Решение № 776 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Г. Търговско дело № 20211100901916 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „С.Т.“ ООД против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД обективно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 405 КЗ за сумата от 25 100 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „КАСКО+“, обективирана в застрахователна полица № 440120021006053, със застрахователно покритие от 29.02.2020г. до 27.02.2021г., възникнало в резултат на застрахователно събитие (ПТП) на 31.01.2021г. в с.Калкан, Община Каш, област Анталия, Република Турция, при което са нанесени щети на лек автомобил марка „SKODA“, модел „Kodiaq“ с рег.№****, собственост на “С.Т.” ООД, ЕИК ****; иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1638,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2021г. (уведомление за настъпила щета) до 23.09.2021г. (до предявяване на ИМ).

Ищецът твърди, че на 28.02.2020 г. e сключил с ответника - застраховател застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско +“ за лек автомобил марка „SKODA”, модел „Kodiaq“, с рег. № А0258HC, при уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“, „Официален сервиз“, „Помощ на пътя“, с клаузи „Премиум“ и „Чужбина“ съгласно ОУ на автомобилната застраховка „Каско +“. На 31.01.2021 г., около 13:00 ч., в с.

Калкан, общ. Каш, обл. Анталия, Република Турция, на кръгово кръстовище, застрахованият автомобил е преминал на червен светофар и е реализирал с друго МПС пътно транспортно произшествие (ПТП), в резултат на което били причинени щети по застрахования лек автомобил. Застрахованият подал Уведомление за щета от 01.02.2021 г. и било образувана претенция по щета № 44010212100569. Автомобилът бил предоставен на застрахователя за оглед и опис на щетите, а в последствие, на 05.02.2016 г. е оставен в оторизиран сервиз по указания на застрахователя за отремонтирането им. Застрахователят в законовия 15-дневен срок не изпълнил задълженията си по договора – ОУ, чл.10.5., да заплати застрахователно обезщетение, нито е постановил отказа си да извърши това. Твърди, че поради това, че застрахователят не е постановил отказ в 15-дневния срок, застрахователното събитие е било прието за покрит риск. На 15.03.2021 г. застрахователят постановил отказ да заплати 1 застрахователното обезщетение с мотиви, че водачът на застрахования автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и че „…„ДЗИ - О.З.“ не е в риск…“ и се е позовал на извършени от водача на автомобила умишлени действия или груба небрежност. Поддържа, че такава клауза (т.9.1.8. от Раздел I от ОУ) е нищожна поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона и, че поведението на водача в случая не може да се окачестви като „умишлено действие или груба небрежност“. Освен това, твърди застрахователят да не е извършил оценка на всички факти и причините за настъпване на ПТП. Навежда доводи, че е налице застрахователно събитие и покрит риск – събитие със случаен характер, водещо до увреждане на застрахованото МПС. Поддържа, че застрахователят дължи обезщетение по имуществена застраховка в уговорения от страните в застрахователния договор размер. Претендира още разноски и законна лихва върху главницата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, с писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер; не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор, валиден към датата на застрахователното събитие. Оспорва иска като твърди, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.9.1.8. от ОУ. Сочи, че водачът на застрахования лек автомобил е преминал на червен забранителен светофар, с което е причинил ПТП, което му поведение следва да се квалифицира като груба небрежност.

Оспорва факторите повлияли способността на водача да управлява МПС, сочени от ищеца да го освобождават от отговорност. При евентуалност поддържа, че водачът е управлявал МПС с несъобразена скорост. Ответникът – при евентуалност поддържа, че не дължи заплащането на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението по чл.395, ал.1 от КЗ. При евентуалност – позовава се на неизпълнение на задълженията по т.10.1, т.10.2. и т.10.3. вр. с т.10.8. от ОУ. Ответникът оспорва иска и по размер, като неоснователно завишен, както и акцесорната претенция за заплащане на лихви за забава.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С определение по чл.140 ГПК от 12.07.2022 г., е прието е безспорно между страните, че помежду им е възникнало валидно застрахователно правоотношение на основание застрахователен договор от 28.02.2020 г., обективиран в полица № 440120021016053, съгласно който ответникът – застраховател се е задължил да покрие рисковете „пълно каско“, „официален сервиз“, „помощ на пътя“, с клаузи „премиум“ и „чужбина“ съгласно Общите условия на застрахователя за автомобилна застрахова „Каско+“ и Общите условия на застрахователя за застрахова „Помощ на пътя“ по отношение на собствения на ищеца лек автомобил с рег. №А0258HC, рама № TMBLJ9NS8K80007436, модел KODIAQ, марка ШКОДА, при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в периода от 00:00 ч. на 29.02.2020 г. до 23:59 ч. на 27.02.2021 г. (л. 18-л. 28).

Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства (л. 62), че в срока на действие на застрахователния договор, на 31.01.2021 г., в с. Калкан, общ. Каш, обл. Анталия, Република Турция, при преминаване през кръгово кръстовище, застрахованият автомобил, управляван от Т. С. – управител на дружеството – собственик на застрахования автомобил, е реализирал ПТП с друго МПС с рег. № 38DC446, марка FORD, в резултат на което са причинени щети по автомобила. От заключението на вещото лице и представените писмени доказателства - фактури, по делото се установи и размера на вредите от ПТП съставляващи стойността на повредените и отремонтирани части от автомобила, както и втори вариант - средната пазарна стойност на същите (23 570. 18 лв.) С подписване на застрахователната полица застрахованият е заявил, че е получил, запознал се е и приема „Общите условия“ на Автомобилна застраховка „Каско+“ и 2 застраховка „Помощ на пътя“, неразделна част от застрахователния договор. На осн. чл. 348, ал. 1 КЗ приложените към договора ОУ са обвързващи за застрахования. В тях ясно са посочени кои рискове са покрити и кои изключени и при какви условия се изплащат застрахователни обезщетения, какви са правата и задълженията на страните по договора.

С оглед свободата на договаряне- чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия (в т.см. Решение № 224 от 20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г., на ВКС, І т.о.).

От т. 2.3, вр. т. 2.1.3 от ОУ за Автомобилна застраховка „Каско“ се установява, че застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от ПТП в хипотезите на: сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата (т. 2.1.3.1.) и увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство (т. 2.1.3.2.) – гръб на л. 23. От клаузите на т. 9.1., вр. т. 9.1.8. от ОУ за автомобилна застраховка „Каско+“ следва, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство или опит за самоубийство/убийство на: застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които застрахования е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение (гръб на л. 22).

Следователно, щетите на застрахования автомобил, причинени от настъпилото ПТП в с.

Калкан, Република Търция, ПТП следва да бъдат покрити от застрахования, освен ако не представляват изключен риск по см. на т. 9.1.8. от ОУ.

От т. 9.5.3. от ОУ за Автомобилна застраховка „Каско+“ следва, че в случай на ПТП застрахованият е длъжен в срок до седем дни от узнаването да подаде писмена претенция по образец до застрахователя (л. 24). Не е спорно между страните, а и се установява от приложените доказателства (л. 30 и л. 31), че в уговорения срок застрахованият е подал пред застрахователя Уведомление по образец за щетите по застрахования автомобил, причинени от ПТП, реализираното на 31.01.2021 г.

Не се спори, и се установява от представените и приети писмени доказателства – констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадал, съставен от Дирекция Каш – отдел Контрол и протокол за наложена глоба с фиш, че водачът на застрахования лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като е преминал на червен забранителен светофар. От приетата по делото съдебноавтотехническа и оценителна експертиза се установява, че настъпването на ПТП е навлизането на процесния автомобил в кръстовището на червен сигнал на светофара, в резултат на което и е реализирал удар с идващия от дясната му страна автомобил.

Произшествието е настъпило в 13:00ч. при ясно, слънчево време. Процесният автомобил се е движел в посока Анталия, навлязъл е в кръговото движение в посока север –юг, движел се е в кръговото кръстовище и е завил на изток, за да излезе от него, като е навлязъл в кръстовището на забранен сигнал на светофара, при което е отнел предимството на идващия от дясно автомобил (л. 122).

Според приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза при 3 навлизане на застрахования лек автомобил в кръговото движение слънцето е светило срещу посоката на движение, а по време на движението слънцето се е изместило в дясно и в момента на удара слънчевата светлина е идвала от дясната страна на автомобила, което е можело да попречи на водача на лекия автомобил да възприеме показанието на светофара (л.

122). От разпита на допуснатия свидетел посочен от ищцовата страна, който по време на инцидента е пътувал в автомобила, също се установява, че слънцето е светело точно срещу светофара. Сочи още, че на кръговото движение водачът на застрахования лек автомобил, е потеглил на зелен светофар, но добавя „така поне ни се видя, че за нас беше зелена светлина“ и след това казва, че „явно са се заблудили“, че сигналът, на който са потеглили е бил зелен. От свидетелските показания се установява още, че са пътували със скорост около 20-30 км./ч.

Спорно между страните е дали преминаването на червен забранителен светофар от страна на водача на застрахования автомобил следва да се квалифицира като груба небрежност, както и дали са налице обстоятелства по време на инцидента, които освобождават водача на застрахования лек автомобил от отговорност.

Липсва легално определение на термините небрежност и груба небрежност; няма дефиниция и в ОУ за Автомобилна застраховка „Каско+“ . В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по- засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост (в този см. решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014 г., ВКС II ТО). Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. От писмените доказателства по настоящето дело се установи, че с преминаването на червен забранителен светофар водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, заради което му е наложено наказание глоба.