Решение № 222 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Букова при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Таня Букова Търговско дело № 20255300900073 по описа за 2025 година

Ищците В. А. Т. с ЕГН **********, и И. П. Т. с ЕГН **********, и двамата от с. В. ****, представлявани от пълномощника им адв. Е. Г., твърдят, че с влязла в сила присъда № 2/13.01.2023 г. постановена по нохд № 2233 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. третото лице И. В. Т. е признато за виновно в това, че на ***** г., в землището на с. В. ***** на път *****, км. 2,5, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, рег. № ******, е нарушило правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, чл. 84, ал. 2, изр. 1 ППЗДвП, като по непредпазливост е причинило смърт на повече от едно лице, в това число и на с. им В. И. Т., настъпила на ***** г. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.

„Б“, пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, както и че от това те търпят неимуществени вреди.

Майката приема с. на с. си изключително тежко. Скръбта по скоро навършилото пълнолетие момче я изважда от нормалния ежедневен ритъм на жена, която се е справяла отлично с всички предизвикателства като съпруга, домакиня и м. и я прави напълно неспособна да се грижи не само за дома и семейството си, но дори за себе си. След трагичната вест тя не спира да плаче 1 седмици наред, затваря се у дома и не намира сили да среща хора извън домакинството. Състоянието й е тежко. След нелепата смърт на с. й здравословното й състояние рязко се влошава. В резултат на емоционалния стрес В. Т. получава пристъпи на диабетичен шок. Съкрушена е психически.

Не минава ден без мисли и страдание за него, очаква го всеки момент да се прибере, да й се усмихне, да се включи в довършителните работи по новопостроената къща в с. В., където са мечтаели той да им доведе снаха и да отгледат в.. Не вижда смисъл да живее, а видът на обезобразения й с. продължава да се появява в кошмарите й.

Б. на В. Т. не може да намери сили да приеме с. му. Той пази скъпи спомени за голямата радост, която е донесла неговата поява на бял свят. За всеки б. е изключителна гордост да има с., който да продължи рода и да прославя името му. Отчаян е, че никога няма да може да прегърне внуче от В., който е най-голямата гордост и щастие за него. Надеждата му се стопява и на нейно място се настанява дълбоката мъка и тъга, че никога повече няма да види с. си, че двамата със съпругата му няма да станат свидетели на найважните етапи в живота на В. - сватба и семейство. Те винаги са живели в едно домакинство и са били практически неразделни. Връзката и близостта между б. и с. е била изключителна. Двамата са имали много свои ритуали, в детството - игри и навици, които са ги сплотявали все повече с всяка изминала година. В юношеската възраст на В. Т. б.та И. е бил най-добър приятел и съветник на с. си, подготвял го е за достоен живот и стойностно бъдеще, но катастрофата унищожава всички планове и мечти. При вестта за с. на с. си той преживява дълбок емоционален шок, стреми се да прикрива страданието си от съпругата си и от д. си, но нощем ридае неутешимо. Мъката му се засилва от притеснението за състоянието на двете жени и сякаш страда двойно - веднъж за с. на с. си и допълнително - за техните терзания и мъката им.

Животът и на двамата ищци е изцяло променен и подчинен на тежката загуба. Загиналият е бил много енергичен и деен млад човек, работел е усилено, за да подпомага и осигури на семейството си всичко, което им е било необходимо, бил е отговорен младеж. Със с. му ищците окончателно са лишени в бъдеще да се уповават на духовната и материалната му подкрепа.

Всеки ден безпомощността на ищците расте, психическата травма е неописуема. Те не могат да се примирят със случилото се. Тази 2 преждевременна смърт безспорно и за в бъдеще ще оказва своето негативно влияние във всякакъв аспект върху тях. Животът им е изцяло променен и подчинен на тежката загуба. Изключително тежко го изживява майката, която и към датата на подаване на исковата молба постоянно изпада в депресивни състояния, плаче непрестанно и няма здрав сън.

Тъй като към датата на произшествието гражданската отговорност на виновния водач за причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или използването на увреждащия лек автомобил е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, ищците предявили претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, заведена с вх. № 12/08.04.2024 г., по която на всеки от тях е заплатено обезщетение в размер на 84 000 лв., който е крайно занижен, с оглед на което и предвид гореизложеното с настоящата искова молба всеки от тях моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати още 66 000 лв. до пълния размер на дължимото му застрахователно обезщетение ведно със законната лихва от ***** г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците претендират присъждане на разноски, а пълномощникът им адв.

Г. – адвокатски хонорор.

В хода на устните състезания по делото последната заяви, че претендира присъждане на законната лихва върху процесните обезщетения от 08.04.2024 г. - датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.

Субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр.

София и адрес на управление – бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представляван от пълномощника му адв. В. Д., признава, че е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен във формата на застрахователна полица № *****, по отношение на лек автомобил Мерцедес Е280 с рег. № ******, с период на застрахователното покритие 25.06.2020 г. – 24.06.2021 г., както и че водачът на застрахования автомобил И. Т. е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд № 2233/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в това, че по непредпазливост е причинил с. на В. И. Т., допускайки нарушения на законови 3 разпоредби по ЗДвП при управление на автомобила, но оспорва предявените искове по следните съображения : дружеството е изпълнило задълженията си по Кодекса за застраховане, като е изплатило застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от с. на В. Т. на всеки от двамата ищци в размер на 84 000 лв., като се е произнесло по образуваната пред него преписка в срок; пострадалият Т. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е знаел, че Н. Н., който е управлявал мотоциклета, е шофирал под въздействие на наркотични вещества и въпреки това е приел да се вози при него като пътник на задната седалка; претендираните размери на обезщетения са прекомерни; лихва евентуално би се дължала, считано от 6 месеца от датата на предявяването на застрахователната претенция – в случая 03.04.2024 г., но същата е погасена по давност.

В хода на устните състезания процесуалният представител на застрахователното дружество пледира за отхвърляне на предявените искове, а в случай, че съдът ги намери за основателни – да бъдат отхвърлени за сумите над по 26 000 лв.

Ответникът претендира присъждане на разноски.

С определение рег. № 634/25.04.2025 г. е допуснато участието на Гаранционен фонд със седалище в гр. София и адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, и на С. Н. Н. с ЕГН **********, от с. Д. *****, действащ чрез неговата м. и законен представител В. Б. Д. с ЕГН **********, в качеството му на наследник по закон на Н. С. Н. с ЕГН **********, като трети лица-помагачи на страната на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

В определения с разпореждане от закрито заседание на 13.05.2025 г. срок е депозирано Становище вх. № 21177/11.06.2025 г. от юрк. Й. Ш. – пълномощник на третото лице-помагач Гаранционен фонд, в което се сочи, че : вина за процесното ПТП има единствено водачът на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, рег. № ******, тъй като съгласно приетата в наказателното производство автотехническа експертиза ударът за водача на мотоциклета и с резрешаната скорост за пътния участък е бил непредотвратим; няма проявление на неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД; неподкрепени с доказателства са твърденията за търпени неимуществени вреди; размерите на претендираните обезщетения са прекомерни и 4 неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социалноикономическите условия на живот в страната и са в противоречие с принципа на справедливост и с практиката на съдилищата; искът срещу ответника е основателен; преимуществен е приносът на застрахования при ЗК „Лев Инс“ АД водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, рег. № ******, за нстъпване на вредоносния резултат; при оценка на съотношението на приноса на двамата водачи следва да се отчете, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП пешеходците и водачите на двуколесни ППС имат статут на уязвими участници в движението, спрямо които водачите на ППС дължат завишена грижа за тяхната безопасност; наследодателят на ищците е допринесъл поне на 50% за настъпване на вредоносния резутат, тъй като е пътувал на мотоциклета без задължителна предпазна каска, както и знаейки, че мотоциклетът се управлява от водач под въздействието на наркотични вещества.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанията на ответника и на третото лице-помагач Гаранционен фонд във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Предмет на делото са субективно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването им следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 КЗ за предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.

5

Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на присъда № 2, постановена на 13.01.2023 г. по нохд № 20225300202233 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г., влязла в сила на 31.01.2023 г., че : третото лице И. В. Т. с ЕГН **********, е признато за виновно в това, че на ***** г., в землището на с. В. ***** на път *****, км. 2,5, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, рег. № ******, е нарушило правилата за движение по пътищата: чл.5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл. 37, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата – „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“; чл. 84, ал. 2, изр.

1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като по непредпазливост е причинило смърт на повече от едно лице, а именно на две лица – на В. И. Т., ЕГН **********, настъпила на ***** г. и на Н. С. Н., ЕГН **********, настъпила на 03.11.2020 г. – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 4, буква „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1, б. “В“, предложение 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от Назакателния кодекс.