Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5268/2023
Вид
Решение № 76
Подписан
17.01.2024
В сила
09.02.2024
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330205268 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

719202-F718136/17.08.2023г. на Директор на Дирекция “Обслужване“ при ТД НАП - гр.Пловдив, с което на И. С. К., с ЕГН **********, гр.П., ул.“Б.“ №**, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.125, ал.5, вр ал.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателя К. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – ТД НАП - Пловдив, сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката К. била регистрирано по ЗДДС лице и като такова 1 следвало всеки месец да подава информация в ТД на НАП за извършените сделки. За целта следвало да представя справка – декларация и копие от отчетните регистри в 14 дневен срок от приключване на предходния период, който в случая е месечен. Така за м.05.2023г. справката – декларация и информацията от отчетните регистри следвало да се подадат в ТД на НАП – Пловдив до 14.06.2023год. К. обаче не сторила това в посочения срок. Ето защо при извършена проверка на 15.06.23г. това било констатирано от служители на НАП – Пловдив, и за горното на жалбоподател бил съставен АУАН № F718136/28.07.23г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП касаещо неподаване на отчетните регистри. Междувременно, тъй като и справка-декларация за същия период за същия период не била подадена, то за последното също бил съставен отделен АУАН, въз основа на който било издадено друго НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя П. Т. Д.-К. – разпитана като свидетел пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, Заповед 1бр., Покани до дружеството, които настоящата инстанция кредитира с доверие.

Следва да се посочи, че жалбоподателя не оспорва фактите, а приложението на правото. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението, че след като справкатадекларация била нулева, то не следвало да се носи и административнонаказателна отговорност при неподаване на информацията с отчетните регистри. Законодателят изрично е предвидил в чл.125, ал.4 ЗДДС, че и в този случай следва да се подава нужната информация. В ал.5 на същата норма пък е предвидено, че Декларациите по ал. 1 и 2 /а и отчетните регистри по ал. 3/ се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След като е бездействало, то за дружеството е налице реализирано административно нарушение. Липсата на опит на жалбоподателя и настъпилата смъртта на лицето извършващо счетоводно обслужване на първия, също не оправдават извършване на административно нарушение, тъй като отговорността е на лице, което извършва правнорегламентирана дейност и тя е длъжна да я познава. Въпрос на вътрешна организация и синхронизация е как да не се допусне подобно бездействие. Липсата на осигурявани лица, а от там и липса на резултатни последици като вреда за фиска, също не е аргумент за липса на нарушение, 2 защото последното не съдържа във фактическия си състав резултатни такива.

В настоящия казус обаче е бил неправилно приложен закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания – едно за неподаване на справка – декларация, и едно за неподаване на информацията от отчетните регистри. Всъщност жалбоподателя К. не е изпълнила само едно свое задължение, а именно да подаде справка-декларация и информация от отчетните регистри за м.05.23год в срок до 14.06.23г. Това е едно задължение, тъй като практически няма как да се подаде само справка – декларация за периода или само информация от отчетните регистри. Без значение е обстоятелството , че към момента на процесното деяние задължението за подаване на отчетни регистри е било изведено в ал.3 на чл.125 ЗДДС, тъй като изрично закона сочи, че двете действия се извършват заедно. В процесния казус като е разделил на две вмененото нарушение актосъставителя, а и наказващия орган неправилно са приложили закона като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. По този начин въпреки съдбата на другото административно наказателно производство по второто НП, в процесния казус неправилно е приложен закона, както досежно нарушената норма на чл.125, ал.5 ЗДДС, а по отношение наказващия орган и досежно прилагането на санкционната норма на чл.179, ал.1 ЗДДС. Напрактика едно и също нарушение е санкционирано два пъти. Това налага отмяна на процесното НП. Не на последно място с изменението на ЗДДС с ДВ бр.106/23год. в сила от 01.01.2024г. е налице нов по-благоприятен закон по см. на чл.3, ал.2 ЗАНН, тъй като отпада наказуемостта за неподаване на информацията от отчетните регистри в нормата на чл.179, ал.1 ЗДДС.

С оглед този изход на делото принципно жалбоподателя би имало право на разноски. По делото обаче липсват доказателства за такива, а и искане за присъждане. Ето защо такива не следва да се присъдят на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 719202-F718136/17.08.2023г. на Директор на Дирекция “Обслужване“ при ТД НАП - гр.Пловдив, с което на И.

С. К., с ЕГН **********, гр.П., ул.“Б.“ №**, е наложено административно 3 наказание ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.125, ал.5, вр ал.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4