Определение № 3819 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3819 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110141077 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 420/08.07.2025 г. по гр.д. № 2154/2024 г. на ВКС, 3-то Г.О. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – от етап конституиране на надлежен ответник по същото.

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Й. Й., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Я. Д. и уточнена с молба вх.№ 272215/12.08.2025 г., вх. № 30156/15.09.2025 г., вх. № 358937/03.11.2025 г. и с вх. № 401876/08.12.2025 г. срещу Министерство на вътрешните работи, с код по Булстат: 000695235, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 8691.96 евро /или 17 000 лева/ главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 10.10.2019 г. в гр. София и 2/ сумата от 304.22 евро /или 595 лева / - главница, представляваща разходи за лечение и физиотерапия, в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 10.10.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на увреждането – 10.10.2019 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по служебно правоотношение на длъжност „главен експерт“ в сектор „Психологично осигуряване на структури в гр. София“, отдел „Психологично осигуряване на структури на МВР“ към Институт по психология – МВР, като е била назначена на посочената длъжност със Заповед № *** г.

Ищцата твърди, че на 10.10.2019 г., около 07:50 часа, в гр. София, в близост до метростанция „Св. Климент Охридски“ при придвижване по обичайния път маршрут от постоянното си местоживеене към работното място на около 3-4 метра след подвижната пътека в прехода между метростанция „Св. Климент Охридски“ и изхода към светофара на „Орлов 1 мост“ се подхлъзва, в резултат на което тялото се усуква и пада върху лявата ръка, поемайки цялата му тежест, вследствие на което е изпитала остра болка в рамото.

Посочва, че претърпяното увреждане представлява трудова злополука, която е призната за такава с разпореждане № *** г. на ТД на НОИ – Софияград. Сочи, че вследствие на инцидента е получила следното травматично увреждане: фрактура (счупване), многофрагмента, на главата на лявата раменна кост с навяхване на лявата раменна става, като непосредствено след него е извършен преглед от ортопед-травматолог и е поставена ортезна имобилизация за период от 30 дни.

Заявява, че поради продължаващите оплаквания от болки и ограничени движения в лявото рамо и дадено предписание за продължаване на физиотерапията се е наложило ползване на отпуск поради временна неработоспособност за период от общо 170 календарни дни, за което са издадени 8 броя болнични листи. Сочи, че последиците от инцидента са се проявили в изпитване на силна болка по време на възстановителния период, поради което се наложило и приемането на медикаменти, а също така и невъзможност от извършване на активни и пасивни движения, задоволяване на ежедневните битово-хигиенни нужди и потребности, нарушения на съня и др. Поддържа, че преживените физически травми са се отразили негативно на психиката на ищцата, направили са я напрегната и раздразнителна.

Посочва, че доколкото работи в Институт по психология на МВР, но ръководителя на посоченото звено не е самостоятелен разпоредител с бюджет и предвид дадени указания от ВКС с Решение № 420 от 08.07.2025 г. по гр.д.

2154/2024 г., ВКС, III г.о., с което делото е върнато на настоящия съдебен състав, надлежен ответник по иска следва да бъде Министерството на вътрешните работи.

По тези съображения ищецът счита, че настъпилите промени в здравословното състояние, вследствие на трудовата злополука, са причинили на ищцата неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника, като претендираното обезщетение отговаряло на изискването на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка и ищецът приема за справедлив размер на обезщетяването сумата от 17 000 лева – за претърпените вследствие на злополуката болки и страдания.

Иска се извършването на съдебно-медицинска експертиза от вещо лице ортопед-травматолог. Иска се и допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от ищеца болки и страдания. Представят се писмени доказателства, в това число медицинска документация.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото – чрез юрк. Д.Б., е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

На първо място оспорва предявения иск като недопустим поради липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск.

Поддържа, че надлежен ответник е съответната служба, учреждение или 2 поделение, в което служителя е назначен и полага труда си. Посочва, че по предявения иск надлежен ответник се явява Главна дирекция „Национална полиция“, която се явява осигурител на ответницата и представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджет по ЗПФ. Твърди, че към предявяване на иска осигурител на ответницата е Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Поддържа, че МВР като висшестоящо учреждение не носи отговорност за задължения на своите структури.

На следващо място, оспорва исковата молба и като нередовна.

Оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че МВР не е обвързана от разпореждането на ТП на НОИ за признаване на злополуката за трудова, защото не е страна по същото и не му е съобщено. Оспорва иска и по размер.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

Моли съдът да не допуска исканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза относно последния от поставените въпроси и да не бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените от ответника обстоятелства.

Представя писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде дадена възможност на ищцата да ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при довеждане.

Изготвянето на съдебно-медицинска експертиза с оглед характера на делото не е необходимо, доколкото при предходното разглеждане на делото е допусната и разгледана експертиза с посочените от ищцата въпроси и повторно допускане ще противоречи на принципа на процесуална икономия.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочи с писмена молба с препис за насрещната страна своя банкова сметка, с оглед плащане на процесните суми – съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира права от претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на 3 травми от трудова злополука, настъпила на 10.10.2019 г. в гр. София при и при придвижване от основното място на живеене към работното място на ищцата.

- правна квалификация – предявените искове за неимуществени вреди/имуществени вреди са осъдителни иск с правно основание по чл. 78, ал.

3 от ЗДСл вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 10.10.2019 г. в гр.

София и претърпени имуществени вреди – разходи за лечение от същата злополука, ведно със законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на увреждането – 10.10.2019 г., до окончателното й изплащане.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че към датата на процесния инцедент ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР-Институт по психология, сектор „Психологично осигуряване на структури в гр. София“ към отдел „Психологично осигуряване на структури“ на длъжност „главен експерт” по длъжностна характеристика. Не се спори и че на процесната дата ищцата е претърпяла травматично увреждане, признато за трудова злополука с Разпореждане на ТП на НОИ.

Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи че е работила по служебно правоотношение с ответника и е претърпяла посочената злополука; че тя е призната за трудова по надлежния ред; че вследствие на трудовата злополука е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, а също и размера на претърпените вреди и причинноследствената връзка между тях и настъпилата трудова злополука.

Ответникът следва да докаже настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените документи към исковата молба и към отговора.

ПРИЛАГА гр.д. 48367/2020 г. по описа на СРС, възз.гр.д.11396/2022 г., СГС, II-г възз. с-в и гр.д. 2154/2024 г. по описа на ВКС, III г.о към настоящото дело.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – като указва на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да посочи имена на всеки от свидетелите и обстоятелствата, които ще доказва с тях, както и да води свидетелите в насроченото о.с.з. по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за извършването на съдебно-медицинска експертиза като ненеобходимо – доколкото такава е 4 извършена при предходно разглеждане на делото, а данни за промяна в здравословното състояние на ищцата не са изложени.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.04.2026 г. от 11.30 часа за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение.

УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5