Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1320 от 28.06.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 313/2019
Вид
Решение № 1320
Подписан
28.06.2019
В сила
28.06.2019
Състав
МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН

Цитирани разпоредби

  • чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.10 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.10 ал.2 и ал.3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 11 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.13 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.4 ал.3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 64 ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.17 ал. 1 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл.17 ал.1 т.1 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл.24 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл.24 ал.2 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл.24 ал.5 т.2 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл. 24а · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл.30 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл. 2 т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 108 ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 · Закон за устройство на територията
  • чл.153 · Закон за устройство на територията
  • чл.153 ал.2 т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 7 ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 7 ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 т. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 9 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.41 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи
  • чл.41 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

…………………………….., В.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 313/2019г.

Производството е по реда на чл.107 ал.3 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.156 от ДОПК.

Делото е образувано въз основа на жалба на „И.А.“ ООД, представлявано от управителите Д. Д. У.и М. Д. У. чрез адв.М.Д.-Д. срещу решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А., с което е потвърден акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ с №405-1/09.10.2018г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от главен специалист „Местни данъци и такси“ в отдел „Местни данъци и такси“ при община А..

Жалбоподателят оспорва АУЗД, като смята, че неправилно за имота му са определени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, тъй като същия е земеделска земя, за която не следва да се заплащат тези публични задължения, съгласно чл.10 ал.3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Подчертава, че решението на комисията за промяна на предназначението на земеделската земя №1 от 03.02.2005г. е загубило своето правно действие. Земята не е била застроявана и не е била използвана за друга цел, освен като земеделска. Имотът се намира между масив със земеделски статут и до него се стига по полски път. Иска отмяна на АУЗД.

Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община А. чрез юрисконсулт В. Ю. оспорва жалбата като неоснователна. В придружително Не оспорва факта, че процесния имот се намира извън границите на населеното място и към датата на устните състезания е земеделска земя, но смята, че е бил с променено предназначение до изтичане срока на валидност на решението на комисията по чл.17 ал.1 т.1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, с което му е бил сменен статута, в следствие на което служебно общинската администрация е закрила партидата на имота на 31.05.2017г. на основание §27 ал.3 т.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ. Смята, че по аргумент на чл.13 от ЗМДТ във връзка с чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗМДТ и чл.24 от същия закон, имотът макар и да не е бил ползван като земеделски е бил такъв до 31.05.2017г. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Обжалването на акт за установяване на задължения по декларация с

№405-1/09.10.2018г. по чл.107 ал.3 от ДОПК се извършва по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ във връзка с чл.156 от ДОПК. Решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А., с което е бил потвърден е съобщено на дружеството на 10.01.2019г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата на 24.01.2019г. /видно от пощенското клеймо/, с което е спазен 14-дневния законов срок за обжалване.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като анализира всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ с №405-1/09.10.2018г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от главен специалист „Местни данъци и такси“ в отдел „Местни данъци и такси“ при община А., потвърден с решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А., по отношение на „И.А.“ ООД са определени публични задължения за периода 01.01.-31.05.2017г. по партида №М0000253_**********, представляващи: данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 917.53 лева и лихви за забава в размер на 103.10 лева и такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на 344.07 лева и лихви за забава в размер на 38.66 лева или общо 1261.60 лева главница и лихви – 141.76 лева. Имотът, за който се отнасят оспорените публични задължения е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г. К., местност К. с идентификатор *** с площ от 9000 кв.м и трайно предназначение „земеделска земя“, съгласно скица №15-963063/31.12.2018г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – В.. В скицата като основание за собственост е посочен нотариален акт №56 том LХVІ рег. 20705 дело 15673 от 18.08.2005г. По делото е приложен нотариален акт с рег.№ 7191 дело №234 от 18.08.2005г., от който е видно, че има идентичност между имот №123013 и идентификатор ***, който е описан като „дворно място“, съставляващо урегулиран поземлен имот 13 „Ваканционно селище“ в масив 123, съгласно заповед №68/01.02.2005г. на кмета на община А..

Едва от решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А. /издадено след влизане в сила на определение №11406/08.11.2018г. по административно дело №3072 от 2018г. по описа на Административен съд – В./ става ясно, че декларирания като земеделска земя имот за неземеделски нужди във връзка с изграждане на „ваканционно селище“ се намира извън определените райони на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповед №678/28.10.2016г. и заповед №668/24.10.2016г. и двете на кмета на община А., поради което ТБО в частта на сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена. За процесния имот е начислена за 2017г. ТБО в частта по т.V.2 от решение на Общински съвет – А. №19.4 от 20.12.2016г. от протокол №019/20.12.2016г. за следните видове дейности: 1. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците – 1.25 на хиляда; 2. Почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване – 0.25 на хиляда. Имайки предвид установената резултатна стойност на имота, съгласно подадената от собственика му декларация и т.V.2 от решение №19.4/20.12.2016г. по протокол №019/20.12.2016г. на Общински съвет – А., дължимата такса за битови отпадъци за 2017г. е изчислена в обжалвания АУЗД в размер на 382.73 лева с включени лихви за забава към 09.10.2018г. В решението, с което е потвърден е отбелязано, че данъчната партида на имота е закрита на 31.05.2017г.

С решение №1/03.02.2005г. на комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ на основание чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41 ал.1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на земеделската земя – имот №123013 с площ от 9000 кв.м, находяща се в землището на с. Г. К., местност К. за изграждане на обект „Ваканционно селище“ въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/.

В полза на дружеството-жалбоподател е издадено удостоверение от Областна дирекция „Земеделие“ – В. с изх.№АУ-42-707-1/17.12.2018г., според което издаденото за имот №123013 с идентификатор *** с площ от 9 дка /9000 кв.м/, находящ се в землището на с. Г. К., решение №1/03.02.2005г. на комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е загубило правното си действие на 25 май 2017г.

Същото обстоятелство е отразено в писмо на

Областна дирекция „Земеделие“ – В. от 02.01.2019г., според което решение №1/03.02.2005г. на комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е влязло в сила на 14.02.2005г., съгласно вносна бележка за платена такса по чл.30 от ЗОЗЗ. На основание §27 ал.3 т.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, същото е загубило правно действие на 25.05.2017г., тъй като в 6-годишния срок от влизане в сила на закона в имота не е започнало изграждането на обекта. Посочено е, че от общинската администрация – А. не е постъпило уведомление по чл.64а ал.5 и 6 от ППЗОЗЗ, че в процесния имот е започнало строителство, поради което в регистъра на решенията за промяна предназначението на земеделски земи е отбелязано, че няма разрешение за строеж, нито протокол за откриване на строителна площадка, линия и ниво /не е започнало строителството/ и земята е земеделска, но територията ѝ е урегулирана въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. Тези обстоятелства се потвърждават и от писмо на община А. с изх.№0800-2151/29.11.2018г.

През 2010г. дружеството е декларирало процесния недвижим имот по реда на чл.14 от ЗМДТ като „земя“, извън строителните граници на населено място. Фактът, че е земеделска земя извън строителните граници на с. Г. К. не се оспорва от ответната страна, видно от изявлението на процесуалния представител в съдебното заседание на 20 юни 2019г.

Този факт се установява и текстовата и графична част на скица №15-963063/31.12.2018г. на СГКК – В., в която също е отбелязано, че имота с предназначение „земеделска земя“ е нива, находяща се извън строителните граници на с. Г. К. и до него не стига пътна мрежа с трайна настилка.

Следователно, предназначението на имот

№123013 с идентификатор ***, който е земеделска земя е било променено решение №1/03.02.2005г. на комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ на основание чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41 ал.1 от ППЗОЗЗ за изграждане на вилно селище, за което е бил одобрен със заповед №68/01.02.2005г. на кмета на община А. и подробен устройствен план – план за застрояване и регулация, който е останал нереализиран, за него не са били издадени строителни книжа и строителството изобщо не е започнало.

Страните не оспорват фактите. Спорът е единствено правен - относно основанието за възникване на публичните задължения с оглед статута на имота през 2017г., предвид предназначението и местонахождението му спрямо строителните граници на населеното място.

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:

І. Относно компетентността на органа:

Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Съставилият обжалваният акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ служител е упълномощен от кмета на община А. със заповед №532/30.08.2017г.

ІІ.

По приложението на материалния закон:

Въз основа на чл.142 ал.1 от АПК следва да се разглежда материалния закон, приложим през 2017г., във връзка с определените с обжалвания АУЗД задължения за ДНИ и ТБО за 2017г.

1. По задължението за данък върху недвижимите имоти:

Решение

№1/03.02.2005г. е издадено от комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ (Изм. - ДВ, бр.

14 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г.), който гласи: „Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област.“ Цитираното решение е издадено на основание чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ въз основа на влязъл в сила ПУП – ПРЗ.

Съгласно чл.41 ал.4 от ППЗОЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1997г., изм., бр. 66 от 2001 г.), решението за промяна на предназначението на земята влиза в сила след като бъде заплатена дължимата такса за обекта. В настоящия случай, това е станало на 14.02.2005г., съгласно вносна бележка за платена такса по чл.30 от ЗОЗЗ, според данните в писмо на Областна дирекция „Земеделие“ – В. от 02.01.2019г.

Процесният имот се намира извън границите на населено място, но същия е урегулиран с влязъл в сила ПУП-ПРЗ. За разлика от разрешенията за строеж, подробните устройствени планове нямат срок на действие. Макар и промяната в предназначението на имотите да не е било реализирана фактически, то по аргумент от чл.

9 ал.2 от ЗУТ фактическото ползване не е от значение при наличие на влязъл в сила устройствен план.