Решение № 1262 от 29.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Варна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110202042 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. А. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Ст.С. от АК София, против Наказателно постановление № 23-0442001565/13.02.2024г. на Началник Сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на жалбоподателя му е наложено наказание "глоба" в размер на по 200.00 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.

1, т. 1от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10.00лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20.00лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с наложеното му с наказателното постановление наказание по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като в останалите пунктове не възразява срещу санкциите и не оспорва нарушенията. Счита, че при съставянето на АУАН и наказателното постановление, не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не била изяснена правилно фактическата обстановка, като оспорва да е разбрал, че подадения сигнал със „стоп“ палка е бил подаден 1 именно за него. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление в частта, в която е обжалвано, като твърди, че липсвало умисъл в действията му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, взема становище по жалбата чрез депозирани писмени бележки от ю.к.К.Л. А.а с които оспорва жалбата, прави искане за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-0442-001565/13.02.2024г. на Началник Сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна е издадено за това, че при извършена проверка от страна на контролните органи на полицаи от 04РУ Варна, ОД МВР Варна било установено, че на 09.12.2023г., около 16,30ч, в общ.Аврен по ГП 9, км.120,500 в посока гр.Бургас, въззивникът управлявал л.а.„Ауди С8“ собственост на „Кристи 12“ЕООД БУЛСТАТ 131574574 с рег.№ СВ 1991 КН. На така описаното място органите на полицията – св. Б. и Ж.Х. извършвали контрол на движещите се по пътя автомобили. Ж.Х. подал сигнал със „стоп“ палка на водача на процесния автомобил, който не реагирал на сигнала, не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, а продължил движението си напред. Ж.Х. бил облечен по установения ред с униформа и светлоотразителна жилетка, сигнала за спиране му бил подаден ясно, по обичайния за това начин и по данни на св. Б. не е възможно въззивника Т. да не е разбрал, че сигнала за спиране е подаден именно към него, тъй като пред него нямало друг автомобил. След автомобила управляван от въззивника също нямало други движещи се автомобили и това позволило органите на полицията да последват автомобила на въззивника със служебния си автомобил. На пътен възел за община Аврен и с.Бенковски имало автомобили и това попречило автомобила управляван от Т. да бъде спрян. След кръстовището на въззивника били подадени светлинни сигнали, който продължил движението си и едва на около 200-300метра преди табелата за с.Приселци, след около един километър преследване въззивника 2 спрял управлявания от него автомобил.

В хода на проверката било установено, че в автомобила няма пожарогасител, водача не представя за проверка СРМПС и на процесния автомобил не е извършен ГТП.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства в хода на АНП и показанията на св.Б., дадени в хода на с.з.

В резултат на констатираните нарушения св. Б. съставил АУАН № 986179/09.12.2023г., като жалбоподателят Т. не е направил възражение по акта. Нарушенията били квалифицирани по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, по чл.147 ал.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на съставите на различните нарушения, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана административно наказателната му отговорност.

От субективна страна съдът намира нарушението за доказано.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН наказуеми са и административните нарушения, извършени при непредпазливост, не само умишлените, но в настоящия случай, съдът намира, че деянието е извършено умишлено, а възраженията за липса на пряк умисъл са направени единствено и само с цел да се направи опит да се избегне понасянето на административно наказателната отговорност предвидена в ЗДвП за допуснатото нарушение.

Правилно и законосъобразно са определени наказанията наложени на въззивника по вид и размер от АНО. Съдът не намира, че следва да се спира и да обсъжда останалите наказания, които не са обжалвани от въззивника.

Съдът намира, че въпреки, че липсва изрично произнасяне от страна на АНО за наличието или липсата на основание за приложението на 3 разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, волята на АНО в тази насока е безспорно ясно установена с факта на издаване на НП. Съдът от своя страна също намира, че описаните в НП нарушения не следва да се квалифицират като маловажен случай, като отчита на първо място множеството нарушения установени при проверката и факта, че на въззивника са налагани множество наказания за допускани други нарушения на ЗДвП, видно от приложената справка за това.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно.

Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да уважи направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззиваемата страна. Като отчете сложността на производството и факта, че същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът намери, че размера на същото следва да е в границите на предвидения за това минимум от 80.00лева.

Предвид изложеното и съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0442001565/13.02.2024г. на Началник Сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на М. А. Т., с ЕГН ********** е наложено наказание "глоба" в размер на по 200.00 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10.00лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20.00лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. А. Т., с ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00лева.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

5