Определение № 5505 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5505 гр. София, 27.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002103109 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 67 от 10.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 102 от 28.05.2024 г., двете постановени по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, след частична отмяна на решение №260010/28.11.2022 г. по гр.д.№875/20 г постановено от РС-Троян, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ от М. П. М. срещу К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д.

П. и К. Д. П. в качеството им на н-ци на Ц. П. К., с който се иска да се признае за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с.Голяма Желязна, наследодателят на ищцата и неин баща П. Ш. б.ж. на [населено място] общ.Т., поч. на 1.10.1986 г., е бил собственик на овощна градина от 2,5 дка в м.Д. в землището на [населено място] при стари реални граници:Ц. К., М. Б., Д. Б. и път, представляваща имот с проектен №*** съгласно приложената на л.244 от делото скица, изготвена от вещото лице К.К., представляваща неразделна част от решението, от който имот реална част от 2 162 дка попада в ПИ с кад.№*** по ККР на с.Г.Ж., м.Д., възстановен на н-ци на Ц. П. К. б.ж. на с.Г.Ж., общ.Т. починал на 23.03.1974 г.

Със същото решение е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск на М. П. М. с правно основание чл.124 във вр. с чл.79 от ЗС против К. Т.

Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П. за признаване за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно владение и наследство, продължило 1 от 1992 г. до сега ищцата е собственик на описания по-горе имот с проектен №***, от който имот реална част от 2 162 дка попада в ПИ с кад.№*** по ККР на с.Г.Ж., м.Д..

В срок е постъпила касационна жалба от М. П. М., чрез адв. К. Н. срещу решение № 67 от 10.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и противоречащо на приложимите материалноправни норми – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Необходимо ли е страната да доказва правото си на собственост към датата на коопериране на земята при наличие на влязло в сила и неоспорено от другата страна решение на ОЗСГ и с какви писмени доказателства? Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с решение № 104 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2018 г., I г.о.; решение № 30 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2016 г., II г.о.; решение № 22/10.04.2018 г. по гр.д. № 1020/2017 г. на ВКС, II г.о.; решение № 56 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2444/2020 г., II г. о.; Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д. № 2/1996 г. на ОСГК на ВС.

2. Допустимо ли е съдът да се произнася извън предмета на спора? Сочи се противоречие с решение № 18/19.02.2016 г. по гр.д. № 4592/2015 г. на ВКС, II г.о.; решение № 56 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2444/2020 г., II г. о. и Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС.

3. Допустимо ли е съдът да се позовава в мотивите на незаявени факти и обстоятелства? Твърди се, че е налице противоречие с решение № 60222/07.01.2022 г. по гр.д. № 279/2021 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 87 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7735/2013 г., II г. о.

4. Каква е доказателствената стойност на междинни неодобрени планове на КВС? Сочи се противоречие с решение № 104 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 3151/2018 г., I г. о.

2

5. Декларация, дадена от собственик на възстановен по ЗСПЗЗ имот на трето лице, с цел да послужи пред ОСЗ за изменение на кадастралната карта по съгласие на страните, има ли характер на декларация по чл. 100 ЗС, т. е. за отказ от право на собственост, или е за признаване на чужди права и липса на спор за собственост по процедурата на пар. 4 от ППЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и следва ли заверката да е извършена от нотариус? Сочи се противоречие с решение № 9 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2014 г., II г. о. и Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д. № 2/ 1996 г. на ОСГК на ВС.

6. Скица-проект, изготвена от геодезист с координатни точки, признати от наследодатели на ответника, достатъчен документ ли е за установяване на точните граници на претендирания имот?

7. Договорите за наем и аренда доказват ли владение на имота?

8. Длъжен ли е съдът да обсъди относимите към спора възражения и доказателства, представени от ищеца? Сочи се противоречие с решение №228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС.

9. Поставя се и въпросът за приложението на чл. 154, ал.2 ГПК и чл. 69 ЗС.

Поддържа се противоречие с решение № 1393 от 01.12.2008 г. на ВКС по гр. д.

№ 151/2008 г., V г. о.; решение №344 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 804/2008 г., I г. о. и решение №189 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1760/2008 г., II г. о.

От ответниците по касационната жалбата К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П., чрез адв. Ц. А., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Претендират присъждане на разноски, направени в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по предявен от М. П. М. срещу община Троян, К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност е предявен положителен установителен иск по чл.124 ГПК.

3

Първоинстанционният съд изцяло е уважил исковете по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като решението в частта му за уважаване на иска по отношение на община Троян не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ против ответниците – физически лица и да отхвърли този иск, както и предявеният в условията на евентуалност иск по чл.124 ГПК, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е дъщеря на П. М. Ш., починал на 01.10.1986 г. С. Ш. /майка на ищцата/, като наследник на П. Ш., е подала заявление за възстановяване на собствеността върху земеделска земя от общо 23,6 дка, сред които и овощна градина от 2,5 дка в м. „Д.“, землището на [населено място]. С решение № 7907/05.04.1994 г. ПК – Троян е възстановила правото на собственост на наследниците на П. Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на овощна градина от 2,5 дка, находяща се в м. „Д.“, землището на с. Г. Ж., при граници: Ц. К., М. Б., Д. Б., път, установен с емлячен регистър. Постановено е и окончателно решение № 11609/02.11.1995 г., придружено със скици за възстановените в съществуващи стари реални граници имоти. Възстановени са общо 27,09 дка, от които в м.

„Д.“ овощна градина от 4,048 дка, представляваща имот № ***, ливада от 0,580 дка -имот № *** и овощна градина от 2,082 дка -имот № ***. През 2007 г. М. М., като наследник на П. Ш. депозирала молба за поправка на КВС за спорния имот.

Към преписката са приложени скица-проект

№Ф28133/16.02.2006 г. за имот с проектен № ***, попадащ върху имот № ***, оригинали на удостоверение на наследници на Ц. П. К. от 30.03.2007 г. и декларация от Д. Ц. П. и Д. Ц. П. от 30.03.2007 г., заверена от Кмета на [населено място].

Съдът е приел за установено, че Д. Ц. В. е подала заявление за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на наследници на Ц. П. К., като сред заявените имоти е и нива от 6,2 дка в м.“Д.“, който имот фигурира в опис –декларация за внасяне на имоти в ТКЗС, където е посочен и още един имот в тази местност - овощна градина от 2 дка. Подадена е и клетвена декларация от заявителя. С решение № 9201/18.11.1994 г. е възстановено правото на собственост на наследници на К. в стари реални граници на земеделски земи, сред които посочените нива и овощна градина. С окончателно решение № 11677/2.11.1995 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на овощна градина с площ 4

7,535 дка в м. „Д.“, имот № *** по картата на землището при посочени граници, измежду които обаче липсвал като съсед П. Ш..

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод за допустимост на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, посочвайки, че в случая се твърди наличие на несъответствие между площта, местоположението и границите на притежавания преди обобществяването земеделски имот и възстановения в стари реални граници и нанесен в КВС имот с доводи за погрешно нанасяне като част от съседен имот.

По същество искът е счетен за неоснователен. Изложени са мотиви, че въпреки дадената възможност ищцата не е представила документ за собственост, а се е позовала на изтекла придобивна давност в полза на наследодателя й. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания, като е приел, че въз основа на тях не може да се направи извод за придобиване на имота по давност от наследодателя на ищцата. Съдът е посочил, че досежно процесния имот пред ОСЗГ – Троян е представено извлечение от емлячния регистър от 1948 г., но в него не са посочени точните граници на имота.

Прието е също, че от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че имот № ***, записан по КВС на името на П. Ш., нанесен върху действащата КК, застъпва в северозападния край 316 кв.м., които са на ответника - Община Троян, но не застъпва имота на другите ответници с № ***, а засяга северните имоти №*** и ***. Според вещото лице имотите в КВС са преначертани /имало е някаква преработка/, като имот по КВС с № *** не съществува в този вид, там първоначално е бил начертан, а след това този имот изчезва и на негово място са имоти № *** и *** и част от общинския имот, но тази преработка на КВС и по действащата КК не засяга имот № *** на ответниците.

Съдът е посочил, че ищцата се позовава на декларация на Д. П. и Д. П.

/наследодатели на ответниците/ от 30.03.2007г., заверена от Кмета на [населено място], с която те се отказват от право на собственост за част от овощна градина от 2,591 дка, която е на н-ци на П. Ш.. Прието е ,че тази декларация не може да породи правно действие- не отговаря на изискванията на чл.100 от ЗС. Заверката не е извършена от нотариус, а когато отказът подлежи на вписване в имотния регистър съгласно чл.83 и чл.84 от ЗННД кметовете на населените места нямат право да извършват заверка на подписа, предвид на което и тази декларация не следва да бъде кредитирана.

5

За неоснователен е счетен и евентуалният иск по чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС. Съдът е посочил, че съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ в сила от 22.11.1997 г., придобивната давност върху процесния недвижим имот започва да тече от 22.11.1997 г. и изтича на 22.11.2007 г. В случая не се установява от събраните доказателства ищцата да е владяла необезпокоявано процесната реална част от имот №***, тоест да е манифестирала това свое владение спрямо ответниците и те да не са го отблъсквали. Според въззивния съд от свидетелските показания се установява, че между страните не е имало конфликти до 2019 г. Имотите на ищцата и ответниците са съседни, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, а от направения оглед на място е установено, че няма трайна имотна граница помежду им. Съдът е приел, че не може да бъде установено каква точно реална част от имота на ответниците ищцата е своила. Въпреки че ответниците признават, че ищцата е засадила сливови насаждения на границата на имота, не е доказано по категоричен начин кога са засадени тези дръвчета - преди окончателното възстановяване на собствеността или след това, за да може да се прецени започнала ли е да тече придобивната давност. Освен това въз основа на свидетелските показания на Т. Я. и събраните писмени доказателства е установено, че от 2006 г. насетне имот № *** се е отдавал под наем и аренда на различни лица, които са го обработвали. От свидетелските показания е установено, че спор между страните е възникнал едва, когато последният арендатор през 2019 г. е оградил имота. Направен е извод, че ищцата не е доказала, че е владяла точно посочената от нея реална част от имота на ответниците явно и необезпокоявано с намерение да я свои.По тези съображения е направен извод за неоснователност на иска.

Разпечатката съдържа 47 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4d5f742-64ba-44bc-afa2-b7202092f17c