Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 31.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 944/2023
Вид
Решение № 32
Подписан
31.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Яни Георгиев Гайдурлиев, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора а Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600944 по описа за 2023 година С присъда № 94 от 15.05.2023 г., постановена по НОХД № 4424/2022 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия И. С. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 25.05.2022 г. в землището на гр. Приморско, по автомобилен път ІІ-992, в съучастие като съизвършител с И. Г. И. от гр. ***, с цел да набави за себе си и за И. имотна облага, противозаконно подпомогнал 13 /тринадесет/ чужденци да преминат в страната в нарушение на закона - чл.

19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година”, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Волво”, с рег. № ***, и лек автомобил марка „Ауди”, с рег. № ***, по отношение на повече от едно лице - 13 лица, поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 1

НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 8000 лева, като го признал за невиновен и го оправдавал по обвинението деянието да е извършено и по отношение на две лица, ненавършили 16-годишна възраст.

Съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас направените разноски на досъдебното производство в размер на 117 лева и отнел в полза на държавата 1 бр. мобилен телефон, собственост на И. Г. и 1 бр. мобилен телефон, собственост на И. И..

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

Емил Христов - защитник на подсъдимия Г.. Изразено е становище, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и явно несправедлива. Изложени са съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, както и за нарушения на материалния закон – твърди се, че от събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай е налице хипотезата по чл. 18, ал. 3, б.“а“ НК – деецът по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението във фазата на опита.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на присъда, с която на основание чл. 304 НПК подсъдимият бъде оправдан по вмененото му обвинение. При условията на алтернативност се иска изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на наложените наказания.

Недоволство от постановената присъда е изразено и от подсъдимия И.

Г.. В подадената от него жалба се твърди, че присъдата „не е просто незаконосъобразна, тя е и незаконна“. Твърди се още, че по делото са извършени „безброй процесуални нарушения … и престъпления от общ характер“. Иска се виновните лица да бъдат наказани.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас заявява, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, наложеното на подсъдимия наказание е правилно индивидуализирано, а твърдението на подсъдимия, че е налице доброволен отказ от извършване на престъплението е необосновано и не почива на събраните в хода на делото доказателства. Моли съда да отхвърли 2 жалбата като неоснователна и да остави в сила съдебния акт на първоинстанционния съд.

По изрично настояване на подсъдимия Г. служебният защитник адв.

Емил Христов от Адвокатска колегия - Бургас оттегли подадената от него жалба срещу присъдата на първия съд.

Отново по искане на подсъдимия съдът назначи друг защитник - адв.

Захари Кирилов от Адвокатска колегия-Бургас, който изразява становище, че наложеното на подсъдимия наказание е завишено и моли същото да бъде намалено.

Подсъдимият Г. заявява, че не желае да каже нищо в своя защита, което потвърди и при предоставената му последна дума.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

От поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 25.05.2022 г. около 02:30 ч. свидетелят И. Г. потеглил с лек автомобил „Волво“ с рег. № *** от гр. *** за гр. Бургас. Около 07:30 ч. свидетелят спрял на МОЛ „Плаза“ в гр. Бургас, където по предварителна уговорка се срещнал с подсъдимия И. Г.. Последният бил тръгнал около 05:30 ч. от гр. Варна и пристигнал на уреченото място с лек автомобил „Ауди“ модел „А6“ с рег. № ***, собственост на В. Т. от гр. ***. Намерението на двамата било да превозят с автомобилите мигранти, които щели да качат от определена точка в землището на с. Ясна поляна, област Бургас и да ги закарат до гр. София, за което щяла да им бъде заплатена договорена от подсъдимия парична сума в евро. Координатите с местонахождението на мигрантите било изпратено на мобилния телефон на подсъдимия Г. от неустановено в хода на наказателното производство лице, именувано от подсъдимия като „Дауд“.

Когато подсъдимият и свидетелят И. Г пристигнали на определеното място, от близките храсти излязла група от 13 мигранти, всички от мъжки пол, които се насочили директно към двата автомобила. Подсъдимият и свидетелят посочили багажните отделения на колите, в които, както и в купетата, се качили чуждите граждани. Нито един от тях нямал документ за самоличност, като всички били преминали турско-българската граница четири дена по-рано не през определените за това места и без надлежно разрешение, водени от т.нар. „каналджии“. Лицата, които се качили в двата автомобила били: 1) М. М. А. /M. M. A./, роден на*** г. в гр. ***, Република ***, ***, ***, ***, ***; 2) Е. А. /E. A./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 3) М. О. Н. /M. O. N./, роден на *** г. в гр.

3

***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 4) М. М. О. /M. M. O./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 5) А.

А. Н. /A. A. N./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 6) А. М. Х. /A. M. K./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 7) М. М. А. /M. M. A./, роден на *** г. в гр.***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 8) Д. А. / D.

A./, роден на ***г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 9) Х. А. /H. A./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 10) О. А. А. /O. A. A./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 11) А. М. А. /A. M. A./, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 12) Ф. Х. А. /F. K. A. /, роден на *** г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***; 13) А. М.

/A. M./, роден на ***г. в гр. ***, Република ***, ***, *** образование, ***, ***. След качването на посочените лица двата леки автомобила незабавно потеглили.

Около 09:40 ч. управляваните от подсъдимия Г. и свидетеля Г. автомобили, движейки се по републикански път ІІІ-992 от с. Ясна поляна за гр. Приморско, били спрени за проверка от свидетелите Г. И. и С. Ж. – служители на ЗЖУ-Бургас. Двамата полицейски служители установили наличието на мигрантите в автомобилите, за което свидетелят Г. И. веднага уведомил оперативните дежурни на ГПУ-Царево и ЗЖУ-Бургас.

Малко по-късно по същия пътен участък преминал патрулен автомобил на Пътна полиция към РУ-Приморско, с който свидетелите М. М. и Т. Ц. изпълнявали служебните си задължения за деня. Полицаите от ЗЖУ поискали съдействие от тях до пристигането на колегите им от ГПУ-Царево.

Около 10:13 ч. свид. М. извършила проверка за употреба на алкохол на водачите на автомобилите „Ауди“ и „Волво“, резултатите от които били отрицателни. Свидетелката констатирала, че лекият автомобил „Ауди“ не е минал технически преглед, за което започнала да съставя фиш за глоба на подсъдимия за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В този момент пристигнали свидетелят С. С. с още трима служители на ГПУ-Царево, а след тях пристигнали и колегите им И. Д. и Н. Н.. Поради струпването на автомобили на пътя и за да не се затруднява движението, всички те се придвижили до уширение от лявата страна на пътното платно в посока от с.

Ясна поляна към гр. Приморско. Там свид. М. връчила фиш на подс. Г. за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

На мястото пристигнал товарен автомобил с повишена проходимост ЗИЛ 131 на военно формирование, с който мигрантите били транспортирани до ГПУ-Царево. Подсъдимият Г. и свидетелят И. Г. също се придвижили с управляваните от тях леки автомобили „Ауди“ и „Волво“ до ГПУ-Царево, като във всеки от тези автомобили имало полицейски служители. Последвало задържането на И. Г. и И. Г. по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на 4 свидетелите Г. Т. И., С. К. Ж., М. И. М., Т. В. Ц., С. С. С., Н. Й. Н., И. К. Д., показанията на свидетелите П. Д. Т., В. В. Т. и А. В. К., дадени на досъдебното производство и приобщени от районния съд по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, показанията на свидетелите А. А. Н., Х. А., М. М.

А. и А. М. А., дадени на досъдебното производство и приобщени от районния съд на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, копия на пръстови отпечатъци и данни за самоличността на чуждите граждани /т. 1, л. 41-66 от ДП/, ФСМП /т.

1, л. 21 от ДП/, справки от Централна база – КАТ /т. 1, л. 82-83 от ДП/, справки от АПИ с упътване за начина на използване на данните от таблицата /т. 1, л. 84-86 от ДП и л. 92-97 от въззивното производство/ фиш серия Р, № 0 136884/25.02.2022 г. за нарушение по чл. 147, ал. 1 ат ЗДвП и заверени копия на страници от Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства /л. 122-125 от приобщената във въззивното производство пр.пр. № 15890/2022 г. по описа на Районна прокуратура- Бургас, ТО-Царево/, писмо рег. № 3-2111/31.10.2023 г. на командира на Военно формирование 48940 – Бургас /л. 99 от въззивното производство/, заключение на извършената графическа експертиза /л. 83-90 от въззивното производство/.

Подсъдимият Г. не оспорва целта на пътуването на 25.02.2022 г. сутринта до землището на с. Ясна поляна. Той не отрича и обстоятелството, че групата мигранти е била от 13 човека, както и това, че всички мигранти се качили в автомобилите „Ауди“ и „Волво“. Подсъдимият оспорва, че е осъществявал превоз на мигрантите, като обяснява, че след качването на чуждите граждани в колите е получил телефонно обаждане от „Дауд“, който го уведомил за промяна в паричната сума, която Г. и Г. трябвало да получат – договорената цена от 500 евро за превозването на един мигрант се намалявала с 50%, тъй като по пътя имало много полицаи, които претендирали по-високи суми от досега получаваните. Тази информация ядосала подсъдимия Г., който незабавно изгонил всички мигранти от колите и заявил, че отива директно в полицията.

Районният съд с основание не е дал вяра на тези обяснения.

Полицейските служители от ЗЖУ- Бургас Г. И. и С. Ж., които спрели двата автомобила за проверка, лично са възприели намиращите се в колите мигранти. Преминаващите минути по-късно полицаи от КАТ М. М. и Т. Ц. също са видели чуждите граждани в превозните средства на подсъдимия Г. и свид. Г., като според свидетеля Ц. те били „натъпкани“ в колите. Показанията на тези свидетели категорично опровергават обясненията на подсъдимия, който твърди, че след заминаването на полицаите от КАТ му било разпоредено да падне по очи в канавката на пътя и едва след изправянето му около 12:00 ч. Г. видял, че колата му била пълна с мигранти. Същевременно защитната теза на подсъдимия не би могла да отговори на въпроса кой и с какви превозни средства е докарал мигрантите на мястото, където полицаите от ЗЖУ са спрели И. Г. и свидетеля И. Г.. Тук следва да бъдат съобразени и показанията на чуждите граждани на досъдебното производство, дали показания пред съдия – свидетелите А. А. Н., Х. А., М. М. А. и А. М. А.. Нито 5 един от тези свидетели не твърди, че след като се качили в автомобилите „Ауди“ и „Волво“, те са слизали и после пеша или с други превозни средства са се придвижили до друго място. Напротив – свидетелите заявяват, че след качването им в двата автомобила са пътували известно време с тях и именно в тези автомобили те са били открити от полицаите. В тази връзка следва да бъдат отбелязани и показанията им, че по време на пътуването подсъдимият и свидетелят Г. са им казали да се наведат напред, за да не бъдат забелязани от полицейски служители.