Решение № 2010 от 21.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2010 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100512890 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20173047/17.08.2021 г., постановено по гр. д. № 15966/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Л.

П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 6648/2012 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2019 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 10 000 лева. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в тежест на Прокуратурата на Република България са възложени сторените от ищцата разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на 358 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Излагат се оплакания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част.

Въззивникът счита, че ищцата не е провела пълно и главно доказване по делото на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които да се намират в пряка и непосредствена връзка с незаконно повдигнатите обвинения. За доказване на последните по делото били ангажирани само свидетелски показания, част от които дадени от заинтересувани лица по смисъла на чл. 172 ГПК, от които по същество се установявало, че ищцата не е търпяла други вреди, извън житейски нормалните, от воденото срещу нея наказателно производство. Твърди се, че при постановяване на крайния си съдебен акт Софийски районен съд не е взел предвид в достатъчна степен възраженията на ответната страна, както следва: че взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение /МНО/ „парична гаранция“ не е нарушила обичайния начин на живот, като същевременно по отношение на нея не са прилагани други мерки за процесуална принуда; прекомерната продължителност на воденото наказателно производство е обусловена от обстоятелството, че същото е било водено срещу пет отделни лица, респ. е обусловена от процесуалното поведение на 1 множество лица; по отношение на ищцата е постановена оправдателна присъда още на първа инстанция, която сама по себе си представлява морално обезщетение и компенсация за страданията ; наказателното производство не е повлияло по негативен начин на здравословното и психо–емоционалното състояние на ищцата. Поддържа се, че като не е съобразил изложените обстоятелства, решаващият съд е формирал погрешни изводи относно обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от ищцата неимуществени вреди, като се сочи, че те не надхвърлят житейски обичайните вреди, които едно лице търпи от воденето на наказателно производство срещу него. При тези съображения представителят на Прокуратурата на Република България счита, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените от ищцата вреди, поради което е нарушен принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени решението на Софийски районен съд в обжалваната му част, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата И. Л. П., чрез адв. Е. В., с който я оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита се, че по делото са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между тях и воденото наказателно производство. Размерът на присъденото обезщетение е в съответствие с принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, поради което се моли за потвърждаване на решението на Софийски районен съд в неговата обжалвана част.

В проведеното на 16.02.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът Прокуратурата на Република България, редовно призован, представлява се от прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/. Поддържа въззивната жалба. Няма нови доказателствени искания. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, а при условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в понисък размер.

В проведеното на 16.02.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата И. Л. П., редовно призована, не се явява, представлявала се от адв.

Е. В.. Оспорва въззивната жалба. Поддържа депозирания писмен отговор. Няма нови доказателствени искания. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 6 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV Д въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била привлечена в процесуалното качество на обвиняема по Досъдебно производство (ДП) № 343/2007 г. по описа на 07 РУП – СДВР, пр. пр. № 2878/2007 по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), за извършване на престъпления по чл. 290, ал. 1, пр. 1 НК и чл. 294, ал. 1 НК. Във връзка с така повдигнатите обвинения И. Л. П. е била предадена на съд и срещу нея е било инициирано НОХД № 6648/2012 г. по описа на СРС. Последното било приключило с постановяване на оправдателна присъда от 18.05.2016 г., потвърдена с Решение по ВНОХД № 3/2019 г. по описа на СГС. Ищцата сочи, че повдигането на обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, и прекомерната продължителност на воденото срещу нея наказателно производство /около 12 г./ са имали неблагоприятни последици за нея – изпитвала срам, унижение и стрес от обстоятелството, че срещу нея се води наказателен процес, под съмнение било поставено доброто име, при всяко посещение в полицията и в съда се притеснявала какво ще си помислят и кажат близките, колегите и познатите ; чувствала се злепоставена, подтисната, страхувала се от възможността да бъде осъдена за деяние, което не е извършила; ограничила социалните си контакти и се самоизолирала; воденото производство се отразило негативно на физическото и психическото здраве. При тези съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, уронване на авторитета на честен и почтен гражданин, засягане на честта и достойнството , 2 предизвикване на страх и несигурност от незаконно осъждане, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2019 г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България. Намира предявените искове са недоказани.

Евентуално поддържа, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен. Счита, че твърденията на последната не сочат за необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. В тази връзка отбелязва, че макар воденото наказателно производство да е продължило 12 години, то се е откроило с фактическа сложност предвид броя на привлечените в качеството на обвиняеми/подсъдими лица, като същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищцата е била оправдана още на първа инстанция. Посочва, че в рамките на процеса спрямо ищцата е била взета единствено МНО „Парична гаранция“, която не е ограничила съществено правата , а от друга страна, престъпленията, за които тя е била привлечена като обвиняема, не са тежки такива по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. При тези аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност – да присъди обезщетение в размер, значително по – нисък от претендирания с исковата молба.

По делото са изискани и приложени като доказателства преписка по ДП № 343/2007 г. по описа на 07 РУП – СДВР, пр. пр. № 2878/2007 по описа на Софийска районна прокуратура, НОХД № 6297/2007 г. по описа на СРС, 13 състав, ВНОХД № 663/2009 г. по описа на СГС, НОХД № 221/2010 г. по описа на ВКС, НОХД № 6648/2012 г. по описа на СРС, 107 състав, ВНОХД № 36/2012 г. по описа на СГС, ВНОХД № 3/2019 г. по описа на СГС. При съвкупен анализ на същите се установяват следните относими към предмета на разглеждане обстоятелства.

С постановление за образуване на досъдебно производство от 29.01.2007 г. на прокурор при СРП по пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП са отделени част от материалите по ДП № ЗМ 2043/2006 г. на 07 РУП – СДВР, във връзка с които е образувано ново наказателно производство и разпоредено извършване на разследване срещу лицата М.

Л. П., И.Г.Х., Г.С.З., В.С.В. и И. Л. П., за извършване на престъпления по чл. 290, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 294, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 12.09.2007 г., предявено на същата дата, по ДП ЗМ № 343/2007 г. по описа на 07 РУП – СДВР, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, И. Л. П. е привлечена в процесуалното качество на обвиняема за извършване на две престъпления, както следва: 1./ престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 НК – за това, че на 17.01.2007 г. в гр. София, в сградата на 07 РУП – СДП, пред надлежен орган на властта – дознател А.С. от 07 РПУ – СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ – СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдила неистина – че през периода 31.07.2006 г. – началото на м. август 2006 г., използвала „Сим“ карта, на която съответствал мобилен телефонен номер – ***; 2./ престъпление по чл. 294, ал. 1 НК – за това, че на 17.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ – СДП, спомогнала на Г.Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумяла с него за това преди да е извършил самото престъпление – като свидетел в наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ – СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствала пред надлежен орган на властта – дознател А.С. от 07 РПУ – СДП и потвърдила неистина относно използваната от страна на обвиняемия „Сим“ карта, на която съответствал мобилен телефонен номер – ***, с която същият на 31.07.2006 г. провел мобилен телефонен разговор от района на местопроизшествието – заявила, че през периода 31.07.2006 г. – началото на м. август 2006 г., лично тя е използвала посочената „Сим“ карта.

С постановлението от 12.09.2007 г. спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. С определение от 31.03.2008 г., постановено по реда на чл. 61, ал. 3 НПК по НЧД № И-2586/2007 г. по описа на СГС, НО, 97 състав, взетата мярка за неотклонение е изменена чрез намаляване на нейния размер до сумата от 50 лева.

На 05.01.2009 г. на обвиняемата, на основание чл. 227 НПК, са предявени материалите по разследването. На 26.03.2009 г. на обвиняемата, на основание чл. 227 НПК, повторно са предявени материалите по разследването.

С присъда от 13.10.2010 г. по НОХД 12028/2009 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, 3 подсъдимата И. Л. П. е призната за невиновна по повдигнатите обвинения за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 НК, извършено на 17.01.2007 г. , и за престъпление по чл. 294, ал. 1 НК, извършено на 17.01.2007 г. Срещу тази присъда в частта, в която И. Л. П. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1