Решение № 10874 от 03.12.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10874

Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180701974 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област], чрез адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - [област], [улица]за присъждане на сумата от общо 39 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство на малоценност в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, както следва:

- 11 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област], от които 9 000 лв. за периода от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. и 2 000 лв. за периода от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл.;

- 19 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор - [област], от които 4 000 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и 15 000 лв. за периода от 16.12.2023 г. до 30.07.2024 г. вкл.;

- 9 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие – [област] към Затвор - [област] за периода от 09.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените по-горе затворнически заведения, обобщени в следните групи:

1) условия в килиите – пренаселеност; наличие на хлебарки, дървеници и други насекоми, от които е ухапван и е получавал обриви по тялото; наличие на влага по стените; без осигурена топла вода; без възглавници и чаршафи, дюшеци в занемарено състояние (само за Ареста [област]); без санитарен възел на определените и задължителни места; лоши условия в общата баня.

2) поддържане на хигиената – наличие на хлебарки, дървеници и гризачи /мишки и плъхове/; липса на пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен;

3) недобро медицинско обслужване – в следствие на действия и бездействие на администрацията и в трите затворнически заведения здравословното състояние на ищеца е влошено. Твърди, че не са му предоставени и лекарства;

Посочва се, че през периодите, когато е пребивавал в Ареста – [област] често получавал храна с изтекъл срок на годност. В храната имало насекоми. В килиите, които помещавал липсвал хладилник, в който да съхранява храната, която близките му носели на свижданията, в следствие на което същата се разваляла бързо и ставала негодна за употреба.

Допълнително се твърди, че през време и на двата периода на пребиваване в Затвора [област] работил в обособеното производство, но не ползвал каре. Не са му предоставяни предпазна маска, работни дрехи и обувки през целия период.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

По този начин е докладвано делото и от страните не са постъпили възражения.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област] чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – [област], II отд., XIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение на искова претенция в размер на 11 000 лева, от които 9 000 лв. за периода от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. и 2 000 лв. за периода от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област]:

От Справка от 03.10.2025 г. на началник сектор „Арести“ при ОС“ИН“ [населено място] и Обобщена справка рег. № 1404 екз. №1 от 12.10.2021 г. на Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място] се установява, че ищецът М. е пребивавал на територията на Арест [област] от 11.12.2020 г. до 06.06.2021 г. вкл., като на 07.06.2021 г. е бил преведен в Затвора [област], както и от 07.11.2023 г. до 20.12.2023 г.

Или, установява се, че ищецът М. е пребивавал на територията на Арест [област], през целите претендирани периоди, а именно от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. и от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

През посочените периоди се установява, че ищецът е бил настанен в килии № 122 на ет. 1 и № 216 И № 223 на ет. 2. Килии № 122 и 223 били с площ от 14, 74 кв. м., т. е. с капацитет до три задържани лица, като е съжителствал с още две задържани лица. Килия № 216 била с квадратура 18,5 кв.м., като М. съжителствал с още трима задържани лица.

Или, установява, че стаите, в които е бил настанен ищецът в Арест [област], отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. на един л. св., респ. на едно задържано лице, поради което и спрямо него не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места – поради постоянни аварии често оставали без вода, а когато имало вода, перяли и простирали в стаите (пълнели студена вода с кофи от банята, за да перат дрехите си), тъй като в ареста нямало пералня, образували се мухъл и плесен и дишали цялата тази влага, тоалетната била с клекало и му било изключително трудно, почти невъзможно да я използва, в стаите нямало баня, ползвали банята в общия коридор два пъти седмично, тъй като бойлерът не работел, налягането било слабо и се къпели със студена вода, банята била в отчайващо състояние – в нея се носела лоша миризма, следствие от което често повръщал, нямали съблекалня, в която да си оставят дрехите преди да влязат в банята: