Решение № 786 от 21.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Стара Загора, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530101046 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.

Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ твърди, че на ******* г. около **** сутринта автомобил ****** *****, с рег. № *******, собственост на „******“ ООД и управляван от водача В. Д. В., при движение по републикански път Е871 /подбалкански път/ в посока от запад на изток на около 5 км преди гр. ******, област Стара Загора преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили вреди по автомобила – била повредени предна лява гума и джанта. Републикански път Е871 в участъка преди гр. ******, област Стара Загора бил част от републиканската пътна мрежа и се стопанисвал от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез специализираното звено на агенцията – „Областно пътно управление“ – Стара Загора. Собственикът на увредения автомобил ****** *****, с рег. № ******* – „*******“ ООД имал сключен договор за имуществена застраховка „пълно каско“ със ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр. София, за което била издадена полица № ********, валидна за периода 14.09.2025 г. – 13.08.2026 г. Във връзка със сключената застраховка „пълно каско“ за увредения автомобил, от страна на водача В. Д. В. на ****** г. било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № IЗ – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за 1 информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г./ не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, водачът В. Д. В. и свидетелят С. И. Д. подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. Във връзка с това заявление, от страна на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ бил изготвен опис на претенция № ******/25 от ****** г., според който са повредени следните части на автомобил ****** *****, с рег. № *******: 1/ джанта лята предна лява, 2/ гума предна лява Семперит 215/55/16. Съгласно изготвените от застрахователя опис-заключение по претенция № ******/25 от ******* г. и доклад по щета № ****** от ******* г., било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 320,95 евро на собственика на увредения автомобил „*******“ ООД с преводно нареждане от 12.01.2026 г. При тези обстоятелства за ищеца е възникнало регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите срещу лицето, под чийто надзор се намира пътния участък, на който е станало ПТП - специализираното звено „Областно пътно управление“ – Стара Загора за заплащане на сумата 320,95 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 320,95 евро представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за основателност на иска.

Сочи, че във връзка с процесното пътно – транспортно произшествие в Дружеството е постъпила искова претенция от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно управление – Стара Загора за възстановяване на изплатено от тях застрахователно обезщетение. С оглед на гореизложеното на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на настоящите искове. Моли да се прекрати съдебното дирене и да се постанови съдебно решение при условията съобразно с направеното признание на иска.

В проведеното на 23.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски.

Ответникът, в проведеното по делото открито съдебно заседание повторно заявява, че признава иска. Изразява становище, че разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК

Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото 2 си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защитата срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска, както в отговора на исковата молба, така и в открито съдебно заседание. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска.

Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско съС.ие или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал.2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал.3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, съдът намира, че разноските следва да се присъдят в тежест на ответника, на основание чл. 78,ал.1 ГПК. Съгласно чл.

78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че по всяко време ответникът може да инициира изпълнително производство. В случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е направено едва с подадения отговор на исковата молба. Без значение за отговорността на ответника /в т.ч. и тази за разноски в настоящото производство/ се явяват обстоятелствата как е посочено в регресната покана мястото на настъпване на вредата и дали същото е посочено в пълнота.

Ответникът не отговаря по силата на сключено между страните застрахователно правоотношение, а на извъндоговорно основание, производно на чл. 49, ал.1 ЗЗД, поради което и носи гаранционнообезпечителна отговорност за причинените вреди и дължи тяхното репариране. Не се споделя отразеното в отговора на исковата молба, че регресната покана не съдържала отказ по три причини – 1/ в отговора на ответника ясно е записано, че не са налице основания за възстановяване на претендираната сума за изплатеното застрахователно обезщетение, 2/ ответникът е поискал от ищеца да проведе пълно и главно доказване на всички предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение, като мястото на това е в общи исков процес и 3/ самото процесуално поведение на ответника не отговаря на неговото извънпроцесуално поведение – ответникът сочи в отговора на регресната покана, че не бил наясно с 3 обстоятелствата около ПТП и най-вече мястото на ПТП /това са причините за отказ/, като след подаване на исковата молба при абсолютно същото описание на мястото на ПТП в тази искова молба вече признава иска при същите обстоятелства – към исковата молба също няма приложени GPS координати, словесно описание, снимки на мястото на ПТП или други белези, но ответникът вече признава иска. От друга страна, в настоящото съдопроизводство, последният не оспори обстоятелствата, изложени в исковата молба, касаещи твърдяната в отговора непълнота в регресната претенция. Напротив – ответникът признава иска, което признание обхваща правопораждащия факт на задължението му.

Поради изложеното и съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат именно в полза на ищеца в производството. Поради горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка - поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо и следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 25,56 евро, представляващи държавна такса и сумата от 205,00 евро – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр.с чл. 49 ЗЗД /при условията на чл. 237 ГПК/ Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Македония“ №3, ЕИК 000695089, да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, площад „Позитано“ №5, представлявано от изпълнителния директор Т. И. И., сумата в размер на 320,95 евро /триста и двадесет евро и деветдесет и пет евро цента/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №****** за нанесени от ответника имуществени вреди на трето застраховано лице „*******“ ООД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2026 г., до окончателно й изплащане.

О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал.1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

„Македония“ №3, ЕИК 000695089,, да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, площад „Позитано“ №5, представлявано от изпълнителния директор Т. И. И., сумата в размер на 230,56 евро /двеста и тридесет евро и петдесет и шест евро цента/, представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред 4

Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5