Решение № 201 от 24.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Кърджали, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140101533 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран от ищеца М. К. с два обективно съединени иска, като първият е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Областна Дирекция на МВР Кърджали да заплати сумата от 80 лв., представляваща недължимо платена такава и по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 345.60 лв., представляваща вреда, състояща се от събрани от ЧСИ разноски по образувано изп.д. № 565/2024 г., чл.86 от ЗЗД е правното основание на иска за законни лихви върху двете суми. С исковата молба ищеца сочи, че на 25.03.2024 г. получил съобщение от PC - Кърджали, с което го уведомявали, че с Разпореждане от 12.03.2024 г. било разпоредено издаването на изпълнителен лист срещу него по влязло в сила съдебно решение по АНД № 1309/2020 г. по описа на PC - Кърджали за сумата от 80 лв., която представлявала юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение изплатил няколко дни, след като получил съобщението от PC - Кърджали на дата 30.03.2024 г. Сочи, че банковата сметка, по която превел сумата, открил на интернет страницата на ОДМВР – Кърджали, а именно банкова сметка на името на ГД "Национална полиция" - МВР - за глоби за нарушения на ЗДвП, установени с фиш на място, или за които е било издадено наказателно постановление, въз основа на акт за установено административно нарушение. Твърди, че въпреки извършеното плащане през м.март 2024 г., през м.юни 2024 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп.д № 565/2024г. по описа на ЧСИ Р. С., което било образувано по изпълнителен лист № 260014/14.03.2024 г. Сочи, че банковата му сметка била запорирана, съответно сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, включваща 80 лв. юрисконсултско възнаграждение, 326.60 лв. разноски по и.д., такса в размер на 12 лв., други суми в размер на 4 лв. или общо 425 лв. била изтеглена от банковата му сметка. Твърди, че подал искане с вх.№ 37902/20.06.2024 г. по изп.д.№ 565/2024 г. по описа на ЧСИ Р. С. за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като сумата по изпълнителния лист била платена, внесена за взискателя, преди образуване на изпълнителното производство. Бил приложил и платежния документ. Твърди, че от кантората на ЧСИ Р. С. получил адресирано до него писмо от С. Ч. - юрисконсулт при ОД на МВР, който бил пълномощник на директора на ОД на МВР, в което се твърдяло, че дължимата сума по изпълнителното дело не била постъпила по банковата сметка на ОД на МВР - Кърджали. Твърди, че след извършена проверка от 1 служител на сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при ОД на МВР – Кърджали, се било установило, че банковата сметка, по която като длъжник бил изплатил дължимата сума, била с титуляр Главна дирекция „Национална полиция“, а банковата сметка, по която било следвало да бъде преведена дължимата сума и по която бил титуляр ОД на МВР била IBAN ***, като същата била публикувана на интернет страницата на ОД на МВР - Кърджали и отделно от това тази банкова сметка била посочена в молбата за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че по тази причина становището, което било изразено в писмото било, че изпълнителното дело не следвало да се прекратява, за което да бил уведомен. Твърди, че в отговор подал становище до кантората на ЧСИ Р. С., както и до взискателя ОДМВР - Кърджали с вх.№ 292000- 16463/05.09.2024 г., в което отново посочил, че дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение изплатил веднага, след като получил съобщение от PC - Кърджали. Сочи, че видно от платежния документ, датата и часа на превода са 30.03.2024 г., 10:06:17 часа. Сочи, че банковата сметка, по която превел сумата, открил именно на интернет страницата на ОДМВР – Кърджали, а именно банкова сметка на името на ГД „Национална полиция“ - МВР - за глоби за нарушения на ЗДвП, установени с фиш на място, или за които е било издадено наказателно постановление, въз основа па акт за установено административно нарушение ***. Сочи, че другите посочени банкови сметки на интернет страницата на ОД на МВР - Кърджали били, както следва: банкови сметки на ОД на МВР –Кърджали, IBAN *** - за плащания по Тарифа № 4 за таксите, които се събират е системата на МВР - по Закона за българските лични документи, по ЗДвП, по Закона за чужденците в Република България, IBAN *** - събират се гаранции на задържани лица; депозити за участие в търгове. Считам, че подчертаната е правилната банкова сметка в случая, защото се отнася за разноски по съдебно дело, чийто предмет е акт, с който се налага глоба за нарушения по ЗДвП. Сочи, че поканата била получена през м.юни 2024 г., след като той вече бил извършил плащане на дължимата сума. Сочи, че в МВР имало утвърден административен ред за пренареждане на банковия превод по сметка, която се приемала от Министерството за правилна, въпреки че на интернет страницата не била указана сметка, по която се превеждат дължими суми за юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че взискателят е знаел и е могъл да използва този начин за корекция на банковия превод. Сочи, че с превод по банкова сметка на МВР, той се бил освободил от задължението си като длъжник, тъй като добросъвестно бил изпълнил задължението си към бюджета на МВР, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явявало овластено да получи изпълнението по смисъла на чл.75 ЗЗД. Сочи, че отговор на подаденото от него становище не получил. Твърди, че от кантората на ЧСИ Р. С. получил съобщение от 07.10.2024 г., с което бил уведомен, че на основание напълно издължаване с разпореждане било приключило изпълнително дело № 565/2024 г. Сочи, че при тези обстоятелства било налице двойно заплащане на дължими суми за юрисконсултско възнаграждение, а така също и заплащане на разноски по изпълнителното дело, за които не било имало причина да бъдат сторени, тъй като преди още да получи покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, вече бил заплатил доброволно своето задължение. Твърди, че задълженията му към ответника били изцяло погасени преди предприемането на каквито и да е действия от съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело. Твърди, че получената сума, в резултат на наложен запор върху банковата му сметка, била получена на отпаднало основание, тъй като преди предприемането на каквито и да е изпълнителни действия, той бил платил изцяло, въпреки което тези вземания били платени още веднъж от него по образуваното изпълнително дело от ответника. Твърди, че в случая било налице отпаднало основание, като в резултат на действията на частния съдебен изпълнител било осъществено принудително изпълнение на едно погасено задължение, от което следвало и че било настъпило обогатяване на едно лице и обедняване на друго, на отпаднало основание. Сочи, че от незаконното изпълнение като длъжник претърпял вреди, каквито представлявали заплатените от него разноски от общо 345.60 лева по изп. д. № 565/2024 г. по описа на ЧСИ Р. С.. Сочи, че тези вреди били причинени от ответника - взискател и се намирали в пряка причинно-следствена връзка със заведения от последния изпълнителен процес. Моли съда да осъди ОД на МВР - Кърджали, представлявано от директора ***, на основание чл.55, ал.1 2

ЗЗД да му изплати сумата от 80 лв., представляваща недължимо платена на ответника сума, пред вид факта,че взискателят ОД на МВР вече бил получил сумата на 30.03.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да осъди ОД на МВР, на основание чл.45 ЗЗД да му изплати сумата от 345,60 лв., представляваща причинена вреда, изразяваща се в събрани от ЧСИ Р. С. разноски по изп.д.

№ 565/2024 г., както и законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявените искове като недопустими, алтернативно неоснователни и недоказани. Моли съда да остави исковата молба без уважение, тъй като същата била неоснователна, а исковите претенции били недоказани по основание и размер. Моли да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената искова претенция. Сочи, че ако съда се произнесе в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, включително и на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно възражението на ответника, че същият се явява ненадлежна страна по спора, съдът намира, че е достатъчно в исковата молба да се съдържат твърдения, че ищецът е титуляр на правото – предмет на делото, а ответникът оспорва принадлежността на това право, за да се приеме, че е налице надлежна процесуална легитимация на страните по делото. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя както неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се претендира или отрича от ищеца, като действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора. По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, с което е прието, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.

Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Настоящият състав на съда споделя така формираната задължителна съдебна практика. С оглед обстоятелството, че процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск и за която съдът следи служебно. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване по двата иска, като 3 вторият е обусловен от първия иск и по първия иск трябва да се докаже, че сумата е била надлежно платена, но след това повторно е била събрана, при образуваното изпълнително производство.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК ищецът е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Кърджали 80,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства, че видно от копие на разписка № 0200021637603436 от 30.03.2024г. (лист 9 по делото) ищецът е заплатил дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение от 80.00 лева по банкова сметка: ***. От Служебна бележка с рег. № 292р-37140/17.12.2024г., издадена от сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при ОД на МВР- Кърджали (лист 34 по делото) се установява, че посочената банкова сметка в представената от ищеца разписка за заплатената сума не е на името на Областна дирекция на МВР – Кърджали. Съгласно Служебна бележка с рег. № 292р-36858/13.12.2024г., издадена от сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при ОД на МВР- Кърджали (лист 32 по делото), се установява, че до дата 07.06.2024г. няма постъпила сума по сметка на ОД на МВР-Кърджали от ищеца. Поради липса на плащане от страна на ищеца ОД на МВР-Кърджали предприема действия по принудително изпълнение и е образувано изп.д. № 565/2024 по описа на ЧСИ Р.