Решение № 1246 от 18.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. П., 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220101997 по описа за 2022 година

В исковата си молба срещу К. А. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. Б.“№3, ет.1 ищцата И. Х. П. с ЕГН ********** от град С., ул.“П. „№22, ет.7, ап.14 твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 24.10.1998г. в град П.. Твърди се, че от брака си имат родено дете А. К. П., родена на 15.12.1998г, понастоящем пълнолетна. Твърди се, че след сключване на брака съпрузите са живели в жилище, собственост на ответника, находящо се в град П., ул.“С. Б.“№3.Твърди , че първоначално бракът им бил хармоничен, но постепенно животът им се променил , отношенията им се влошили и се отчуждили един от друг. Ищцата твърди, че години наред в името на детето се примирявала и търпяла грубото отношение на съпруга и, полагайки големи усилия за спасяване на брака, но постепенно загубила надежда, че двамата с ответника могат да имат нормални отношения.

Съвместното съжителство станало нетърпимо и преди повече от 3 години ищцата се преместила да живее в град С.. Оттогава до настоящия момент с ответника са във фактическа раздяла и не поддържат никакъв контакт помежду си. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Твърди се, че бракът между страните съществува само формално и запазването му не е в ничий интерес. Твърди се, че продължителната фактическа раздяла, липсата на обич, взаимност и разбирателство между брачните партньори са непреодолими и водят до невъзможност за установяване на нормална съпружеска връзка и сочат, че бракът и дълбоко и непреодолимо разстроен.

Моли съда да прекрати брака им с развод, без произнасяне по въпроса за вината.

Ищцата няма претенции относно ползването на семейното жилище. Няма претенции за издръжка. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име В..

Сочи доказателства.

1

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Поддържа молбата за развод.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, който поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за установено следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №468 от 24.10.1998г., съставен от община П. е видно, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 24.10.1998г.Предбрачното фамилно име на ищцата е В.. При сключване на брака същата е приела фамилното име на съпруга си П..

Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства страните имат родено от брака си едно дете А. К. П. с ЕГН **********, понастоящем пълнолетна.

От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. Д. В./ майка на ищцата/ се установи, че повече от три години съпрузите са във фактическа раздяла и не са правили опити да възстановят съпружеските си отношения.Ищцата се е установила да живее в друго на населено място.Не поддържат никакви контакти помежду си дори и по телефон.

Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53 от СК и по чл.56 от СК.

По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните съображения:

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува формално и само по документ, тъй като от повече от три години съпрузите не живеят заедно. Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях.

Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да се преодолее, тъй като е продължило дълго и довело до изчерпване на всякакви възможности за възстановяване на брачното партньорство.В тази насока са и гласните доказателствени средства, които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. При това 2 положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.

Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата страна изрично в исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Спор досежно ползването на семейното жилище не съществува. Установи си, че същото е собственост на ответника, поради което на него следва да бъде предоставено ползването на това жилище, находящо се в град П., ул.“С. Б.“№3, ет.1.

С исковата молба ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име В., поради което съдът дължи произнасяне в този смисъл.

Въпросите досежно упражняване на родителските права , лични отношения и издръжка не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.

По разноските:

Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето защо следва да се осъди ищцата да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от ищеца разноски в производството остават за негова сметка.

Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между И. Х. П. с ЕГН ********** от град С., ул.“П. „№22, ет.7, ап.14 и К. А. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. Б.“№3, ет.1, сключен на 24.10.1998г в град П./ акт за граждански брак №468/24.10.1998г./ като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

И ИЗДРЪЖКА: Не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.

ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище, находящо се в град П., ул.“ С. Б.“№3, ет.1 се предоставя за ползване на К. А. П..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след прекратяване на брака съпругата И. Х. П. да носи предбрачното си фамилно име В. .

ОСЪЖДА И. Х. П. с ЕГН ********** от град С., ул.“П. „№22, ет.7, ап.14 да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв.

3

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4