Решение № 4321 от 04.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4321 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100503453 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес:гр.

Пловдив, ул. ********* срещу решение № 17330/25.10.2023г. постановено по гр.д. № 30297/2022г. по описа на Софийски районен, I г.о., 26 състав и с което е отхвърлен предявения срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 13 250,00 лв. – обезщетение за ползване без основание на обща част от сградата /фасада/, находяща се на адреса на етажната собственост и е осъдена да заплати разноски по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи неправилна преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че по несъмнен начин е установено, че ответника ползва обща по закон част на етажната собственост без основание, а такова не представляват нито технически проекти, нито разрешение за ползване и строителни книжа и които не са представени по делото, а вещото лице няма правомощия да събира писмени доказателства. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение.Твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Поддържа, че при поставянето и ползването на информационните табели ответника е спазил всички нормативни изисквания по ЗУТ, като за осъществяване на ползването не е необходимо нито съгласие на етажните съсобственици, нито сключване на изричен договор за наем за ползване на фасадата чрез поставяне на информационните табели.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 вр. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД вън от случаите на чл.55-58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Предвид и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979г.- т.6, кумулативните материални предпоставки за уважаване на предявения иск са: 1.обогатяване на ответника чрез увеличаване на имуществото му/спестяване на разходи, 2. обедняване на ищеца и 3. настъпването на общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответницата. /доколкото връзката не е причинна/.

В конретната хипотеза съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на чл.154 ал.1 от ГПК следните правопораждащи факти:

1. че е собственик на процесния имот, 2. през исковия период имотът е ползван от ответника, с оглед което ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, 2. размера на настъпилото за него обедняване. Ответникът следва да докаже противопоставимото правно основание, на което ползва имота.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд, а именно: през процесния период от 01.06.2017 г. 30.04.2022г. ответното е ползвало обект с идентификатор *** находящ се в гр.

Пловдив, ул. „********* въз основа на договор за наем и допълнително споразумение към него сключени с „БМК Инвест“ ООД, респ. с „ВБ Инвест“ ООД (с предишно наименование „КМБ Инвест“ ООД). Както от от описанието в нотариалния акт, с който е учредено право на ползване на наемодателя на ответното дружество, така и от неоспореното заключения по СТЕ, изслушнато в хода на първоинстанционното производство и ценено от настоящия състав като обективно и компетентно, се установява, че самостоятелният обект е с предназначение за офис и съгласно одобрени архитектурни проекти от 13.09.2005 г. и разрешение за ползване е преустроен от магазин № 1 и магазин № 2 в банков клон с площ от 345,50 кв.м..

Противно на твърденията във въззивната жалба, като доказателства по делото пред районния съд, са приети– технически проекти и одобрен инвестиционен проект за изменение предназначение на магазин 1 и магазин 2 и разрешение за строеж №304/15.10.2003 по чл.154 ол.5 от ЗУТ, чертежи на фасади с означение местоположението, вида и размерите на рекламните/указателните табели монтирани на фасадата, както и приемане на строежа от ДПК, въз основа на които вещото лице е изградило заключението си, като несъмнено след приемане на сградата с предвидените в проекта за изменение, фирмените надписи на фасадата са станали елемент от визията на сградата. Едва след реализиране на измененията по съответния ред, в процесната сграда е възникнала етажната съсобственост чрез прехвърлителни сделки на отделни 2 самостоятелни обекти в полза на различини лица.

Няма спор и че по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС фасадата на сградата, включително и частта, върху която са поставени съответните указателни табели /за които е налице одобрен проект и приети по реда на ЗУТ като изпълнени именно в съответствие с проекта/, е обща на етажната собственост част по своето естество, което обстоятелство обаче не определя ползването на същата по описания по – горе начин от ответното дружество като ползване без правно основание и за което се дължи обезщетение на етажните собственици.

Не всяко владение /държане/ без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД; тази хипотеза е налице, когато несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има; в този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник, на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период т.е. обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт или обща група от факти.

В случая наемателят – ответник по сключен договор с несобственика-наемодател държи имота за наемодателя си, заплаща цена за ползването на имота – банков офис ведно с всичките му принадлежности и съобразно одобрения проект /след изменението/, който включва и указателни/рекламни табели т.е. налице е противопоставимо правно основание, въз основа на което ответникът ползва законосъобразно веща, видно от договора за наем и допълнителното споразумение към него. А ако наемателят извлича ползи, се обогатява на договорно основание – т. е. обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника, тъй като не се установява обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Пропуснатите от ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на веща на ответника – наемател. /- решение № 18 от 9.01.2024 г. по гр. д. № 374/2023 г., III г. о. на ВКС/.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

По разноските

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски – за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17330/25.10.2023г. постановено по гр.д. № 30297/2022г. по описа на Софийски районен, I г.о., 26 състав.

3

ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда с административен адрес:гр.

Пловдив, ул. ********* да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** на основание чл.273 вр.

78 ал.3 от ГПК разноски по в.гр.д. № 3453/2024г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касацонен съд, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4