Определение № 8960 от 22.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2568/2026
- Вид
- Определение № 8960
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Гергана Коюмджиева, Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 -чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.89, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.91, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8960 гр. София, 22.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502568 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 -чл. 279 от ГПК, вр. чл. 92, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от юрисконсулт П.И.П. срещу определение № 52127 от 26.12.2024г. по гр.д.№ 57386/2023г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, с което е оставена без уважение негова молба по реда на чл.92, ал.2 ГПК за отмяна на наложена му глоба в размер на 100лв.
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят е пълномощник на „А1 България“ЕАД и в това си качество от името на дружеството подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Б.Г.В. за парични суми произтичащи от договор за електронни съобщителни услуги, лихви за забава и начислени неустойки.
Въз основа на заявлението е образувано гр.д.№ 57386/2023г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, съдията констатирал нередовност на заявлението, тъй като вземанията не са надлежно индивидуализирани по основание и размер, в тази част нередовност досежно представителната власт на юрисконсулт П., поради което с определение от 29.11.2023г. предоставил тридневен срок за отстраняването им с конкретни указания с предупреждението, че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено. В определението е посочено още, че на 28 състав са били разпределени и други заявления, подадени от същия юрисконсулт на „А1 България“ ЕАД, които по идентичен начин са нередовни и това налага даването на указания, което от своя страна забавя своевременното произнасяне по тях. Поради това с определението на основание чл.89, т.2 ГПК вр. чл.91, ал.2 ГПК на пълномощника П.И.П. е наложена глоба в размер на 100 лева за това, че за трети път подава пред този съдебен състав на съда написано по същия начин заявление, за което вече му е било указано с разпореждане от 10.07.2023г. по ч.гр.д.№ 28248/2023г., че е нередовно и не следва да подава повече такива.
С молба от 08.01.2024г. подадена от юрисконсулт П., вземанията са уточнени по основание и размер според дадените указания и на 26.12.2024г. съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в едната част, а с разпореждане от 26.12.2024г. в другата е 1 отхвърлил.
С друга молба от 08.01.2024г. пълномощникът поискал отмяна на наложената му глоба, която с обжалваното определение е оставена без уважение. Съдът се мотивирал с това, че не само пред 28 състав на СРС, но и пред други състави на СРС с конкретно изброени дела са подавани нередовни заявления от „А1 България“ ЕАД все от посочения юрисконсулт, по които се е налагало да се дават указания за привеждане в съответствие с изискванията на ГПК. Въпреки изпълнението на указанията, е направен извод, че поведението му по подаване на нередовни заявления е системно, затруднява работата на съда и води до забавяне своевременното произнасяне.
Частната жалба е допустима.
По същество частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл.89, т.2 ГПК предвижда налагането на глоба за нарушение, изразяващо се в неизпълнение разпореждания на съда при разглеждане на делото.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, неотговарящо на изискванията на чл.410 ГПК, задължава съда да даде указания и срок за отстраняване на нередовностите, както е процедирано, и в съгласие с мотивите на СРС това по необходимост води до забавяне на делото. Но извършеното по този начин действие по сезиране на съда, дори и да е едно от множеството идентични, доколкото изхождат от един и същ заявител, представляван от един и същ пълномощник, не може да се определи като нарушение, което да бъде санкционирано с глоба. Още повече, че глобата по чл.89, т.2 ГПК е за неизпълнение разпореждане на съда по конкретното дело, а не разпореждане дадено по друго дело. В случая СРС е наложил глоба на юрисконсулт П., защото не е изпълнил дадени му по друго дело указания да подава заявления съдържащи ясно разграничение и надлежна индивидуализация на паричните вземания, с предупреждението, че всеки път, когато подава нередовно заявление, то ще бъде оставяно без движение и ще му бъде наложена глоба. Очевиден е опитът на съда по този начин да дисциплинира страната при отправено искане за защита на свое субективно право по реда на заповедното производство, то да отговаря по съдържание на изискванията на ГПК към деня на подаването, а не да очаква или изчаква даването на указания за отстраняването на нередовности с оглед тяхното изпълнение, което освен, че забавя произнасянето, създава допълнително натоварване за съда.
Неизпълнението на това указание обаче не може да бъде санкционирано с глоба по чл.89, т.2 ГПК. Както е посочено в частната жалба юрисконсулт П. подава множество заявления по чл.410 ГПК от името на „А1 България“ ЕАД срещу различни длъжници, разпределяни на различни състави в СРС, всеки от които извършва самостоятелна проверка на съдържанието им и ако прецени дава указания, които са били надлежно изпълнявани, в тази част по процесното дело.
С оглед регламентираните в ГПК правила санкцията при подадено нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение е не глоба, а отхвърлянето му в случай, че дадените на заявителя указания не бъдат изпълнени.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно и следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 52127/26.12.2024г. по ч.гр.д.№ 57 386/2023г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наложената на юрисконсулт П.И. П., пълномощник на „А1 България“ ЕАД глоба в размер на 100 лева по ч.гр.д.№ 57386/2023г. на СРС, ГО, 28 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3