Решение № 5925 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5925 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110123563 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът “Д.“ ЕАД твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 219.20 лева по застраховка

„Каско“з а с т р а хо в а т е л н а полица

№

440221213007026/1/11.03.2021 г. и образувана при него щета № 44011112206088 за посочените в исковата молба вреди (предна и задна леви гуми и предна и задна леви джанти) на автомобил „Фолксваген ЪП“, с рег.№ СВ 6175 СК, по повод на настъпило ПТП на 09.03.2022 г. в с.Владая, С., ул.„Войнишко въстание“, до №41. Поддържа, че причина на ПТП-то е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че С . е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината за да осигури безопасността на движението на МПС-та и пешеходци. Поддържа, че с плащането на обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати 234.20 лева(с включени 15 лева ликвидационни разходи), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 22.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските.

Ответникът С. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмено отговор, с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП-то и размера на твърдяните вреди. Заявява, че по делото няма приложен протокол за ПТП. Поддържа, че в чл.6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГО урежда хипотезите, при които не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи, като процесния случай не попада в обхвата на посочената разпоредба и уведомяването на органите на МВР, респ. съставянето на надлежен протокол за ПТП е задължително. Твърди, че по делото липсват данни и увредените части да са били в изрядно състояние, преди настъпването на ПТП-то, както и каквито и да било доказателства, установяващи наличието на дупка по пътното платно и разположението на 1 процесния автомобил(съответно неговата част) в точно тези дупка/шахта. Прави възражение за съпричиняване на водача на автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК. Поддържа, че настъпилите вреди са в по-малък размер от претендирания, като заплатената на увреденото лице сума е завишена.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от Автомобилна застрахователна полица „Каско+“ № 440221213007026/1/11.03.2021 г., обективираща сключен между ищеца “Д.“ ЕАД и А. Р. Р., че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК застрахователно обезщетение до 41 870 лева при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 13:00 часа на 11.03.2021 г. до 23.59 часа на 10.03.2022 г.

Приложено е по делото Уведомление за щета № 44011112206088 от 18.03.2024 г. по полица № 440221213007026/1/11.03.2021 г., от които се установява, че на 09.03.2022 г. е настъпило ПТП, при което автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК по време на движение е попаднал в дупка на пътното платно.

От представената по делото Опис-заключение по щета 44011112206088/11.03.2022 г. и Калкулация по претенция 44011112206088/11.03.2022 г. се установяват следните вреди по автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК – гума предна лява Laufenn 165/65 R15 81T DOT 31/19 50%изх; джанта-лята, предна лява; гума задна лява Laufenn 165/65 R15 81T DOT 31/19 50%изх и джанта-лята, задна лява.

От приложените по делото Фактура № **********/10.03.2022 г.; Фактура № 0000001062/11.03.2022 г.; Ликвидационен акт от 20.05.2021 г. и Платежно нареждане № FT22074237952066/15.03.2022 г., че ищеца е заплатил на собственика А. Р. Р. на процесното М П С „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК сумата от 219.20 лева, представляваща стойността на обезщетението на увреденото МПС.

Представена е по делото и Регресна покана (с изх.№ О-92-4971/12.04.2022 г.) от ищеца, адресирана до ответника и връчена на последния на 18.04.2022 г., видно от обратната разписка.

От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца съответстват на механизма на ПТП, описан в Уведомлението от 18.03.2024 г., поради което е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените вреди на автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК. Установява се по делото от заключението, че размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени е 231.20 лева.

По делото е разпитан свидетеля А. Р. Р., чиито показания съдът възприема, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат лични възприятия.

Свидетелят сочи, че е управлявал автомобил „Фолксваген Ъп“ и във Владая, на ул.

2

„Владайско въстание“(малко преди църквата) е имало огромна дупка, като е влязъл в нея с МПС и е спукал двете гуми и е изкривил джантите. Заявява, че дупката е била необезопасена и несигнализирана. уврежданията са били на предна дясна гума и на задна дясна гума.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от С. на друго лице – нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на С. – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.

15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 213, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП – С. е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл.

136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).

По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ СВ 6175 СК е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на собственото на застрахования МПС, противно на наведените от ответника възражения. В срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – 09.03.2022 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на 3 застрахованото имущество вреди. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.

Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди, не са били доказани. Липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на органите на МВР за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП и извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието, не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпването и механизма на ПТП.

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 ЗДвП. По аргумент от противното от чл. 125, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Изключение представляват случаите, при които МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. В допълнение, следва да се отбележи, че действително, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато обаче фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В този смисъл, дори да е бил съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал с формалната и материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като досежно това обстоятелство той би имал характера само на частен документ. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай безспорно е установен със събраното гласно доказателство и заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и потвърдени и от приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени в по автомобила са в причинноследствена връзка с процесното ПТП.

В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участъкс.Владая, на ул.„Владайско въстание“(малко преди църквата) е собственост на С. съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Общината, съгласно чл.