Определение № 150 от 09.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20245001000186 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 във връзка с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № ***г. от С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х., обл.П., ул."Н.В." №**, ЕИК *** – чрез адв. А. П. със съдебен адрес: гр.П., ул."В." №*, ет.* против Определение №260118/29.02.2024г., постановено по т.д.

№450/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата с вх. №***г. на С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х. за допълване на определение №260044/22.01.2024г. постановено по т. д. № 450/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските като се присъди дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като неоснователна.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и съответно - допълнено постановеното по делото определение №260044/22.01.2024г. в частта за разноските като на С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х. се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Ответникът по частната жалба и по молбата с правно основание чл.248 от ГПК - П. А. Д., уведомен чрез процесулния му представител адв. Т. Т., не изразява становище по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт и е допустима.

С определение №260044/22.01.2024г. постановено по т. д. № 450/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е прекратено производството по делото, образувано по подадена от П. А. Д. против С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х. за отмяна на решение на общото събрание на сдружението, обективирано в Протокол от 23.06.2020г., с което е потвърдено решение на УС от 28.02.2020г. за изключване на ищеца от сдружението, поради липса на правен интерес от търсената правна промяна, поради настъпване на същата в хода на съдебното дирене с изтичане на двугодишния срок, за който Д. е бил с отнети членствени права.

За да намери за неоснователна молбата на ответника за присъждане на разноски, макар че делото приключва с определение за прекратяване на производството, съдът е приел, че разноски не се дължат, тъй като прекратяването е в резултат на независимо настъпили правно релевантни факти, довели до настъпване на целената чрез иска правна промяна.

Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал.9.

Действително ответникът е направил разноски в производството, образувано по иск на П. А. Д. против С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х. за отмяна на решение на общото събрание на сдружението, обективирано в Протокол от 23.06.2020г.

Те са в размер на 1500 лева – видно от представеното преводно нарежда и анекс към договор за правна защита и съдействие. Списък по чл.80 от ГПК е представен в съдебно заседание на 16.01.2024г.

Вярно е също, че в случаите на прекратяване на производството по делото, съдът не се произнася по основателността на претенцията, с която е сезиран.

Не се е стигнало до произнасяне по основателността на претенцията и в този случай.

Без значение е и основанието, на което е прекратено производството по делото, за да възникне правото на ответника да претендира разноските, които е сторил. Това е така, защото и при оттегляне, и при отказ от иска, и при недопустимост на исковата претенция, ищецът е извършил конкретни 2 действия, поради които му се възлага отговорността за разноските, без значение че няма произнасяне по основателността на претенцията.

В случая прекратяването на производството по делото не е нито поради оттегляне или отказ от иска, нито поради недопустимост на предявения от ищеца иск. Напротив – той валидно е сезирал съда за защита на твърдяните му като нарушени членствени права в сдружението. Касае се за обективни факти, настъпили след предявяване на иска. Те не са свързани с действия от страна на ищеца, заради които да му се възложи отговорността за разноски по чл.78 ал.4 от ГПК. Би било несправедливо да се твърди, че тези обективно настъпили и независещи от волята на ищеца обстоятелства не рефлектират върху правото на ответника да получи разноските, които е направил.

Ето защо по изложените аргументи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 1500 лева при прекратяване на производството по делото, е неоснователно.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата против определението, с което е оставена без уважение молбата с вх. №***г. на С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х. за допълване на определение №260044/22.01.2024г. постановено по т. д. № 450/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските като се присъди дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, е неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № *** г. на С.л.р.Л.р.с."С.г." – гр.Х., обл.П., ул."Н.В." №**, ЕИК *** – чрез адв. А. П. със съдебен адрес: гр.П., ул."В." №*, ет.* против Определение №260118/29.02.2024г., постановено по т.д. №450/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата с вх.

№260609/13.02.2024г. на С.л.р.-Л.р.с."С.г." – гр.Х. за допълване на определение №260044/22.01.2024г. постановено по т. д. № 450/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските като се присъди 3 дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4