Определение № 1600 от 31.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1600 гр. Варна, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500495 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 3160/15.01.2026г. от М. П. Я., ЕГН **********, чрез чрез адв. Т. срещу определение № 18071/29.12.2025г. по гр.д. №15777/2024г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставенa без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение № 3738/23.10.2025г., постановено същото дело, на осн. чл.248, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател навежда оплаквания, че при преценката относно основанията за изменение на решението в частта за разноски, районният съд е приложил безкритично Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да отчете мотивите по решение на СЕС по дело № С-438/2022г. В този смисъл не е съобразил възнаграждението с действително извършения от адвоката обем на дейност.

Ответникът по частната жалба „Лизингова компания Евролийз“ ЕООД, чрез адв. Б. от ШАК, депозира писмен отговор в срока по чл.276, ал. 2 от ГПК.

Счита, че размерът на възнаграждението е съобразен с действителна сложност на производството, при отчитане, че адвокатът е регистриран по ДДС.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр. д.№ 15777/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявен от М. П. Я.иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за 1 установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „Лизингова компания Евролийз“ЕООД, сумата от 2002,40 лева по запис на заповед от 15.02.2008г., ведно със законна лихва в размер на 2966,54 лева за периода 26.07.2011г. до 23.05.2025г. и разноски за заповедното производство в размер на 40,05 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 11513/2010г. на ВРС.

Предявеният от ищцата иск е отхвърлен като неоснователен. На осн. чл.

78,ал. 3 от ГПК в полза на ответника са присъдени разноски за адв. възнаграждение в размер на 720 лева.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като се намерил, че присъденото възнаграждение кореспондира на сложността на делото и обема на процесуалните действия, извършени със съдействието на адвоката.

Определението е правилно.

Действително както се позовава жалбоподателят, при определяне на разноските, съдът не е ограничен от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а приетите там размери могат да служат само като ориентир при преценката за справедливия размер на възнаграждението. Следва да се съобрази, че договорът за правна помощ, с оглед общия принцип за относителността на облигационната връзка, обвързва единствено страните по него. Насрещната страна по процесуалното правоотношение, когато по правилата на чл. 78 от ГПК следва да понесе разноските от неблагоприятно приключилия за нея правен спор, не е обвързана от договора за процесуално представителство. Последната следва да възмезди само онзи обоснован размер на разноските, който е причинила с поведението си, станало повод за завеждане на спора, както и с процесуалното си поведение в хода на делото.

При отчитане на действителната сложност на производството, съдът намира на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който може служи за ориентир. На следващо място следва да се отчита рода на самото производство- дали се касае до често предявявани в практиката искове, по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично предявявани дела. От значение е сложността на конкретното дело - обема на събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната активност на пълномощника.

Случая сборът от цената на исковете 5008,99 лева кореспондира на размер по чл. 7, ал. 2 ,т. 2 от Наредба № 1, при съобразяване дължимостта и на ДДС, на осн. §2а от ДП на ЗА. Отделно съдът съобразява, че процесуалният представител на ответника е осъществил защита, която съответства добрата адвокатска практика, и активно е поддържал тази защита в съдебно заседание.

При липса на съществено отклонение от обичайното развитие на производството/ например предявяване на пореден частичен иск или при множество аналогични производства/, съставът на въззивния съд намира, че 2 следва да е придържа към този ориентира по Наредбата.

Определението, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се явява незаконосъобразно и следва да се потвърди. Разноски в настоящото производство не се присъжда. В този смисъл –Определение № 4385/19.12.2022 г. по ч.к.гр.д. № 4667/2022 г. на ВКС, I I г.о., Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., на ВКС, II г.о. и др.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8742/07.08.2024г. по гр.д.

№8283/2023 по описа на Варненски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн.чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3