престъпление, а в 15,45ч. на процесната дата същият бил освободен.

Впоследствие, на 29.04.2026г. И. подал жалба срещу заповедта за 2 задържането му.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, чиято достоверност не е оспорена от страните и по отношение които не се констатират основания да не бъдат кредитирани.

С най-голямо значение за изясняването на делото са приложените Заповед за задържане на лице № 365зз-156/17.04.2026 г., ДекларацияПриложение №1 от 17.04.26г., Протокол за обиск на лице от същата дата, а също и материалите по ДП №236/2026г. по описа на ОД на МВР-Варна, които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.

72, ал.9 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК , съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 АПК. Според нормата на чл. 146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и съответствието му с целта на закона.

На първо място съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Ответникът е заемал длъжността разузнавач в сектор „Престъпления срещу финансовокредитната система и компютърни престъпления“ на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна, като за времето от 05,00ч. до 08,30ч. на 17.04.2026г. е положил извънреден труд (видно от приложените като л.26 и л.27 удостоверения). Като действащ служител при ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 8 на цитираната разпоредба. Конкретно отв.Г. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган 3 притежава необходимата материална и териториална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР, в редакцията на нормите, действала към момента на издаване на заповедта. Заповедта за задържане на лице по чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да има минимално съдържание, предписано в чл.

74, ал. 2 ЗМВР, което в разглеждания случай е налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. Както беше посочено, реквизитите на заповедта са съобразени с действащите към момента на постановяването й нормативни изисквания. Впоследствие в ДВ бр.59/30.06.2026г. са публикувани изменения на цитираните разпоредби, но законосъобразността на заповедта следва да бъде преценена съобразно действалата към момента на постановяването й правна регламентация.

В заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й- „във връзка с чл.167 от НК-предлага на лица имотна облага с цел да ги склони да упражнят избирателни права в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция-купуване на гласове“.

Действително, в административния акт не са посочени конкретни факти, от които да се изведе връзката на задържаното лице с воденото досъдебно производство и съпричастността му към разследваното престъпление. Фактическите съображения в заповедта обаче се допълват от материалите по досъдебното производство и конкретно-от приложената на л.9 Докладна записка, в която са изложени обстоятелствата, дали основание за задържането , като е посочено, че в ОД на МВР-Варна е придобита оперативна информация, касаеща процесното престъпление, съпричастност към което имат три лица, включително жалбоподателя. При това положение не може да се счете, че е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР . В тази насока са и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако 4 фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв.

Това разбиране е застъпено в константната съдебна практика, установена в Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., V о., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о., Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V отд. и др.

Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС, като в тази насока са напр. Решение № 176 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2481/2020 г., Решение № 2942 от 10.03.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 199/2026 г. и др. Така в Решение № 2010 от 17.02.2026 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 2789/2025 г. се приема, че липсата в самия административен акт на подробно описание на конкретните фактически обстоятелства, от които е направен извод за наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление, не може да доведе до отмяна на обжалваната заповед само на това основание, доколкото правната уредба и съдебната практика приемат, че подробно описание на фактическите основания за приемане на административен акт може да се съдържат и в административната преписка.

Следва да се отбележи, че предвид ограниченото свободно място, предвидено в утвърдената бланка на заповед за задържане, е на практика невъзможно подробно описване в нея на фактическите основания за задържането, а такива по необходимост следва да бъда изложени в отделен документ. Да се приеме, че с това не са спазени нормативните изисквания, би означавало всички издадени заповеди за задържане да бъдат счетени за незаконосъобразни поради ненадлежно описание на съответните фактически основания, а несъмнено съдебната практика не е възприела подобен подход.

Такова разбиране би противоречало и на разума и на обществената необходимост полицейските органи да са в състояние да изпълняват професионалните си задължения. В конкретния случай също така излагането на допълнителни фактически твърдения за осъществено от жалбоподателя конкретно поведение е било и невъзможно, предвид ранния етап на разследването, като събирането на доказателства относно евентуалната му съпричастност към разследваното престъпление е предстояло да бъде предприето.