Определение № 12339 от 08.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12339 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504529 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийския районен съд с Определение № 15582 от 24.04.2026г., постановено по гр.д. № 9758/2026г. по описа на СРС, 56-ти състав, който не е приел за разглеждане изпратената му по подсъдност от Районен съд – Плевен искова молба, предявена от ЗК „Лев Инс“ АД срещу А. Л. П.. СРС е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, както и че длъжникът има качеството на потребител на основание ЗЗП, доколкото предметът на делото произтича от договор с потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП, поради което приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в частност уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. На следващо място е посочил, че от изготвената справка НБДН е установил, че ответникът няма нито постоянен, нито настоящ адрес в гр. София. Изложил е доводи, че делото следва да бъде разгледано от районния съд по настоящия адрес на ответника и че делото не му е местно подсъдно.

По така повдигния спор за подсъдност, СГС намира следното:

Подадена е искова молба с вх. № 6431 от 02.03.2026г. по описа на РС- гр. Плевен, с която ЗК „Лев Инс“ АД са предявили положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 500 КЗ срещу А. Л. П. с искане да бъде признато за установено, че дължи сумата от 5829,86 лева. В исковата молба са изложени съображения, че на 12.02.2021г. в Германия е настъпило ПТП, причинено виновно от А. П., управляващ товарен автомобил МАН с рег. № **** и прикачено към него ремарке с рег. № РВ3678ЕВ. За събитието бил съставен протокол за ПТП, в който било посочено, че А. П. бил избягал от произшествието. Уточнено е, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния товарен автомобил била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев инс“ АД. За обезщетяване на претърпените щети, ищецът бил заплатил сумата от 5809,86 лева, която сума ведно с ликвидационните разходи претендира от ответника на 1 основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Първоначално сезираният съд- РС- гр. Плевен, е приел, че се касае за регресен иск и ответникът не е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и е прекратил производството по образуваното пред него гр. дело № 731/2026г. и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

СРС, 56-ти състав е приел, че ответникът има качеството на потребител на основание ЗЗП, доколкото предметът на делото произтича от договор с потребител по смисъла на пар.

13, т. 1 от ДР на ЗЗП, предвид което приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Посочил е също, че СРС не е местнокомпетентен да разгледа делото, доколкото ответникът няма нито постоянен, нито настоящ адрес в гр. София, а по изложените по-горе съображения подсъдността не следвало да се определя по седалище на ищеца. Приел е, че делото следва да бъде разгледано от районния съд по настоящия адрес на ответника.

От извършената от СРС справка НБДН се установява, че А. Л. П. има постоянен адрес в гр. Карлово и настоящ адрес в село Лютидол, община Мездра, област Враца.

Настоящият съдебен състав счита, че съгласно разпоредбата на чл. 122 ГПК споровете за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се решава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира последният приел или отказал да разгледа делото съд.

Първото изречение на разпоредбата залага идеята за това, че възникналият спор за подсъдност следва да бъде разрешен от такъв по степен съд, който се явява по-горен по степен и за двете съдилища, съгласно правилата на инстанционната и функционалната компетентност. Второто изречение урежда начина, по който да се определи съответният териториално компетентен да се произнесе по препирнята за подсъдност съд, когато спорещите съдилища не са от един и същи съдебен район. Двете разпоредби следва да бъдат тълкувани в тяхната логическа и теологическа взаимовръзка.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице спор за подсъдност между СРС и РСгр. Плевен, доколкото последният отказал да разгледа делото съд не е приел, че местнокомпетентен да разгледа спора е изпращащия съд- РС- гр. Плевен. Напротив, посочил е, че приложима е разпоредбата на чл. 113 ГПК съгласно която исковете на и срещу потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а в случая от изготвената справка НБДН се установява, че А. Л. П. има настоящ адрес в с. Лютидол, община Мездра, област Враца, попадащ в съдебния район на районен съд- гр. Мездра. СРС в мотивите си изрично е посочил, че намира, че делото следва да бъде разгледано по настоящия адрес на ответника. Т.е. не са изложени доводи, че местнокомпетентен е РС- гр. Плевен, предвид което не се касае за спор за подсъдност между тези две съдилища.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че неправилно СРС е 2 повдигнал спор за подсъдност, доколкото не е приел, че местнокомпетентен да се произнесе по исковата молба е именно РС- гр. Плевен. При извършената преценка за приложение на чл. 113 ГПК, СРС е следвало да изпрати делото на местнокомпетентния съд съгласно изложените от него съображения, а не да подвига спор за подсъдност между него и РС- гр.

Плевен предвид, че такъв няма.

Следва да бъде посочено, че в производството по чл. 122 ГПК горният по степен съд може да извърши преценка за това кой от двата спорещи съдилища е компетентен да разгледа спора /каквото хипотеза в случая не е налице/, но не може да изпрати делото на трети за спора съд /местнокомпетентият по правилата на чл. 113 ГПК/, който да задължи да разгледа претенцията на ЗК „Лев Инс“ АД срещу А. Л. П..

С оглед на което определението на СРС следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл. 113 ГПК и изпращане на делото на местнокомпетентния съд по установения настоящия адрес на ответника.

Мотивиран от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 15582 от 24.04.2026г., постановено по гр. дело № 9758/2026г. по описа на СРС, 56-ти състав и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3