Решение № 69 от 28.04.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. В., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря КГИ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500061 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от адвокат И. И. Съдебен адрес : гр.В., ул.”К*** Против Решение №692/15.11.2024г. По гр.д. №1275/2024г.По описа на РС - В., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл.124 от ГПК .

Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно.

Сочи се, че Съдът е приел за основателни доводите на ответника, че давността е била спряна за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и поради това спиране, крайната дата за изтичане на погасителната давност била 10.04.2023г. но преди това на 17.03.2023г. ответникът е поискал образуване на ново ИД, както и извършване на изпълнителни действия запор на банкови сметки и МПС.

Счита, че разпоредбата на чл.З, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е неотносима към давността по чл. 116 от ЗЗД, същата касае процесуалните срокове по съдебни и изпълнителни 1 производства, а не давностните такива.

На следващо място чл.З, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се отнася за давностните срокове извън съдебните и изпълнителни производства.

На следващо място, искането за извършване на изпълнителни действия може да стане само при образувано ИД, молбата за образуване на ИД е от 17.03.2023г., а действията са поискани към момент, когато не е било налице образувано ИД, то е образувано по късно.

Поради това моли Съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от „М.“ АД, ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р***, представлявано от В.

Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ЛЛ И.а .

Поддържа се, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна, а постановеното Решение № 692/15.11.2024 г. по гр. дело № 1275/2024 г., по описа на Районен съд - гр. В. е правилно и законосъобразно.

Сочи се, че правилно ВРС е съобразил задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение N2 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. N2 2/201Зг., ОСГТК, ВКС.

Изпълнително дело № 78/2011 г. е образувано през 2011 г. и давност не е текла докато трае процесът, като същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. За периодът от 2011 г. до 2015 г., не се спори, че не е изтекла давността.

След този период по изпълнителното дело са постъпвали молби от взискателя, в които се иска предприемането на последващи действия по принудително изпълнение срещу длъжника, и съответно по тях са били предприемани необходимите изпълнителни действия - на 19.09.2016 г. е депозирана молба за запор на банкови сметки в „ ТБ“ АД на С. Т.; на 20.09.2016 г. е наложен запор на банкови сметки в „ ТБ“ АД на С. Т.; на 13.12.2017 г. е депозирана молба за налагане на запор върху банковите сметки на С. Т.; на 29.01.2018 г. наложен запор на банкови сметки на ищеца в,, УниКредит Булбанк “ АД на С. Т..

2

Твърди се, че с оглед на поисканите и извършени действия съдът в решението си правилно е направил извод, че последното валидно изпълнително действие по изп. дело № 78/2011 г. е на 29.01.2018 г. , след това същото е прекратено по изрична молба на дружество с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Преди изтичане на давностния срок на 10.04.2023 г., считано от последното валидно изпълнително действие - 29.01.2018 г. с оглед на спрените давностни и процесуални срокове/, на 17.03.2023 г. с молба дружеството е поискало образуване на ново изпълнително дело - изп. дело № 132/2023 г. по описа на ЧСИ ВТ, въз основа на същия изпълнителен лист от 23.11.2010 г„ като с нея са поискани извършване на определени изпълнителни действия - запор на банкови сметки на ищеца в „Банка ДСК“ АД и запор на моторно превозно средство. Сама по себе си молбата за образуване на изпълнително дело не представлява валидно изпълнително действие, но доколкото в настоящата хипотеза в същата се съдържа обективирано искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, то несъмнено с нея се прекъсва давността. В този смисъл е и съдебната практика.

Сочи се, че във връзка със спрените със закон давностнн и процесуални срокове в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г., изводите на първоинстанционния съд са правилни, а твърдените оплаквания във въззивната жалба неоснователни.

Сочи се, че считано от 13.03.2020 г. давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли до 20.05.2020 г. вкл.

Така съдът правилно е установил, че към петгодишния срок по чл. 110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. ). Предвид това, прилагайки петгодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата 29.01.2018 г. /последното изпълнително действие по изп. д. N 78/2011 г./, то като крайна такава за предприемане на нови изпълнителни действия се явява датата 10.04.2023 г.

Посочва се, че изводът на ВРс в тази насока е правилен, тъй като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Поради горното, считат Решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като моли Съда да постанови решение, с което да 3 потвърди Решение № 692/15.11.2024 г. по гр. дело № 1275/2024 г., по описа на Районен съд - гр. В.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, предявен от С. И. Т., ЕГН ***, с адрес: гр. В., ул. „ЦСВ“ № ** срещу „М.“ АД с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № ***

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

С решение № 692/15.11.2024 г. по гр. дело № 1275/2024 г., по описа на Районен съд - гр. В. е отхвърлил предявения от С. И. Т., ЕГН ***, с адрес: гр.

В., ул. „ЦСВ“ № **, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във връзка с чл.

124 от ГПК за признаване за установено по отношение на „М.“ АД с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *** че С. И. Т., ЕГН ***, не дължи на „М.“ АД с ЕИК 201127485, сумата в размер на 2646.05 лева, от които - 1518.63 лв. - главница със законна лихва в размер на 500.98 лв. за периода от 28.02.2020 г. до 12.03.2023 г., сумата от 476.44 лв. разноски, както и сумата от 150.00 лв. - приети разноски по ИД за юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност, както и че не 4 дължи разноски по изпълнителното производство, като неоснователен.

От данните по делото се установява, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца С. И. Т. по ч.гр.д. № 2495/2010 г. по описа на РС - В.. Въз основа на изпълнителния лист „Уни Кредит Булбанк“ АД е образувала изп. дело № 78/2011 г. по описа на ЧСИ ВТ.

В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 78/2011 г. на ЧСИ ВТ По силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от 26.05.2015 г. - датата на обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок.

Видно от данните, съдържащи се в изп. д. № 78/2011 г. последното изпълнително действие спрямо ищеца С. И. Т. по изп.д. № 78/2011 г. е наложен запор на банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД на 29.01.2018 г., като в последствие изпълнителното производство е прекратено.

Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими 5 нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли до 20.05.2020г. вкл.

Ето защо към петгодишния срок по чл. 110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.). Предвид това, прилагайки петгодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата 29.01.2018 г. /последното изпълнително действие по изп. д. № 78/2011 г./, то като крайна такава за предприемане на нови изпълнителни действия се явява датата 10.04.2023 г.

На 17.03.2023 г., преди изтичане на петгодишния давностен срок с молба ответното дружество е поискало образуване на ново изпълнително дело - изп. дело № 132/2023 г. по описа на ЧСИ ВТ, въз основа на същия изпълнителен лист от 23.11.2010 г., ведно с поискани изпълнителни действия - запор на банкови сметки на ищеца и също така запор на МПС. /Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“/. На 28.04.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. По отношение процесното вземане е налице издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила и е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите.