Решение № 4734 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110141176 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Моят кредит“ ЕООД, чрез адв. П., срещу Б. Я. В., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване съществуване на вземане за плащане на сумата от 73,43 евро (143,62 лв.), представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2020 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 31.12.2020г. по ч.гр.д. № 61010/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.02.2020 г. ответникът издал в полза на „Моят кредит“ ЕООД запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил за сума в размер на 292,46 лв., платима на предявяване и без протест. Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на 04.10.2020г., но сумата не била заплатена, поради което срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 61010/2020 г. по описа на СРС, 167 състав, по която от длъжника постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, което обосновавало правния интерес от предявения иск за установяване съществуване на вземането по заповедта за посочената сума. С молба от 26.08.2025 г. релевира твърдения, че менителничният ефект е издаден в обезпечение на задължение на ответника, произтичащо от договор за заем, респ. уточнява, че сумата по записа на заповед в размер на 292,46 лв. е формирана като сбор от главница в размер на 200 лв., договорна лихва в размер на 11,12 лв. и неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора в размер на 81,34 лв., като ответната страна е заплатила сума по договора в общ размер на 67,50 лв., от които 33,85 лв. – главница, 4,04 лв. – лихва и 29,61 лв. – неустойка. Също така уточнява, че предмет на исковата претенция е само част от вземането, тъй като клаузата за неустойка по договора била нищожна, поради което претендира единствено сумата в размер на 143,62 лв., представляваща разликата между сумата от 211,12 лв. (главница и лихва) и заплатената от 1 ответника сума в размер на 67,50 лв. Ето защо моли съда установи съществуване на вземане за плащане на сумата от 143,62 лв., представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2020 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Поддържа, че не дължи плащане по записа на заповед, поради липса на задължение, произтичащо от конкретно каузално правоотношение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди наличие на неравноправни клаузи в каузалното правоотношение по договора за заем от 04.02.2020 г. Моли съда да провери наличното каузално правоотношение, както и да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № 61010/2020 год. по описа на СРС се установява, че същото е образувано на 03.12.2020 г., въз основа на депозирано от „Моят кредит“ ЕООД, чрез адв. П., срещу Б. Я. В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 31.12.2020 г. по ч. гр. д. № 61010/2020 г. по описа на СРС, за сумата в размер от 292,46 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 04.02.2020 г., предявен на 04.10.2020 г., ведно със законна лихва от 3.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на адвокат.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

С разпореждане от 27.05.2025 г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като е указал последиците от неподаване на исковата молба.

Съобщение за горепосоченото разпореждане е получено от заявителя на 19.06.2025 г., като в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителен иск от „Моят кредит“ ЕООД, чрез адв. П., с който се иска да бъде признато за установено, че Б. Я. В. дължи на ищеца сума в по – малък размер, а именно 143,62 лв., вместо 292,46 лв., поради което с влязло в сила Определение № 20143279 от 11.08.2025 г. съдът е обезсилил заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист от 31.12.2020 г. по ч. гр. д. № 61010/2020 г. по описа на СРС, I Г. О., 167 състав, в частта, в която е разпоредено длъжникът Б. Я. В. да заплати на „Моят кредит“ ЕООД сумата от 148,84 лв. – задължение по запис на заповед от 04.02.2020 г., представляваща разликата над 143,62 лв. до 292,46 лв.

В настоящия случай ищцовото дружество основава вземането си срещу ответника на основание менителничен ефект - процесният запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г. и предявен за плащане на 04.10.2020 г. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Съдът приема, че основанието за издаване на запис на заповед не е елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане.

Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И обратно 2 съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички реквизити изрично посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск (по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК) и посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния запис на заповед), съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед.

По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да докаже по делото пълно и главно фактите, от които произтича вземането му, а именно – че в негова полза като поемател е издаден запис на заповед за посочената сума, който съдържа необходимите съгласно чл. 535 от ТЗ реквизити, т.е. редовен от външна страна запис на заповед със съдържанието, посочено в исковата молба, както и настъпване на изискуемостта на вземането по ценната книга.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат както абсолютни (срещу формата или съдържанието на записа на заповед), така и лични, основани на отношенията му с кредитора (в т. ч. и връзката на записа на заповед с твърдяното каузално правоотношение, респ. за невъзникване, респ. за погасяване на задължението).

Съдът приема, че процесният запис на заповед, на който ищецът основава вземането си е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Представеният по делото запис на заповед, издаден от ответника, съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. В приложената в оригинал ценна книга е посочен и падеж: "на предявяване", т.е. издателят на записа на заповед е определил падежа на същия съгласно разпоредбата на чл. 486, т. 1 ТЗ.

На следващо място, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК (сега т. 10) е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането.

Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден 3 редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

В случая страните не спорят, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземания по договор заем, т. е. не спорят за наличието на посоченото каузално правоотношение. Длъжникът е навел правоизключващо възражение за недействителност на каузалното правоотношение (договора за заем). С оглед обезпечителната функция на записа на заповед, съдът е длъжен да изследва дали договорът за заем е действителен, предвид наведените доводи от ответника, както и служебното задължение на съда.

От представения по делото Договор за заем № **** от 04.02.2020 г. (приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение) се установява, че между ответника, в качеството на заемател и „Моят Кредит“ ЕООД, в качеството на заемодател, е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът предоставил за ползване на ответника сумата от 102,26 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева за срок от 13 седмици, платими на 13 броя погасителни вноски, всяка по 8,30 евро или 16,24 лв. По делото е представена и приета без възражение от страните разписка № **** за получени суми в брой, съгласно която на 04.02.2020 г. ответникът е декларирал, че в качеството си на заемател по процесния договор за паричен заем е получил лично и в брой сумата от 200 лв., представляваща главница по посочения договор.